Полет над мизерията! Брадви и хероин в Махалата, евра чак на Майн(ата)

„Когато погледна от десетия етаж на скелето, долу виждам хората като мравки. Толкова са малки, а на мен ми се разтреперват краката от страх. Чок страх, брато, и сърцето тупа –ама как само! Това обаче е работата ми. Здраво бачкане там, горе. Първи ден-аха да се напикая, втори ден-пак, трети, четвърти и свикнах. Знаеш ли как се интегрирах на скелето? Майката си еб.. Тука е много хубаво, като си помисля. Там карам с едни пари, тук без много да се напъвам - карам също. По някой лев винаги се намира за патронче, тревичка, винаги има за душата нещо. Намира се, пък и тука забавленията са къде… Ееей, от тука по-хубаво няма. Ама засега ще е там".

Мургавият мъж се усмихва широко и отпива от бутилката с бира. Върнал се е от Германия, по думите му, за малко. Сменя личната си карта и след това готви нова офанзива към Франкфурт на Майн. Там е цялото му семейство. Първо заминал баща му, преди години. Уредил се и зачакал сина си. Сега Танер е при него. Доста трябвало да почака докато започне нов живот зад граница. Преминаването на Калотина му било за сефте. Доста почакал заради престой в затвора. После пък - заради личните документи и позволението да напуска държавата. Сега вече е натрупал самочувствието на стар гурбетчия. Чака документите и бърза отново да замине. Бърза, но все пак е пуснал стандартна поръчка. Ще чака месец за нова лична карта. Иска му се и малко да остане. „Да види това - онова", както сам се изразява. Още не е навършил тридесет години, но според него е надживял доста  повече.

 

Хероин и брадва - „детството" в махалата

 

„Едно време като вкарах иглата и след това не знаех какво правя. Горе, в махалата. Удрям хероина и ми иде да вземе брадвата и почна всички, които ме дразнят. Аааах, какви времена бяха! Луд, луд. Интересуваше ме само да се надрусам, напия и да се забавлявам. Не ми пукаше от нищо. Трябваха ми само пари. Така става като те оженят още съвсем млад, човек почва да търси други забавления, да се налудува. Ама и пари трябват. И така започнах да си набавям. Наляво-надясно. Има толкова начини човек да си извади хляба, че трудно могат да се опишат всичките. Моят опит не бе особено голям тогава, затова пробвах с най-лесния и древния, пък и с жаждата за дрога преодолявах бързо всички задръжки. Така получих отличието „Най-некадърният крадец". Така де, бях може би най-бързо хванатият.

Започнах работа в строителната фирма на един общинар. Работих, колко време не знам, но в един момент започна да ми се прокрадва мисълта да докопам едни машини. А бе, там, на обекта. И една вечер се върнах след работа и просто ги взех. През нощта се „омагьосах" и на другия ден не отидох на работа. Просто - липсват инструменти и машини, липсва и работник. Събудиха ме ченгетата. Половината неща откриха в мазето, другите - където ги бях заложил.

 

И щото онзи, чорбаджията, беше тузар във властта, опааа, по най-бързия начин бях зачислен към отряд в затвора в Стара Загора.

 

Три деца малки, жена, майка, всичко оставих заради купон, който трая една вечер. Бутнаха ме в пандиза, а аз стоях и скляпах. Там също бързо се осеверих. Това ми беше и за добро. Едни машини от обекта ме отказаха от хероина. Зад решетките нямаше кой да ме издържа. Няма пари, цигарите са кът. Нямаше и наркотици. Така спрях с „лайната". Ръцете ми от черни, бяха станали лилави от боденето. Живеех в друг свят. В него само аз съществувах, другите бяха мебел. Аз колех, аз бесех, аз бях големия господар на всичко и всички. И така в един момент, бат`Танерчо влиза в реалността. А тя е… майката си еб.., че и бащата и всички роднини. Няма никой, трябва бързо да се впише човек вътре, да влезе и да оцелее. Вътре има мъже, които правят свирки на други за по една цигара. Това е не толкова зависимост, повече е заради това, че друго не може да се прави, освен да се пуши и някакви простотии, за да минават дните. Една цигарка и кафенце… и…, ха, сметката излиза съвсем по-различна от тази и в най-скъпото заведение.

Така отказах хероина. Жена ми и майка ми пращаха цигари, та успях да се оправя. Излежах си присъдата и излязох.

После пък идва другият проблем. Там си свикнал на един режим, после навън всичко е съвсем по-различно, а си изгубил тренинг за нещата. Всичко е забързано, друго, ново, а на теб ти е интересен всеки детайл. Интересни са ти дори и листата на дръвчето пред блока, дето преди не си го знаел даже, че съществува. Чакаш и зяпаш, като на ляв завой. Всички са забързани и минават, само ти не можеш да влезеш в движението.

Тогава баща ми предложи да отида в Германия при него. Как, като не можех да напускам страната, още не ми бяха върнали документи. Трябваше да чакам, а три деца и жена ми вият на главата, че пари няма. Детски и социални не стигат и бат`Танерчо трябваше да си намери работа. Тогава мъжът на балдъзата ми каза да ходим към Свиленград. Там сме щели да работим на една кариера, да чукаме камъни. И какво? Камъни като камъни. Даваха по 80 лева на ден, осигуряваха и спане в едни фургони. Тамам, викам. Онзи, баджанака, един алкаш - всяка вечер купони. Пиене, ядене и т.н. Един ден ми вика:

 

„Аре вечерта да оберем магазинчето в селото!".

