Кебапчета и скарлапутници, докога? Спрете изборите и ромската интеграция сама ще почне

„Положителните ефекти от интеграцията на ромите в обществото са по-високи от годишния размер на консолидирания държавен бюджет на България. Тези ефекти се равняват на между 35 и 70% от брутния вътрешен продукт на страната за 2006 година и са съпоставими с фондовете, които България ще получи от Европейския съюз за същия 10-годишен период. За да бъде тази интеграция успешна обаче политиците трябва да рискуват част от ресурсите си за подкрепа на реформи, които към момента за много от партиите изглеждат нежелани".

Така се описва в далечната 2006 година онова „животно", за което толкова много се говори, а все го няма. Интеграция, декада, пари, фондове, организации… обрани мазета, 13-годишни родилки, сватби като всенародни въстания барабар с жертвите, заклани пенсионери заради стотинки… Да, явно политиците никак не са рискували средства за интеграция на циганите, пардон ромите или както там разни организации, усвояващи огромни средства, държат да наричат мургавите ни сънародници. Последните пък също са объркани в генеалогичните си размисли. Доказа го и преброяването лани-милета мени етнос от ден до пладне.

Кръстовище в кърджалийски квартал. Автомобилите се престрояват и… изведнъж вниманието е приковано от каруцар, който дърпа мощно юздите на коня, а край превозното средство с животинска тяга се тълпят десетина песа. Кучетата естествено също се престрояват-между бръмчащите автомобили. „Къде са сега ченгетата? Спират коли на моста от „Възрожденци", нещо което го няма никъде по света, а тогава, когато наистина трябват, ги няма?". Това си мислят шофьорите, а когато светва зелена светлина, циганинът шибва коня, каруцата тръгва, а кучетата се разхвърчават разлаяни из всички страни на кръстовището.

Всяко от тях може да направи ПТП, всяко от тях е собственост на мустакатия мургав водач на превозно средство с животинска тяга. Човекът, който едва ли някога е бил глобяван на пътя. Безсмислено е. Той никога няма да плати за извършеното нарушение. Ще плати 26-годишен водач на „Голф", защото е минал с 10 километра по-бързо по мост (!?!), закъснявайки за работа сутринта. Същият няма право да недоволства, това са законите на страната. Те са за него. Негово основно задължение е да ги спазва, правото му е да гласува или - не на избори. За мургавия каруцар единственото задължение е да пусне гласа си на четири години веднъж. На 26-годишният не му пука, защото когато му писне, ще замине зад граница. На каруцаря също, защото като наближи вота, той може да изяде и три, и пет кебапчета, зависи кой е месил каймата и кой я раздава. „Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола". В случая всички се досещаме кой е в ролята на римския бог. Сори за вола, ще го глобяват като теле, той не гласува на избори и не е важен за „интеграторите". Ромското присъединяване към обществото може да започне дори с един-единствен акт, пък бил той и за десет лева. Държавата е като разграден двор за не-интегрираните. Защо същите не подкарват каручки като идат в чужбина? Много, много просто. Колко милиона трябва да се излеят в касите на съмнителни организации и ромски големци, че да се интегрират циганите? Това просто не е решението. Интеграцията ще започне, когато поне половин мандат политиците захванат темата, а не се държат като скарлапутници преди избори. В чужбина е доказано, че може…

 

От редакцията