Истината…за аварийно-спасителен полет за войниците в коритото на река Върбица (12 декември 1990 година)

Първо и доста важно е да се отбележи, че в основата на голямата трагедия е тежкото природно бедствие от невижданите поройни дъждове над Родопите! Второто, свързано със „закъснението" на вертолета е изключително тежката метеорологична обстановка, оценката ѝ за предстоящият полет и технологичното времето необходимо за спирането на задействаната вече противо-градова защита над цяла южна България. Тъй като всички полигони се застъпват, а между ракетите няма как да се лети. По тази причина на нито едно от ВВС летищата в южна България не се провеждат полети. Само радарите са работели за осигуряване на безопасното прелитане на вертолета излетял, за да се включи в аварийно-спасителните дейности в река Върбица.
На 12 декември 1990 година от Крумово излита вертолет Ми-17 с екипаж от трима опитни летци-пилоти, Никола Стоилов, Петър Тинов и отговорен пилот Цветан Василев, (последния в две заседания на Военната прокуратура в ДА /Дом на армията/ в град  Пловдив е призоваван, като свидетел по делото). Обяснявал е пред съда за изключително тежката метеорологична обстановка, развити облаци Cb-9, бурни турболентни ветрове, пороен дъжд със силно намалена видимост и гръмотевични мълнии...! Полетът е на пределно малка височина 30-50 м. над ж.п. линията Хасково - Кърджали, за да не се изгуби земята и визуалната ориентировка. С намалена постъпателна скорост, за да се компенсират силната турболентност, но само и само да се доберат до мястото на трагедията в района на село Широко поле полетът напред е бил невъзможен, обратния път е вече зает от гръмотевични облаци и затова с енергичен ляв завой в едва забележимия просвет между релефа и облаците излизат над повърхността на водата на язовир „Студен кладенец". След още няколко секунди, отново енергично завиват на дясно /така заобикалят върха Осман тепе/ и забелязват устието на мътната реката в ляво, която мъкне всичко по пътя си, до средата на язовира! Летейки нагоре по течението на река Върбица в района преди Момчилград, виждат близко до брега един заседнал БТР с няколко войници, които са отгоре върху него. От брега с въжета ги изтеглят спасители. Продължават полета срещу течението в южна посока, за да обследват повърхността на реката. Нивото на водата от придошлата стихия е толкова високо, че е завъртяла два танка на 90 градуса, от курса за пресичане на реката, оръдията сочат посоката от която са форсирали реката, а от тях се виждат не повече от 40-50 сантиметра над повърхността . В последствие става ясно, че при моста на спирка Джебел нивото на водата е 7 метра, а скоростта с която се движи водата е 1,2 метра в секунда.

За съжаление, вече е много, много късно за аварийно спасителни дейности! Но трябва да подчертаем, че екипажът и вертолетът се спасяват в тежките метеорологични условия благодарение на професионализмът на пилотите и с много късмет. Можеше жертвите да са още три.

При добри метеорологични условия за полет с вертолет Крумово-Кърджали по същия маршрут, времето за пристигане в района на Момчилград е 26 минути. От което е видно, че дори вертолета да беше излетял веднага, нямаше да успее да  помогне.

БОГ ДА ГИ ПРОСТИ !!!!

 

                                                                                                                      П.P.