Ще даде ли милиардерът 10 000 лева рушвет на леля Мара!?

Пред далавераджиите червено килимче постиламе, от капиталистите рушвети чакаме

 

 

„Трябвало е да остана без работа, гладът да почука на вратата ми, за да разбера що за птици са инвеститорите в Родопите и що за явление е това икономика в планината", с тези думи започва разговорът ни с Иван Симов – бивш миньор от „Горубсо", бивш металург от ОЦК. Определя се и като бивш гурбетчия, бил е за три месеца в Испания.

„Баща ми беше млад пенсионер от мините. По тази идея се запалих и аз още на 22-23 години. Да побачкам в рудника и на 40 и кусур да стана пенсионер. Бях и на забоите в „Еньовче", и на „Саже", и на „Батанци". Заради здравни проблеми трябваше да изляза на земята и така за кратко се озовах в Испания. Фермерството не беше за мен и бързо се върнах у дома", разказва Иван.

Хванал първите месеци от ерата „Захариев в ОЦК". В началото всички били ентусиазирани.

 

„Сигурно така е било на 9 септември 1944 година. Лозунги и обещания.

 

Беше розов период и хубави заплати, ама бързо отмина. Реалностите ги знаете. Нали идвахте да снимате цепнатите ни обувки и скъсаните работни облекла. Истината за рухването на рудниците в Мадан и комбината в Кърджали я знае май само Валентин Захариев, но тя е нейде по средата на това, което си говорят работниците", посочва безработният вече Симов.

„Горубсо-Мадан" и ОЦК са логичен завършек на добри инвестиционни намерения и лош мениджмънт, гласяла първата хипотеза. Втората визирала световната криза, която нямало как да не даде отражение и тук.

„Казват, че Захариев паднал в битката с конкуренцията на КЦМ в Пловдив. Други пък ни убеждават, че още от първия ден било ясно, че е заложена далавера – вземи каквото можеш и обяви фалит", посочва Иван.

За него мините са затворена страница, но таи надежда да се върне в ОЦК. „Миньорите в Мадан вече са много добре. Добри пари получават, има работни места, има фронт за работа години напред. Този път случиха на чорбаджия. За мен обаче рудникът е забранена територия от лекарите. Моля се новият инвеститор в ОЦК да е сериозен. Там ще се върна. Особено след като

 

в последната година видях 2 и 200 във фирмите в региона.

 

Вие знаете ли, че има и по-зле от нас. Това се жените, които аргатуват в шивашките фирми. По 12 часа минимум, няма събота, няма неделя. Няма Кодекс на труда, няма права на работници. Най-много хора са инвестирали в шивашки фирми, може би 100 или 200, но 90 на сто от тях са измамници. Дошли са тук заради евтината работна ръка, а не защото тук има добри шивачки. Сбъркана е основата. А човек, който идва тук с нагласа на експлоататор, рано или късно прави по-големи глупости. Знаете, че само за година и половина почти 10 от тези фирми са осъдени, защото са шиели ментета на „Пума", Найк", „Адидас". А последното дело пък нали беше на един, който имал договор с „Пума" и продавал бракувана стока. Виждате ли неблагодарниците – най-добрите в света им дават работа, а те ги лъжат", пали се Симов.

 

Кърджали попадна в „черен" списък на водещата световна компания „Пума",

 

след като нейни облекла, предназначени за унищожаване заради дефекти, попаднаха в търговската мрежа в града край Арда. Германската компания била измамена от шивашката фирма „Шахинлер", която е базирана в Кърджали. Стотици некачествени облекла са пробутани на кърджалийци. За деянието е осъден финансовият директор на „Шахинлер" в Кърджали. В момента адвокатите на „Пума" подготвяли граждански иск срещу „Шахинлер". Те изчаквали решението и мотивите на съда в Кърджали, но изненадващо от "Шахинлер" признали измамата. Постигнато е споразумение с прокуратурата. "Това се прави, за да не влезе директорът в затвора. Присъдата му е условна", поясниха адвокати. Директорът на "Шахинлер" е осъден на 3 месеца "лишаване от свобода". Изпълнението на наказанието се отлага с изпитателен срок от 3 години. Наложена е и глоба в размер на 1000 лева.

Рушвети. Рушвети. И пак Рушвети.

Това, според бившия металург, е другото туморно образувание в икономиката на региона. „Задавали ли сте си въпроса защо, аджеба, досега тук не е идвала някоя голяма компания? От водещите.

 

Защото големите инвеститори нямат в устава си точка „Даване на рушвети" или „Разходи за рекет".

