Алекс Нестор: Трябва да се сложи край на рекета под фасадата на екологията

В Северна Америка, ако инвеститор отиде да вложи 150 млн. долара в градче от големината на Крумовград, ще му сложат червен килим. Ние от 2005 г. сме в Крумовград и извървяхме дълъг път. Променихме технологията. Хората се притесняваха много за цианидната. Продължаваме да твърдим, че няма проблем с нея и тя ще позволи България да развие златните си находища и производството да стигне до такъв обем, че да е значителна част от БВП. В момента предлагаме на общината социален пакет за десетки милиони левове, даваме гаранция, че 90% от работещите в рудника ще бъдат от района. Ще правим интерактивен музей за това, което е намерено на Ада тепе. Вложили сме 2,8 млн. лв. за разкопки

 

Със зам.-председателя на минно-геоложката камара Алекс Нестор разговаря Вяра Иванова, „24 часа"

 

- Г-н Нестор, заедно с колегите ви от камарата обявихте наскоро, че сте подложени на атака и рекет от псевдоекологични организации. Каква е целта им?

- Не искаме това, което говорихме, да се възприема като атака върху всички неправителствени организации, целия екологичен сектор. Те са част от уравнението на управление и на демокрация. Обществото трябва да има думата, когато се вземат управленски решения. Има неправителствени организации, които работят добре с нас, разбират, че е необходим баланс между екология и индустрия. Има и някои, с които нямаме добра комуникация, но след като установим диалог, се стига до разбиране. Има и такива, с които не може да се говори, защото са против всякаква индустрия. Опитвали сме, обяснявали сме, че всичко е съгласно законите, че голяма част от проектите включват и рекултивация, но напредък няма.

Най-опасните са тези, които под фасадата на екологията се занимават с чисто изнудване. Те дават грешна информация в публичното пространство за нашата дейност.

 

- Как работят?

- Правят кухи структури, организации, които се състоят от един-двама души. Те не развиват дейност, целта им е да представят критична маса, да отидат в съответните институции, да кажат, че представляват 25-30 организации, че искат да участват в работни програми. Така работят отвътре срещу бизнеса. Те имат потенциал да спрат или да забавят развитието на даден сектор. Могат да дестабилизират минерално-суровинната и преработващата индустрия.

Така ще дестабилизират и икономиката, защото тези сектори са водещи. Освен това подават жалби до ВАС, знаейки, че, за да се разреши казус, минават година и половина-две.

Един инвеститор не иска да чака толкова време, особено тези отвъд океана, които са научени всичко да се случва вчера. Разговарял съм с американски бизнесмени. Те не се интересуват толкова от макроикономическите характеристки, питат дали има върховенство на закона, как ще бъде защитена инвестицията, има ли даден сектор стратегия. Гледат и как се справят ключови компании. Когато видят, че компания като "Дънди" от 2005 г. не може да реализира инвестиция за 150 млн. долара в Крумовград, това изпраща лош сигнал.

България трябва да работи върху имиджа си като дестинация за инвестиции, защото създаването на добър инвестиционен климат е дълъг, сложен и комплексен процес. Ако става въпрос за изчистване на имиджа, трябва да се прави и маркетингова компания. Неправителствените организации, които се занимават с изнудване и рекетьорство, разрушават имиджа на държавата.

 

- Какъв е интересът им?

- Пари. Те нападат не само нас, но и другите големи компании - "Геотехмин", "Каолин", "Асарел", "Аурубис". В последната компания бях при реконструкцията 2001-2003 г. Това беше полусрутено предприятие, имаше арсенови купчини от прах, които вятърът вееше навсякъде. Това е премахнато, инвестираха се милиони, има непрекъснат мониторинг на емисиите.

Много е направено и за околната среда на Челопеч. Проектът за модернизация, който предвижда увеличаване на добива, може да се раздели на малки проектчета, насочени към подобряване на околната среда. Трошенето, което създава прах и шум, е вкарано изцяло под земята. Смени се технологията на добив и 70% от отпадъчния материал - хвоста, се смесва с цимент и се връща в рудника. Направихме утежняване на стената на хвостохранилището - това е ново изискване на ЕС, което още не е въведено в България. Така вече не изпускаме вода в дерето. Имахме позволение от МОСВ, когато се налага, да го правим. Във водата няма арсен и тежки метали. Няма нищо вярно в това, което говорят някои НПО, че сме натровили с арсен водата на р. Тополница.

 

- Защо реагирахте сега?

- Защото станаха количествени натрупвания, притеснихме се, че могат да се превърнат в качествени и това наистина да удари сектора, а по този начин да се отрази зле и на икономиката. Искахме обществото да знае за какво става дума. Тези организации отиват например в някои селища, намират един-двама души, които са недоволни. Такива винаги могат да се намерят, правят инициативен комитет и на следващия ден дават пресконференция. Например за тези прословути съборени къщи в Челопеч. Показаха снимка на една полусъборена. Истината е, че това е направено от собственика, който се е преместил. Така манипулират общественото мнение. Там настана психоза, те казват на хората - пишете за съборени къщи, компанията ще ви даде пари. Наехме строителни инженери, които направиха огромен доклад какви са причините за пукнатините - има всякакви, но нямат нищо общо с дейността ни. Някой може да каже - добре, дайте по 3000 лв. на хората, да се успокоят. Въпросът не е в това, инвестирали сме десетки милиони в региона. Въпросът е, че ще създадем прецедент. Освен това не сме виновни. Ако някой не е съгласен с този доклад, да ни съди. Няма да се поддаваме на изнудване. Ние сме прозрачна компания, всеки може да дойде да ни каже какво го притеснява.

