Убихме и последната „Вяра”!? Всички вече сме равни! Венсеремос!

„Ето-аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога". Това е „Вяра", написано е от един велик български поет, за когото македонистите имат претенции. Стихотворението е част от „Моторни песни". За родните депутати обаче, кой е техен автор остава загадка. Дори и за „червените" избранници на народа, които уж си го приписваха за бард на левицата, а наскоро си раздаваха в парламента томчето по повод 70 години от разстрела на поета.

„Нищо не ми говори", признала в анкета червената депутатка и бивша социална министърка Емилия Масларова. „Потърсете депутати с повече въображение", казал бившият син лидер Мартин Димитров. „Елементарен въпрос, няма да се изпитваме по литература сега", отклонил пък питането колегата му Димо Гяуров.

Такива са те-народните избраници. Ако анкетата бе сред подрастващите с въпрос „Кой е Вапцаров?", 90 на сто от отговорите вероятно щяха да посочат легендата на анекдота-Къци.

23 години преход от комунизъм към демокрация. Е, успяхме да довършим успешно и финалния етап от класовата революция. Изкласихме дет` се вика или поне 80 на сто от народа. Всички сме еднакви. Еднакво бедни, еднакво алчни, еднакво прости. И тук далеч не иде реч за пари или „Бентли"-то на Масларова. Става дума за самооценката ни като народ. Ние забравяме мъртвите поети, ние пращаме в парламента идиоти.

„Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити, моята вяра, че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър?". Е, сториха го.

 

От редакцията