 

Наблюдавал го от известно време и нямало да ни хванат. Луд, аз веднъж вече съм лежал, а той няколко пъти и беше свикнал. Отказах му. Той обаче отиде и го обра. Взе няколко банкноти и патрончета с алкохол, че било по-лесно да ги носи по джобовете. Не го хванаха, но малко след това дойде проверка на работата. Оказа се, че било незаконно това, което го правим. Фирмата нямала необходимите китапи за чукането на камъните.

 

Хубава работа, ама нашенска. Едни крадат на дребно, други направо летят в небесата.

 

Така приключи бачкането. Прибрах се с борч към баджанака. Ама иначе хубаво прекарахме - ядене, пиене и така. А и не му върнах парите дето му дължах. Той отиде пак нанякъде да работи. Да вземе да се напие една вечер и тръгнал по средата на шосето с бутилка в ръка. Сгази го ТИР. Познаха го само по татуировките. Хубав човек, ама пиеше доста.

А бе избутах. На косъм от нова присъда, успях обаче да се опазя и да замина за Германия. Много дерт ми беше като тръгвах първия път. Седмица преди това бях взел едно колело, назаем, от едни хлапета, за да отида до махалата. Те пък го обявили за откраднато и докато въртях след моста и… хоп-ченгетата ме спират. Едни разправии, аннааа! Ама заминах, ако бяха подали жалба, край. 

Започнах работа по строежите с баща ми. Понеже той ми знаеше номерата и слабите ангели, вземаше ми цялата надница. На мен даваше по 10 евро на ден. Като на учениците. Моите пари отиваха към България за децата. Научих се обаче с десятка да се оправям. Един сандвич си взема и на два дни си купувам малко трева-стига ми. Дърпам и почвам да бачкам. Здраво. За това викам, че е като в България. Тук горе-долу карах със същите пари на ден, само дето за децата нямаше. Там всичко е много по-подредено. Там да се бяха родили малките. Нищо, аз пък ги изтеглих. Сега ще вземат помощи от държавата. За три деца, знаеш ли колко пари са това?! Жената пак няма да бачка, може още едно дете да направим.

А бе, по - подредено е. И тука е хубаво, прави си човек каквото му сърце иска, ама там е по - подредено и повече пари се вадят. Още малко рахат тука и пак тръгвам. Няма какво да се връщам тук. Само ей така, за малко иху-аху", довърши разказа си Танер.

Беше изпил няколко бири. Озърташе се и бутилка след бутилка - някакси не го свърташе на едно място. Щял да се позабавлява докато е тук, рече. Нямало да си губи времето. Знаел си вече пътя.

Жельо МИХОВ

 

 

Каруците са включили на „пета",  какви стратегии!?

 

Едва два месеца има 19-членния състав на местната власт, за да изгради стратегия за интеграция на ромското малцинство в Източните Родопи. До края на месец януари трябва да бъдат изготвени Областна стратегия за интегриране на ромите и социално уязвимите групи до 2020 г. и общински планове за изпълнението й. Това е задачата, която постави със своя заповед областният управител на Кърджали Иванка Таушанова. Губернаторът е сформирал 19-членен оперативен екип от представители на териториалните звена и местната власт, който ще разработи документа. Той ще се придържа към структурата и целите на Националната стратегия за ромите, като отчита регионалната специфика, стана ясно на проведеното в сряда заседание на Областния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (ОССЕИВ). В процеса на разработване ще бъдат идентифицирани и анализирани проблемите на общността в сферата на образованието, здравеопазването, жилищните условия, заетостта, социалното включване, върховенството на закона, културата и медиите.

Ще се събират данни за необхванатите и отпадналите от училище деца, за заболеваемостта и обхвата на имунизациите, за инфраструктурата, ръста на безработицата и социалното подпомагане, защитата на обществения ред и спазването на човешките права, културното многообразие и наличието на НПО, работещи за интеграция на ромите.

Националната стратегия за интегриране на ромите в Р България е рамков документ, който използва името роми като обобщаващо както за гражданите, самоопределящи се като такива, така и за хората в уязвимо социално-икономическо положение, които населението възприема като роми. В този смисъл той не изключва предоставянето на подкрепа за лица в неравностойно положение от други етнически групи. Областната стратегия ще отчете потребностите на всички заинтересовани страни на местно ниво и ще допринесе за ускоряване на интеграционните процеси. Тя ще бъде съгласувана от ОССЕИВ и утвърдена от областния управител.

 

 

Проблеми с водата, а със земята?!

 

Липса на питейна вода в горната махала на кърджалийския квартал „Боровец" принуди двадесетина роми да щурмуват общината в началото на месец ноември.

„Каквото ни обещахте на изборите, това искаме да се изпълни", редяха хората от квартала пред кмета инж. Хасан Азис.

Недоволните заявиха, че имат само една-единствена чешма за нуждите им, но от която често течала кална вода и била причина за зарази за 60 семейства, които я ползвали. Градоначалникът каза тогава, че вече е изграден резервоар, който обаче трябва да се свърже от ВиК и да се реши проблема на хората. Мургавите кърджалийци поискаха и ремонт на пътя, поради отказ на спешния център да изпраща линейка в тази част на града.

Почти всички постройки в „горната махала" обаче са незаконни, построени върху земя, която е или общинска, или чиито собственици не живеят от години в страната. Този проблем също трябва да се реши един ден…

 

На снимката: Протестът пред Общината