 

- На вас искали ли са ви пари?

- При мен директно няма да дойдат. Правят го по друг начин. Мога да ви покажа нещо, което е изпратено по имейла и до други фирми. (Показва писмо, в което неправителствена организация предлага компанията да подкрепи с дарения програмата й за действие. Изброени са бюджетите на 12 инициативи, всеки за между 60 и 120 хил. лв.)

Направете си извода - непрекъсното ни нападат, разрушават ни имиджа и в същото време ни изпращат такива писма. Хубаво е да се погледне защо тези организации не се интересуват от истинските проблеми - например от незаконния добив на инертни материали. 70-80% от добива в България е незаконен и коритата на реките са разкопани безотговорно. Това е голям проблем, държавата го знае и работи по разрешаването му. След като толкова милеят за екологията, защо не отидат там, където е проблемът, и да се опитат да помогнат. Защо идват при класните инвеститори, които влагат милиони и работят по прозрачен начин.

 

- Изпратихте декларация до институциите. Каква реакция очаквате?

- Мисля, че институциите се ориентират добре за какво става въпрос и очакваме подкрепа, защото е и в интерес на държавата този сектор да се развива. В период на криза това е може би единственото нещо, което работи добре в икономиката. Очаквам, че ще има разбиране. Специално за мониторинга, който правят институциите, миналата година в Челопеч е имало най-малко 15 проверки от МОСВ. Когато някой напише до тях сигнал, те реагират. Измисли се какво ли не - че изнасяме ценни метали, че не плащаме за тях концесионно възнаграждение, че ги преработваме в Намибия. Това е смешно. Възможно ли е сериозна фирма, която разработва най-голямото златно находище в Европа, да си рискува концесията за грамове платина.

 

- Има ли основание прокуратурата да се самосезира?

- Дано, ще излязат много интересни неща. Тези организации пишат и до ЕК, казват на кухите да изпратят по същия казус 20-30 писма и от ЕК, като погледнат, да кажат - какво става тук, явно има проблем.

Те знаят много добре какво правят и затова трябва обществото да разбере, че това е голям проблем. България се нуждае от инвестиции, за да раздвижи икономиката,

не може сами да си стреляме в крака.

В Северна Америка, ако инвеститор отиде да вложи 150 млн. долара в градче от големината на Крумовград, ще му сложат червен килим. Ние от 2005 г. сме в Крумовград и извървяхме дълъг път. Променихме технологията. Хората се притесняваха много за цианидната. Продължаваме да твърдим, че няма проблем с нея и тя ще позволи България да развие златните си находища и производството да стигне до такъв обем, че да е значителна част от БВП. В момента предлагаме на общината социален пакет за десетки милиони левове, даваме гаранция, че 90% от работещите в рудника ще бъдат от района. Ще правим интерактивен музей за това, което е намерено на Ада тепе. Вложили сме 2,8 млн. лв. за разкопки. Имаше нападки, че сме подкупили археолози. Непрекъснато се говори за подкупване, включително по ОВОС-а. Как ще стане, там са десетки специалисти.

 

- Мислили сте да заведете дела?

- Да, обаче адвокатите ни казват, че законодателството е такова, че ако няма лични нападки, а са срещу юридически лица, много трудно може да се осъди някой, освен ако не докажем материални загуби. Имаме такива, защото един разточен във времето проект са пропуснати ползи, но това е по-абстрактно и е трудно да се докаже. Нашите доброжелатели знаят какво правят - не споменават имена и пишат нещата по обтекаем начин. Това е цяла схема, която според мен работи от много години, и на това трябва да се сложи край.

- Имате ли виждане как, какви промени в законодателството например да се направят?

- Да, минно-геоложката камара започва да работи по този въпрос, ще излезем с конкретни предложения. Трябва такива хора да могат да се подведат и под наказателна отговорност, иначе се чувстват комфортно. Ако някой дойде пред офиса на "Дънди" и даде интервю, че сме отровили населението и се раждат крави с две глави, нищо не може да направим.

 

- Как се отрази кразата на сектора?

- Финансовата криза в края на 2008 г. се отрази лошо, ограничи се достъпът до средства за инвестиции. Ние, както и други компании, не бяхме подготвени и ни дойде като студен душ. Но когато човек или компания е в криза, минава и през оздравителен процес. Мобилизирахме се, разгледахме разходите и ги намалихме с 15-16%. След това цените на металите започнаха да се вдигат и това ни позволи да направим дългосрочни планове. Тази индустрия е циклична - в период на високи цени нещата вървят добре, но ще дойде и спад и тогава е важно предприятието да има ниска себестойност на продукцията. Затова, когато времената са добри, е хубаво да се инвестира в технологии, които по време на спад ще гарантират ниска себестойност и така ще намалят риска от затваряне на предприятието.

В Челопеч инвестирахме много - около 400 млн. долара. Когато започнах да работя там през 2001 г., предприятието беше пред затваряне. Положихме огромни усилия и сега е една от най-модерните мини в Европа и единствената в света с Wi- Fi под земята, което e ценно от гледна точка на безопасност - имаме наблюдение в реално време. Вече и други минни компании се интересуват от тази система.

 

ВИЗИТКА

 

Алекс Нестор е директор "Корпоративни и външни отношения" на "Дънди прешъс металс" - България, и зам.-председател на Българската минно-геоложка камара. Има 25-годишен опит в управлението на големи международни проекти в минната индустрия. Канадската компания "Дънди прешъс" е собственик на златодобивното предприятие "Челопеч майнинг" в с. Челопеч.