Днес се чества един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер. Той се празнува семейно от всички християни, които се събират в очакване на раждането на Божия син - Исус Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, на огнището, но и на починалите предци-родственици, които също се смятат за част от семейството.
На Бъдни вечер започват празненствата, възславящи Христовото рождение. Денят, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун", припомня БТА.
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от мома или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.
Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове.
След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята - за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел се лекуват и някои заболявания.
Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.
Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
На Бъдни вечер завършват и 40-дневните коледни пости.
Не бива да се споменава думата коледа. Празникът не е Коледа, а Рождество Христово. Коледа е наименованието на древно езическо божество на славяните, с други думи – идол. Коледа е бил бог на празненствата – шестият идол (според славянското поучение „За идолите на Владимир”). Този идол ознаменувал завъртането на годишния кръг след зимното слънцестоене, идването на светлината и увеличаването на деня. Честването на този прескверен празник е бил на 24-ти декември. Колкото до броя ястия – 7,9 или 11 е суеверие, броя няма никакво значение.Суеверие е и питата с късмети. Всъщност късмет, съдба, щастлива случайност няма. Ако имаше щастливи случайности и щедри дарове на сляпата съдба тогава къде отива християнската вяра в Бога и Неговия Промисъл, обхващащ всичко. Вярата в „късмета” е тежка заблуда, маловерие.
ОтговорИзтриванеDa e 4estita koledata na nashite sagrajdani hristiani,da se razbirame taka kakto sme se razbirali dosega,edin vash sagrajdanin musulmanin
ОтговорИзтриванеni kachamak, ni patatnik, ni fasullchak, ni obarnik, ni klin, ni oshav...?! oti bre?! sal techna hrana li?!
ОтговорИзтриване