Лютви Местан: Т. нар. „Възродителен процес” от 1984-1989 г. е последният етап от един много по-продължителен акт

Гюнер ШЮКРИ

„Със силна мотивация участвам в този форум, защото днес се навършва една година от приемането на един знаменателен акт. След 22 години преход към демокрация с пазарна икономика, 41-ият парламент най-сетне успя да събере мнозинство, с което да  осъди т.нар. „Възродителен процес".

Това каза зам.-председателят на ДПС Лютви Местан на Кръгла маса в Кърджали, която отбелязва навършването на една година от приетата от парламента „Декларация, осъждаща асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в Република България, включително и т. нар. „Възродителен процес". Организатор на проявата бе федерация „Справедливост - България", която е и автор на документа, приет от парламента миналата година на 11 януари.

Оценката ми за значимостта за приемането на тази декларация продължава да е много висока. Малцинствата в България вече не се нуждаят вече просто от декларации или осъждане на миналото, а се нуждаят от широко политическо съгласие за решаването на още нерешените проблеми, каза още Лютви Местан.

Според него текстът на декларацията е достатъчно ясен и задължаващ за провеждане на реална политика за преодоляване на тежкото наследство на т. нар „Възродителен процес". Миналата година на този ден се чувствах щастлив, защото мислех, че най-сетне имаме стабилна политическа платформа за конкретни политически решения за постигане на пълно и ефективно равенство между малцинствата и мнозинството. От година насам обаче, не мога да ви дам добри примери. Последният лош пример е отпреди няколко дена.

По предложение на ПГ на ДПС в дневния ред на Парламента влезе Закон за изменение и допълнение на Закона за българско гражданство. Поискахме всички лица, които са родени в България, които по една и друга причина, не по-своя воля са били принудени да напуснат страната, да могат да си  възстановят българското си гражданство по улеснената процедура, такава каквато има за останалите български граждани, които не принадлежат към малцинствата. Има ли нещо по-естествено от това.  Предложението ни обаче категорично не се прие. Тогава нали тази декларация имаше за цел от една страна да осъди т.нар. „Възродителен процес", а от друга - да бъде политическата основа на която да се преодолее тежкото наследство на този асимилационен процес", отбеляза Лютви Местан. Според него т. нар. „Възродителен процес" от 1984-1989 г. е последният етап от един много по-продължителен процес, който има над 80-годишна история.

„Трябва да кажем, че оттук нататък основната задача трябва да бъде решаването на нерешените проблеми, заедно да преодолеем и скритите форми на дискриминация", заключи Местан.