 

Представяте ли си как в офиса на фирма за десетки милиони долари влиза отговорникът за България, застава пред директорския борд и казва „Трябва да изпишем едни 50 000 лева за един депутат, защото ще уреди терен за строителството на фабриката". Чакай бе, ние нали инвестираме милиони, за да ги спасим от глад!? Или пък се изправя и казва „Трябва да дадем 10 000 лева на една леля Мара от Крумовград", защото не ни дава разрешение да инвестираме 200 милиона лева". Звучи идиотско, нали, но това е положението в България. За измамниците постиламе червено килимче, защото знаем, че идват за далаверата и ще „кихнат" нещо и на теб и мен, а за сериозните инвеститори – бариера, защото ще спасяват общото – икономиката. А в тази инвестиция се крият облаги за държавата като цяло, но няма келепир за мен, пълнене на моя джоб", разсъждава бившият металург.

Разказва ни за случки, които съпътствали голямата инвестиция на компанията „Теклас" в Кърджали. „Още за първия завод на опашката за рекет се наредили властимеющи от всякакъв калибър – от селото до парламента. И ако чорбаджиите се бяха огънали, сега край Кърджали нямаше да има завод за автомобилни части, а частно дружество за „Социално подпомагане на рушветчии от властта", казва Симов.

 

Отваряйте си очите за читавите инвеститори –

 

това, може би, трябва да се даде като съвет към всички, твърди някогашният работник на Валентин Захариев. „Защото няма как да не гръмне социалната бомба. Чета онзи ден онова проучване, в което се казва, че в Смолян и Кърджали хората били по-щастливи от тези в големите градове, където доходите са по-високи от тези в планината. Защо? Защото въздухът бил чист и нямало бандити. Да, но гладът те прави щурав, дами и господа", размишлява Симов.

Става дума за изследването на Института за пазарна икономика, чиито резултати бяха обявени преди седмица. „Икономическите предизвикателства не пречат на гражданите на Кърджали и Смолян да бъдат сравнително щастливи. Малкото престъпления и добрата околна среда са ключовите фактори, които обясняват удовлетвореността от живота", се казва в анализа на института.

„Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Кърджали е на относителни ниски нива спрямо средните за страната. Въпреки това областта бележи подобрение – традиционно най-бедната област през последните години успя да изпревари 5-6 области, сред които Силистра, Сливен, Видин, Разград и Монтана. Заетостта в областта е една от най-ниските в страната, като в резултат на кризата се е свила до под 40% заети (сред населението на 15 и повече години). Официалните данни за безработицата показват озадачаващо ниски нива, но и самата статистика посочва, че извадката не е достатъчно голяма, което съответно поставя под въпрос и данните. Разминаването донякъде се обяснява и от много ниските нива на икономическа активност, което означава, че много хора, които не работят, не се броят официално като безработни.

През последните години се отчита известен ръст на броя на предприятията на човек от населението, но

 

Кърджали продължава да бъде на дъното

 

заедно с Търговище и Монтана. Наблюдава се известна обвързаност на икономическите реалности в областта с политическите процеси в страната – например при обществените проекти в строителството и политиката към тютюнопроизводителите. Към края на 2011 г. изплатените европейски средства по оперативните програми към общинските администрации в областта са малко над 31 млн. лв., което, съотнесено към броя на населението, е високо спрямо другите области. Преките чуждестранни инвестиции са сравнително малко, като съотнесени на човек от населението, са сходни на тези в Шумен и Ямбол", пише в анализа по отношение на област Кърджали.

Картината в Смолян пък е следната:

„Областта е между десетте области с най-голям БВП на глава от населението през 2009 г. Ръстът му през периода 2000-2009 г. е четвъртият най-висок в страната след областите Пловдив, София и София (столица). Въпреки това брутното производство на човек остава с над 30% под средното за страната. Най-голям дял в икономиката на областта заемат леката промишленост и туризмът.

Доходът на лице от домакинството през 2010 г. се нарежда на петото водещо място в страната след областите Сливен, Перник, Плевен и София (столица) и е с 6,6% над средния за страната. Той е традиционно висок и през 2011 г. достига 4,1 хил. лв. на лице от домакинството.

Коефициентът на заетостта в областта се свива до около 43% през 2010 г., като по този начин се влошава до средните нива за страната. В периода 2003-2008 г. заетостта се увеличава значително в областта и през 2007-2008 г. е на третото най-високо ниво с над 50% заети. След това обаче с настъпването на икономическата криза в страната започва да намалява и през 2011 г. вече се понижава до едно от най-ниските нива за периода 2000-2011 г.

 

Област Смолян традиционно се характеризира с относително висока безработица.

 

Тя се задържа на високи нива дори и през годините на най-бурен икономически растеж (2007-2008 г.), а в периода 2009-2011 г. записва и най-значителен ръст – близо 13%, за да достигне близо 24%.

Натрупаните преки чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор на човек от населението са на сравнително ниско ниво и през 2010 г. достигат едва 40% от средните за страната. През 2000 г. по този показател Смолян се нарежда в дъното на класацията, но благодарение на тази ниска база, в годините до 2010. ПЧИ бележат най-голям ръст за страната от 85 пъти".

Петър КАЛЧЕВ