Валентин Захариев: Банкери, така не се прави! (Как собственикът на ОЦК спечели за първи път в съда)

„Може да сме притиснати от кризата, но няма да позволим да се гаврят с нас. Защо пък банката ще се опитва да ни взима много повече пари, отколкото реално й дължим. Щом сме взели кредит в размер на Х лева, ще върнем Х лева плюс лихвите, а не Х лева по 2 плюс лихви и куп още такси. Няма такова уравнение в нормална държава. Завеждайте делата! Трябва да спрем принудителното изпълнение“, това заявил собственикът на ОЦК Валентин Захариев пред ръководството на дружеството, което стопанисва комбината. Указанията са дадени непосредствено след като частен съдия изпълнител и банкери влязоха в завода, придружавани от 20 охранители, за да описват цехове и стопанства.
На 28 септември Валентин Захариев дочака първата си победа срещу банките от 2 години насам. Предлагаме ви определението на Окръжния съд в Кърджали по гражданско дело 20125100500328:
С определение № 3351/23.07.2012 г., постановено от Кърджалийския районен съд по ч.гр.д. № 1367 по описа за 2012 г. на същия съд, е спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело № *01009 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ).
Недоволен от така постановеното определение, в частта му, с която е спряно принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, е останал частният жалбодател “Първа инвестиционна банка“ (ПИБ), представляван от изпълнителните директори, който го обжалва като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В жалбата се излагат съображения, че заложеното по реда на ЗОЗ имущество било предмет и на други договори за особен залог, обезпечаващи задължения на длъжника “ОЦК” към ПИБ и по договор № */16.03.2011 г. за банков кредит и анекс № 1 от 12.04.2012 г. към него. Задълженията по договора за кредит били в размер на 57 313 733.60 лв., а получената в резултат на принудително изпълнение по реда на ЗОЗ сума в размер на 19 200 000 лв. била използвана от банката за погасяване на задълженията на “ОЦК” по договор № */16.03.2011 г. за банков кредит и анекс № 1 от 12.04.2012 г., а не за погасяване на задължения по договор за банков кредит № */09.11.2010 г., заедно с анекс № 1 от 30.12.2010 г.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение, в частта, с която е спряно принудителното изпълнение по по изп.д. № *01009 по описа на ЧСИ.
Ответникът “ОЦК”, представляван от изпълнителния си директор, оспорва жалбата в представен отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК. Излага съображения за правилността на обжалваното определение на Кърджалийския районен съд.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
За да спре принудителното изпълнение по изп.д. № *01009 по описа на ЧСИ, Кърджалийският районен съд е приел, че искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства. Този извод на съда е обоснован и правилен и се споделя и от настоящата инстанция. По делото са представени доказателства, от които се установява, че е извършена продажба на движими вещи по реда на ЗОЗ, като е получена сума в размер на 19 200 000 лв. Доколкото по делото не е установено по кой от кредитите е отнесена тази сума, следва да се приеме, че са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2 от ГПК. Впрочем, този въпрос ще бъде разрешен в производството по чл.422 от ГПК, поради което до постановяване на влязло в сила решение, принудителното изпълнение следва да бъде спряно. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, а частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ПИБ против определение № 3351/23.07.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 1367 по описа за 2012 г. на Кърджалийският районен съд, в частта, с която е спряно принудителното изпълнение по изп.д. № * по описа на ЧСИ, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.