След 2013 г.: Има застъпване на ниви - няма субсидии!

Нов фермерски регистър ще стопира порочната практика за двойно заявяване на площи, стана ясно на форума, на който участва и Иванка Таушанова

 

 

При застъпване на земеделски площи и при очертаване на недопустими ниви ще се отнемат правата на плащане след 2013 г. Санкцията е заложена в Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС. Това заяви Светлана Боянова - зам.-министър на земеделието и храните. В пловдивския парк-хотел „Санкт Петербург" се проведе национален дебат по концепцията за ползването на земеделските земи в периода 2014 - 2020 г., в който участва и областният управител на Кърджали Иванка Таушанова.

Зам.-министър Боянова подчерта, че начин да се избегне застъпването е създаването на нов фермерски регистър, който ще замести остарялата Наредба 3 за регистрация на земеделските производители. В базата данни срещу всеки стопанин ще бъдат описани земите, които обработва и точното местонахождение на всеки масив и какво съдържа той. По този начин, когато производителят кандидатства по дадена мярка ще има предварителна информация. Така ще се избегнат не само застъпванията, но и злоупотребите. Необходимо е също да се инвестира в софтуер, чрез който да има връзка между земеделските дирекции и министерството, за да не се разнасят флашки, както е сега, подчерта Боянова.

Тя коментира още, че до момента от бюджета на ос 2 у нас са усвоени едва 120 млн. евро, който е над 750 млн. евро. 40 % от бюджета на ос 2 се заделят за мярка Агроекологични плащания. За разлика от всички останали европейски страни, където усвояването по тази мярка върви с пълна пара и дори се прехвърлят средства от други мерки, тъй като не им стигат, за съжаление тук това не се случва, което означава, че нещо сериозно ни куца, допълни Боянова.

Друг проблем, върху който се акцентира по време на дебата е неглижирането на въпроса с пасищата. 72 % от тях са общинска собственост и кметовете по места вместо да ги отдават за пет години на животновъди, както предполага закона и изискването на агроекологичната мярка, уреждат свои хора заради субсидиите да ползват пасища за по една година.

България настоява да се увеличат или поне да се запазят средствата в кохезионния фонд и в бюджета за ОСП на ЕС за следващия програмен период 2014-2020 г, стана ясно на проведената публична дискусия, на която бе представен хода на преговорите по новата финансова рамка.

Позицията на България, която е сред 15-те основни бенефициенти, е да има диференцирано разпределение, съобразно макроикономическата стабилност, заяви министърът на външните работи Николай Младенов, който подчерта, че основният дебат в момента е за бюджета на кохезионния фонд, тъй като групата на страните-нетни платци настоява за намалението му със 100 млн евро. За страната ни е важно още да се запазят средствата за ОСП и да се увеличи помощта за поддръжка на ядрените централи. „За нас парите от ЕС са необходими не за балансиране на бюджета, а като инвестиционен инструмент и евентуалното им съкращаване би довело до намаляване на темповете на икономически растеж", изтъкна министърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев. Пред участниците в дискусията той напомни, че кохезионният фонд няма благотворителен характер, а е инструмент за преодоляване на икономическата изостаналост на страните от периферията на ЕС и от него се възползват не само бенефициентите, но и страните-донори, които получават достъп до нови пазари и нови инвестиции.

Очакванията са преговорите по многогодишната финансова рамка да приключат до края на 2012 г, обобщи заместник-финансовият министър Боряна Пенчева.