На Балканите, за да има мир, трябва да не се преподава история!?

Всички партии яхнаха предизборно казуса с освобождението на Кърджали по време на Балканската война

 

Любен Обретенов, Сега

 

В българската политика напоследък се наблюдава явлението масова деловизация. За съжаление това не означава, че политиците са изоставили празните приказки и вече наблягат на делата. Просто от няколко седмици насам най-големият обществен проблем у нас се оказа личността на ген. Васил Делов - човека, освободил Кърджали по време на Балканската война.

През уикенда лидерът на ДПС Ахмед Доган заяви, че личността на ген. Васил Делов ерозира държавата. Доган, който, както е известно, по образование е философ, а по призвание хидроинженер, се оказа компетентен и по историческите въпроси. Той многозначително обясни, че Балканската война освен война на победители и победени е "война за етническо прочистване и други форми, които ние по-късно определихме като различни вариации на възродителен процес".

С тези си думи лидерът на ДПС за пореден път се оказа

 

голям майстор на разлайването на кучета,

 

особено предизборно. Към предизвикателното до наглост изказване на Доган никой няма да остане равнодушен, дори онези, които не желаят да влизат в неговите схеми. А подрънкването на етническата струна винаги е идвало дюшеш на ДПС. Партията до ден днешен създава огромен политически ресурс, който активът на ДПС успешно превръща в икономически. За съжаление предимно в своя полза, за електората се мисли преди избори. Държавата не ерозира заради ген. Делов, напротив - такива като него я съградиха. Тя ерозира заради такива като Доган, които забогатяха необяснимо през последните две десетилетия. Доган атакува държавността, като дели българските граждани според етническия им произход. Той сее сепаратизъм.

Въпросът за освобождението на Кърджали определено е деликатен. Факт е, че преди Балканската война градът не е бил в пределите на България и в него са живели 100% турци. През 1886 г. с Топханенския акт Кърджали е върнат под пряката власт на султана като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия. През 1912 г. българските войски са влезли в града като освободители с всичките атрибути на тази роля. Вярно е, че българската войска е конфискувала храни и животни, които са били необходими за изхранването на войниците. Поради тази причина е имало случаи на местни хора, умрели от глад, а мнозина са напуснали града, изоставяйки своите имоти. Това са исторически факти.

Но да се говори за етническо прочистване е абсурдно. Достатъчно е само да се отбележи, че дори днес турците са мнозинство в града и областта. Докато в Одринска Тракия, която турската армия "освобождава" няколко месеца след влизането на българската войска в Кърджали, не е останал и един българин. Що се отнася до "вариациите на възродителен процес", ако зависи от Доган, първите такива вариации вероятно са били извършвани от хайдутите, които са водили чети срещу османската власт по нашите земи.

Проблемът е обаче, че процесът на деловизация засяга не само ДПС. ГЕРБ и БСП също се възползваха от това явление с цел да понатрупат някоя и друга точка пред електората. В двете партии неудържимо бликат идеи как да бъде най-добре почетен ген. Делов - орден "Стара планина", ГКПП-Маказа да носи неговото име и т.н. Както е тръгнало, ще е най-добре, ако един паметник на ген. Делов се постави на мястото на Цар Освободител срещу парламента, което и без това сега е свободно. Да стои там поне до изборите.

 

Нищо чудно БСП и ГЕРБ и дотам да стигнат

 

Политическите интриги, свързани с името на ген. Делов, нямат нищо общо с патриотизма. Те са откровено поругаване на паметта на един достоен български генерал.

Факт е, че в Кърджали в момента има паметник на ген. Делов и дори градската градина вече носи неговото име, което определено е засвидетелстване на почит и уважение. Това обаче съвсем не е достатъчно за политическите партии, за да могат те да използват етническото противопоставяне за предизборни цели. А именно това е тяхната основна идея.

Навремето проф. Вера Мутафчиева беше казала, че на Балканите, за да има мир, трябва да не се преподава история. Специално за България липсата на историята сред учебните предмети се очертава и като необходимо условие за каквото и да било обществено развитие. Вярно, в момента миналото е единственият ни повод за гордост предвид сивото настояще и напрегнатите очаквания за бъдещето. След като толкова обичат да се ровят в историята, нека политиците се опитат да проучат въпроса как е станало така, че малко преди Балканската война България се е радвала на цветуща икономика. И евентуално да приложат някои уроци от миналото и в настоящето. Едно е сигурно - най-същественият дебат за политиците от края на XIX и началото на XX в. не е бил въпросът трябва ли хан Крум, който през 809 г. "освобождава" Сердика от византийците, да бъде обявен за почетен гражданин на София.