Правнучката на ген. Делов: Страх ме е да се върна в България!

Зорница Демирова, 33, е правнучка на героя от Балканската война ген. Васил Делов. Дъщеря е на внучката на генерала Надя Делова-Демирова. Родена е в Пловдив, на 11 г. заминава с родителите си, които са музиканти, за Норвегия. Там живее и досега. Завършила е английска филология и
международен туризъм в Осло. Работи в кметството на живописното градче Улщайнвик. Често се връща в родния Пловдив.

- Как се чувства една пловдивчанка, работеща в една от най-богатите страни в света?

- Чувствам се много добре - израснала съм тук, свикнала съм с порядките. Животът в Норвегия е спокоен, всекидневието е безпроблемно. Живея тук от 11-годишна - сега съм на 33. 22 години от живота си съм прекарала в Норвегия и съм благодарна на родителите ми за възможността да израсна в прекрасна държава като тази. С приятели ми живеем заедно от три години, мислим за бебе и сватба. Имахме чудесно куче, което почина - скоро ще пътуваме специално до Швеция, за да си вземем ново куче.

- Разкажете повече за живота на обикновения норвежец - заплати, здравеопазване, детски надбавки, университетски такси. Усмихнати ли са хората в Норвегия?

- Обикновеният норвежец живее скромно. Независимо от това каква е заплатата му, всекидневието му е запълнено с работа, фитнес, вечеря, гледане на телевизия и ранно лягане. В почивните дни в края на седмицата норвежците обичат да излизат на заведения. Първо обаче се събират приятели и пийват вкъщи, преди да излязат. Норвежците обичат природата - ходят на дълги походи в планината, независимо какво е времето. Пазят чистотата на природата - рядко ще видиш хвърлени боклуци по улиците или по туристически пътеки. Въздухът в Норвегия е много чист, все още. Хората тук се стараят да пазят това, което им е дадено от Бога.
Що се отнася до университетските такси - зависи дали ВУЗ-ът е частен, или държавен. Обучението в държавните университети не е скъпо, плаща се минимална сума само веднъж - при регистрация на студента. Учебниците са скъпи, но къде ли не са! Детските добавки са малко, но достатъчно, ако и двамата родители работят. Самотните майки получават по-големи помощи.
Хората в Норвегия са усмихнати и добри. Не толкова емоционални колкото нас, хората от Балканите. Някои южняци дори ги намират студени. Но са изключително честни и добронамерени.

- При безработица от 3 процента търсят ли младите норвежци пътища за реализация в чужбина?

- Младите норвежци следват в чужбина - много често учат по една година на разменни начала в САЩ, Испания, Великобритания. Но това, което съм забелязала, поне тук в Улщайнвик, град с население от 7900 души, е, че младите хора се връщат тук или по родните си места, когато стане време да създадат семейство и да започнат постоянна работа. Не бих казала, че младите норвежци търсят реализация в чужбина.


- Какво точно работите? Удовлетворена ли сте от работата, заплащането, средата, възможностите за реализация?

- Работя в Информационния отдел на кметството на Улщайнвик. Предоставяме и туристическа информация, както и продажба на билети за кино и концерти. Засега съм доволна от работата си - тук съм от 2006 г., след като завърших специалност международен туризъм в университета в Осло. Преди това следвах 1 година английска филология в учителския институт в град Волда. Беше много трудно да си намеря работа по специалността поради липса на стаж. Работех на три места едновременно в един период, за да изкарвам достатъчно пари.
Разбирам се добре с колегите, всички са ведри и усмихнати, което прави работното място приятно. Работата ми е държавна и заплатата не е висока, но е достатъчна спрямо стандарта на живот тук. Възможности за реализация винаги има - зависи от това, какво иска човек.

- Богата Норвегия е магнит за емигранти, особено в условията на криза. Имат ли шанс чужденците?

- Да, наистина Норвегия е магнит, идват много чужденци. Но не за всички има работа. Много са тези, които идват с цялата си рода и за тях е по-трудно. Не мисля, че е правилно да идват тук чужденци, които се оплакват и недоволстват от страната, която им дава помощи и много често са по-добре в Норвегия, отколкото в родината им. Но тук има доста такива, особено в големите градове. Норвегия приема доста хора отвън, но става все по-трудно да се реализират тук. Иска се амбиция и интереси към държавата, като се започне с езика. Той е най-важното нещо, както и при емиграция в други страни. Не знаеш ли езика, всичко става по-трудно - и намиране на работа, и контакти с местните хора.

- Не са ли стряскащо високи цените в Норвегия за чужденеца?

- Цените в Норвегия са високи - често за чужденците, но и за самите норвежци. Въпреки това с една средна заплата на месец не е толкова скъпо. Да, чаша кафе е 3-4 евро, бирата е 6-7 евро, за цигарите да не говорим - 12 евро! Струва си човек да се стегне и да спре да пуши! Но тези, които идват тук като туристи, знаят това.

- С какво е известна България в Норвегия? Имала ли сте случай да се чувствате горда от това, че сте българка, и то от Пловдив?

