Вълната-убиец на Върбица дошла 3 часа след трагедията!

Момчилградчани  поднесоха венци и цветя на паметника край Върбица в памет на войниците, които загинаха в придошлите води на реката на 12 декември 1990 г.

Преди 22 години Българската армия все още е част от Варшавския договор. Танковият и мотострелковият батальони на полка в Момчилград имат планирани контролни стрелби на полигона край село Балабаново. Обичайният път на тежките бойни машини минава през река Върбица. Този ден обаче тя е придошла, нивото й е много по-високо от нормалните 50-60 см.

Към 08.45 ч. поделението напускат 4 МТЛБ - многоцелеви транспортьор леко брониран и 4 танка с 21 души в тях. На около 250 м от въжения мост при с. Седларе първи в реката нагазват транспортните машини. Без да изчакат те да излязат, както е по устав, малко по-надолу по течението навлизат и танковете. В този момент удря приливна вълна.

Около 09.15 ч. машините вече са неуправляеми. Двигателите загасват. В началото 4-ма войници успяват да се доберат до брега и хукват да търсят помощ от поделението.

В 09.45 ч. ситуацията вече е критична. Водата се покачва светкавично, стига 3 м, скоростта на течението надхвърля 30 км в час. Вместо да скачат, докато водата все още била 1,20 м, военните получават друга заповед: да чакат хеликоптер от София, който да ги спаси. Момчетата са скупчени върху корпусите на машините и бясната река ще ги отнесе всеки момент.

Местните режат въжетата от кладенците си, за да ги подадат на бойците, но в повечето случаи напразно. Началникът на подстанцията Лютви Адем и кварталният милиционер Наско Чанков се връзват с въжета, хвърлят се в ледените води и така спасяват трима. Други също имат късмет да се спасят, но за 10 души прегръдката с реката е смъртоносна.

Към 10.30 ч. все още имало живи, които крещели от ужас.В 11.00 ч. в реката са само мъртвите войници.

Два хеликоптера идват около 12.00 ч., когато всичко вече е свършило.

Бивш офицер от българската армия разказва:

„Преди 22 години загинаха10 военнослужещи (2 лейтенанти, 1 сержант и 7 войника). Още на 13-ти ходих по бреговете на Върбица, за да търся удавени и да събирам влаченото от реката военно имущество, така че,....ясно ми е какво и как се е случило. Но нека знаят всички, че "висока вълна" е дошла 3-4 часа след началото на трагедията и че нито един от удавилите се войници не е бил млад, т.е. новобранец - те просто са изпълнили заповедта да слязат от машините и да излязат на брега. "Уволнявките" след 3 месеца, те се удавиха, защото са "голяма работа" и не могат да се намокрят до кръста през декември, а пък началниците им - от глупост и солидарност с тях, седейки и те на сухо и чакайки да дойде Годо и ги измъкне на брега. Бог да ги прости всичките, но за мен са жертви на "прехода" и българската глупост, свързана с нея".