Цитат на деня: Ще липсва ли България на света, ако изчезне

Миналата седмица обясних защо гърците трябва да обедняват, и то с 30-40% минимум. Гърците, дори и без кредити и лихви, консумират повече, отколкото произвеждат. А ние сме толкова бедни или богати, кой както иска да го разбира, защото произвеждаме толкова, колкото потребяваме.

С други думи - произвеждаме малко и затова имаме малки пенсии, малки заплати, малък БВП, всичко ни е малко. Само мераците ни са големи. Това, дали си беден или богат, е относително, зависи с кой се сравняваш, но ние сме там, където сме си заработили, а гърците са напред. Само че те или ще се върнат назад, или ще ни почакат да ги настигнем.

Защо сме на това положение и как да станем по-богати? Отговорът е отново е в международното разделение на труда, което произтича от производителността на труда. Хората не се раждат равни. Те имат различни качества и способности. Затова различни стругари за едно и също време ще произведат различни по качество и количество предмети. Не сме еднакви. Едни са умни, други силни, трети работливи и т.н. Така е и с държавите. Едни са добри в едно, други в друго. Затова страните в света се делят на 3 основни групи: износителки на суровини, износителки на акъл, износителки на труд. Да видим ние в какво сме добри? Какво можем да произвеждаме на световно ниво и да сме конкурентни?

Спрете и се замислете! Ако България престане да произвежда изобщо, дали светът ще разбере? С какво ще му липсваме? Като стане война в Персийския залив всички треперят, защото ще се вдигне петролът. Целият свят знае къде са и с какво са ценни Ирак, Иран, Сирия, Либия и т.н., защото там като стане нещо, всички страдат.

Друг пример: Когато ураганът „Санди" премина през американското крайбрежие, паднаха акциите в САЩ, и доларът потъна. Когато в Япония стана злополуката с ядрената централа във Фукуяма, закъсаха всички производителки на автомобили, защото електрониката се произвежда там.

А България? Къде сме в световното разделение на труда?

Грубо казано, светът може и без нас. По времето на социализма, в СИВ ние бяхме добри в производството на компютри (Правец-8М, беше върхът на научната мисъл). С тях снабдявахме всички соцстрани, дори Източна Германия. Бяхме силни в производството на мото- и електрокари, имахме мощно селско стопанство (спомнете си какви праскови, ябълки, зеленчуци изнасяхме срещу петрол) и развит туризъм. Нашето море беше най-доброто в целия соцлагер. Но социализмът свърши и с него всичките ни предимства. Нищо не остана. Защо? Защото преди се конкурирахме с една шепа страни, при това не най-добрите, а сега с целия свят. Същото е като да си пръв на село, но като идеш в града си никой. Нещо подобно се случи и с държавата ни.

Днес компютри не можем и да мечтаем да произвеждаме. Мото- и електрокари правят вече малко фирма, но и те са в трудна ситуация. Селско стопанство е извънредно свито при 80-85% внос. А българите, които имат пари, почиват в чужбина като масово предпочитат Гърция и Турция, защото техният продукт е по-конкурентен. Е, какво произвеждаме, за да сме богати?

Всеки си блъска главата върху тези въпроси, но отговор няма. Когато падна социалистическата система, всичко се срути, защото влязохме в световното разделение на труда и се конкурираме вече в целия свят. Затова и доста заводи фалираха - не бяха конкурентни! И ще продължат да фалират. Единственото конкурентно предимство, което имахме и имаме, е евтината работна ръка. Ниски заплати - и ни взимат стоките. При високи -не. Следователно, колкото по-високи стават заплатите, толкова по-малко ще е продукцията ни, повече ще е безработицата. И така - 23 тежки години.

Разбирате ли парадокса? Ако се увеличават заплатите, ще обеднява държавата и от там пенсиите, и другите социални разходи. Много гадно, нали? Какъв е изходът?

Трябва да произвеждаме и продаваме тези неща, в които сме конкурентни и са с висока добавена стойност. А това са наукоемки и други такива стоки. Можем ли? Можем, разбира се. Това е въпрос и на държавна стратегия и на иноваторство в бизнеса. Но затова - какво произвеждаме сега и накъде ще вървим, в следващата статия. А тук ще се спра на международното разделение на труда, което е причина за всички последващи икономически процеси в света. За някои страни резултатът е добър (производителките на петрол), за други е лош (може би за нас).

Хората, живели в двата строя, социалистически и пазарен, още се питат къде се живее по- добре. Ако някой не си е отговорил, сега ще дадем отговор на този въпрос.

Как обрисува Карл Маркс комунизма? Всички по-възрастни висшисти бяха задължени да го изучават, но дали са го разбрали? Той казва: „Във висшата фаза на комунизма, когато изчезне заробващото човека подчинение на РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ТРУДА, когато производителните сили се излеят като пълноводен поток (принципът на разпределение между хората ще е от всекиго според потребностите, на всекиго според способностите)".

Ако вникнете в текста без гняв и пристрастие, ще си направите следните изводи:

1) Комунизъм не само че е нямало, но е и непостижим сега и в следващите стотици години. Защото разделението на труда не само, че не изчезва, а се задълбочава. Т.е. ние (светът) се отдалечава, а не приближава към комунизма. Следователно той е утопия!

2) Производителните сили нарастват, но населението расте с по-бързи темпове и сме на светлинни години от това всеки да работи малко, а да получава много. Няма блага за всички на тази земя!

3) Няма истински социалистически или комунистически партии, защото няма условия за такъв строй. Следователно, те са илюзия. Или са най-обикновени партии с пазарни цели. Но най-странното е, че целият свят се стреми към това: богата, правова държава на благоденствието, някаква посока към социализъм, комунизъм, т.е. към утопия.

Комунизмът е като религия - всички искат да слезе рая на земята, но досега не се е случвало и няма дори тенденция да се случи не само за нас, но и за внуците ни на 10 степен! Реалностите са други.

Ние сме токова богати колкото ни позволява международното разделение на труда и по-точно нашата производителност. А тя е НАЙ-НИСКА в Европейския съюз, затова и заплатите ни са най-ниските, пенсиите също, а и всичко останало.

Дори проститутките ни са най-евтините в Европейския съюз. Това е реалността: ниска производителност- ниски доходи. Но поне не правим глупостта да ядем повече, отколкото произвеждаме. Така, когато дойде моментът да се оттласнем от дъното, няма да имаме тежести, които да ни дърпат надолу.

Всички държави, които са искали да вдигнат заплатите, оттам потреблението и с това държавата, са завършили в блатото на фалита или мизерията - Гърция, Испания, Португалия, Италия. Дори Франция може да се окаже на „пързалката". А в Унгария, бившият отличник на Европа, само за една година имаше толкова чужди инвестиции, колкото в България за всичките 23 преходни години. Сега Унгария е в блатото. А Полша, която беше в криза още от 1981 година, сега е стабилна, силна и единствената държава в Европа, в която нямаше криза. От Полша внасяме картофи, зеле, ябълки, защото са по-евтини от българските. Климатът, почвите, условията там по-добри ли са? Защо става така? На тези и други въпроси, и как ще си подобрим икономическия, а от там социален статус- следващата седмица. Това е законът на живота - когато положението е най-зле, няма начин да не стане по-добре. За това трябват хора и умствен потенциал. Има ли ги?

Светозар Гледачев, Марица