Смисълът на живота и неговата дефиниция е тревожил доста човешки умове. Теорема няма, а съвремието ни се люшка от черни петъци до черни Златки без значение материка. В кюпа на нашите неволи прозренията за битието обаче са придобили малко по-други измерения. При нас, да речем, липсват грандиозни намаления, предшестващи празниците. Напротив-наблюдава се обратния процес. У нас знанието не означава Нобелова награда и по никакъв начин не кореспондира с известността. Тъдява силикон на квадрат и Брюксел наместо Белград е относително по-добра формула от вехти теории на изкукуригали евреи. При нас луксът се мери с материята на „Адидас"-ката анцунг и тунингования „нов внос" пред панелката. В България все още се вярва в сказанието за несломимата икономическа мощ на свинята. Като се тръгне от цар Ивайло, че чак до олигарсите, тръгнали скромно от един свинарник по „смутните години". За милионерите спестовници от банички, да не споменаваме. У нас просперитетът незнайно защо винаги е тясно свързан с определени цветове и партийна принадлежност. От времето на файтоните, че до днес… Трябва да си член, корав, но и партиен!
***
На избори, като на избори, епизод N
Заведението лъхаше на квартална романтика. Евтина мебелировка, здрави маси, народни покривки с още по-народни дупки от цигари по тях. Тиха музика и скромен уют. Мечтата за терен за забежка. В дъното, маса ставаше безмълвен свидетел на клетвите във вярност на двойка на средна възраст. В близост до бара си допиваше младеж с натежали от умора очи. Двама новопристигнали се запътиха към него и го поздравиха. Седнаха в съседство, а по-едрият го заговори:
- Що си сам, бе?
- Другите си тръгнаха преди малко, ще ставам и аз.-им отвърна и надигна чашата.-Напрегнат ден, наближават изборите.
- И как върви кампанията на вашите?-попита го ухилен придружителят на едрия.-Ще печелите ли или на тебе не ти пука, нали ще ти платят за плакатите и така нататък.
- Наздраве!-кимна им самотният, когато сервитьорът донесе на масата на новодошлите поръчаните питиета.-Пари накрая ще дават, в зависимост кой, колко е свършил. Нали знаете-всекиму според заслугите или… как там беше. К`во се хилите? А при вас как върви? Май последно време срещам все хора с властови мераци. Аз ли съм единствената будала, че просто се водя активист, не знам? Ще дойде и моето… някога.
Събеседникът им, с различен партиен уклон се замисли. Потри слепоочията си, прозя се и пак рече:
- Време е да тръгвам, че утре пак ще се става рано.
Изправи се, люшна тяло вляво, но бързо се овладя. Отиде до масата на двамата и се опря с ръце.
- Оная вечер бях в един бар с няколко девойки.-започна да им разправя.- По едно време иху-аху и викам на едната: „Искаш ли да ти покажа какво значи член, не какъв да е, ами Партиен член?!". Тя се оцъкли. В този момент се сетих, че не съм никакъв член, просто активист или нещо подобно. Стана ми едно смешно. Но, вижте какъв пример за мохабет с гаджета ви давам! Безплатен съвет да изпъкнете подобаващо. Девойките си падат по идеологически обра…, овре…-за момент завали говор и думата му се опъна, но продължи смело-обременени мъже.
И тримата се изсмяха, а дребният полюбопитства:
- И к`во стана после?
- Ти, наготово много истории искаш, после… дойдоха изборите. Аре, че не остана време. Въпреки, че то си е наше. Пак сме тук и винаги ще бъдем тук, сещате ли се за онова послание от нашия вестник? Със здраве.-довърши, махна на бармана и се запъти към вратата на кръчмата.
- Ей, пълен е с истории-каза изпращайки го с поглед едрият.
- Т`ва ще му и остане-отговори дребният.
Помълчаха вперили взор към двойката в дъното на заведението. Чичото натискаше жената, а тя въртеше очи из помещението дали не стават обект на внимание. Явно й беше приятно чувствата им да имат поне двама свидетели.
- Бива и ние да се метнем по баровете, а?-запита дребният.
- Не сега-контрира го моментално събеседникът му.- Имаме мисия, знаеш. Много трудни избори ще са и борбата ще е жестока. Ти, тоя не го гледай. Да си лепи плакатите и раздава брошурите. Ние минахме по тоя път, сега е най-трудната крачка. Минем ли успешно, след това никой не може да ни спре. Викни още по една. Чакай, ей, пич, донеси от същото.-щракна отработено с пръсти към сервитьора.
Момчето се върна след няколко минути, сервира и ги попита за последни поръчки.
- Много рано затваряте, бе!-погледна го учудено едрият.- Не се притеснявай, актове няма кой да ти състави.
- Не, просто трябва да приключваме, барманът ще се отчита.-заоправдава се сервитьорът.
- Е, да си тръгва, ти ще ни наливаш-намеси се дребният.
- Ще затваряме и заведението, аз също свършвам.-продължи момчето и се отдалечи от масата.
Любовчиите от дъното вече стягаха редици в захождане към изхода. Едрият стана и се запъти към тоалетната. На минаване покрай бара зърна познато лице. Трите питиета забавиха менталния рефлекс, но след няколко секунди той направи връзката и се ухили.
- Как си бе, брат ми!-подаде ръка на своя съученик, с когото бяха само през място на абитуриентската вечер преди 6-7 години.
- Бива, ти?-отвърна му барманът.
- Къде се губиш?
- Бях по чужбина, сега чакам документите ми да станат и заминавам пак.- отвърна, едва прикривайки с ръка прозявката си, момчето зад работния плот.
- Бягаш, а?-ухили се още повече едрият.
- Никъв к.. не става от тази държава, еб.. му майката. К`во да правя? Няма да газя в калта на нищетата. Ти к`ви ги вършиш?
- Избори правя, ще оправям калта-стана сериозен старият съученик.
- Собственият си живот не можеш да оправиш, за друго си тръгнал…
- Бе, аре бе-махна едрият ядосано и продължи към тоалетната. Само след секунди, съсредоточен във физиологията на тялото си, мъчеше се да си спомни и някои интересни моменти от миналото в училище. Сети се за Ф…. от първия чин, стана му приятно, но в този момент в съзнанието нахлу, че беше гадже на съученика му и настоящ барман-бъдещ беглец. Закопча си „дюкяна" и въздъхна.
Когато излязоха от кръчмата, двамата съпартийци почувстваха отрезвителният и свеж полъх на зимния вятър по лицата си.
- Будала си беше и такъв ще си остане-продума едрият към приятеля си, охарактеризирайки набора от школото.-Да върви да си троши главата, най-големите възможности са тук! Хайде да тръгваме.
След цопването в локвата отекна единствено псувнята, заглушавайки последната сричка от предупреждението на дребния „Внимавай!". Обувката му се напълни с вода и само липсата на улично осветление скри петната кална вода по панталона му. „Мамка му, така щях да ходя утре на предизборното събрание в село…", помисли си едрият и махна на задаващото се в далечината такси.
Жельо МИХОВ
На снимката:
Малина и Хасан Чинчири – тя пее на избори за пари, той танцува на избори за шоу
ДА си жив и здрав ДЖИНЧИРИ .....
ОтговорИзтриване