- България тук е известна най-вече с туристическите възможности по Черноморието. Слънчев бряг е популярен тук, много норвежци са почивали на българското море. България е известна и във футболната сфера - когато България стана 4 на световното през 1994 г., се гордеех много, че съм българка! Гордея се, че съм правнучка на героя от войните генерал Васил Делов и че съм от Пловдив, най-красивия български град! Знам, че Норвегия е помогнала със средства за ремонта на Античния стадион на Главната и се радвам, че това се случва точно в моя роден град.

- Поддържате ли контакти с българи, живеещи в Норвегия?

- Други пловдивчани освен родителите ми тук няма, поне не наблизо. Поддържаме и аз и родителите ми връзка с българи, живеещи в Норвегия. По скайп и мейл контактувам с приятели от Пловдив и Благоевград, с които се виждам, когато си идвам в България.

- Правнучка сте на националния герой ген. Васил Делов. Знаят ли това приятелите ви в Норвегия? Не е ли твърде задължаващо да имаш такъв корен?

- За това, че съм правнучка на ген. Делов, знаят мои приятели тук. Не чувствам обаче това като някаква тежест, тъй като тук хората не се държат по различен начин с хора с различен корен от техния. Вегар, мъжът, с когото живея, обаче е много впечатлен от моята родова история. Много обича да слуша и чете материали за българската история и за националните ни герои. Много се гордея с това!

- Кои са най-необичайните неща в Норвегия за чужденеца? С какво вие самата свикнахте най-трудно?

- Най-необичайно за чужденеца е времето, на първо място, особено ако идва от южна страна, където е свикнал със слънце и топлина. Тук времето е студено, лятото е кратко. Норвежците дори се шегуват: Лятото тази година беше в сряда. Въпреки че живея тук от толкова години и съм свикнала с климата, не мога да кажа, че ми харесва. Липсва ми жегата понякога, не обичам да ми е студено. Оснес Санден е плажът на Улщайнвик, със ситен пясък - много е красиво. Тук съм се къпала в морето, когато е било топло, но това е рядък случай - от 2003 г. не съм влизала във водата.
Но това да е недостатъкът! Има и много норвежци, които не харесват климата на родната си страна и често пътуват към топлия юг, поне за малко. Не всички в Норвегия са родени със ски на краката, както гласи популярна поговорка. Храната в Норвегия е определено скучна, сравнена с някои пикантни национални кухни, но все повече навлизат вкусотии от чужбина. Традиционната норвежка кухня всъщност се състои от риба, варени картофи и попарени зеленчуци. На коледната трапеза има много месо - цели три вида! Най-странното за ме обаче е BALL, което означава топка, и се приготвя от картофено брашно с пълнеж от парченце бекон. Получават се сиви на цвят топки, които така и не се научих да ям.

- Мъчи ли ви носталгия? Какво най-силно ви липсва от България и Пловдив?

- Винаги ще изпитвам носталгия към моята родина - липсва ми топлината, вкусната храна, приятелите, с които поддържам връзка по интернет. С Вегар бяхме в Пловдив миналия Великден - той много хареса града, а българската кухня още повече.
Все пак в Норвегия се чувствам много добре и не усещам така болезнена тъга, както преди. Имала съм моменти в живота, в които страшно много ми се е искало да се върна да живея в родния Пловдив, но ме е било страх да го направя. Безпроблемното ежедневие, което имам в Норвегия, спокойния живот, който водя, не бих могла да постигна в България за съжаление. Това винаги ме е спирало. А и след като починаха баба ми и дядо ми, вече за мен нещата не са същите, когато се връщам в България. Преди се радвах много, че ще ги видя пак, а сега знам, че ги няма - съвсем различно е. Разбира се, имам и други роднини, с които винаги ми е приятно да се видя, но с баба и дядо бях най-близка, те ми липсват най-много, а тях вече ги няма на този свят.

- Какви сувенири ви напомнят за родния Пловдив?

- Имам много сувенири, най-вече от Стария град, който е любимото ми място, с уникална атмосфера, уютна, приветлива. Картини от Пловдив висят по стените и у нас, и в дома на майка и татко.

- Бихте ли се върнала все пак?

- Честно казано, не бих се върнала, поне в момента. Това е малко тъжно, защото ми се иска, но не виждам как мога да живея в Пловдив така, както живея тук, в Норвегия.
Условията не са тежки, но кой може да ми даде гаранция, че ако се върна и си намеря работа, ще си получавам заплатата всеки месец на едно и също число, че ще живея спокойно, без да ме е страх как ще свързвам двата края? Че хората, с които се срещам всеки ден ще са усмихнати и вежливи с мен? Това са елементарни, но важни житейски неща, които ме карат да не искам да се върна, за съжаление.
От хората, които познавам в България, разбирам, че това, което за мен е нормално тук, в Норвегия, съвсем не е сигурно дали ще получа в родината ми. Разбира се, надявам се да се оправят нещата и някой ден, дори на старини, за мога да се върна. Човек трябва да живее с надежда и да не се предава. Да се бори за доброто, където и да живее.
Хенриета Георгиева,"Марица"