Родопите крият 46 млн. тона от камък чудо

Клиноптилолитът има широко приложение в индустрията

 

България разполага с огромни запаси от камъка чудо клиноптилолит (от групата на зеолитите), наречен „минералът на XXI век", който се добива в Родопите. Доказаните залежи са за 46 млн. тона, но прогнозните ресурси са в пъти по-големи, сочат официалните данни на икономическото министерство.

Уникалните свойства на минерала са да пречиства водата и въздуха от замърсявания, обясни за „Преса" откривателят на находището „Бели пласт", професор Боян Алексиев. Материалът се справя отлично дори с радиационни замърсявания. Най-широкото му приложение е в производството на прах за пране като заместител на фосфатите и омекотителите. В хранителната индустрия служи за пречистване на сокове, вина, захарни разтвори и зехтини от примеси. Добавя се още в храната на птиците и животните, защото съдържа калций, натрий, калий и микроелементи в лесноусвоима форма.

Както вече 24rodopi писа, в Родопите минералът се добива в находището „Бели пласт" на 25 км от Кърджали. Концесионер е кърджалийското предприятие „Бентонит", което е собственост на  „Ес енд Би Индъстриъл Минералс", част от гръцката група S&B Industrial minerals SA. Добитият минерал се смила до различни фракции според приложението, опакова се  и се изнася.

На този етап държавата използва малка част от този ценен природен ресурс, защото на концесия са дадени само 8% от залежите. Затова и годишният добив е едва 2000 тона. Въпреки че доказаните запаси  възлизат на 46, 064 млн. тона, геоложките проучвания сочат, че ресурсите надхвърлят 2,066 млрд. тона.

Геоложките изследвания в Родопите са започнали още в далечната 1979 г. С държавни средства са проучени 6 находища - „Белия баир", „Бели пласт", „Голобрадово", „Горна крепост", „Мост" и „Лясковец", а в периода 2005-2008 г. с частни финансови средства се работи в „Анел тепе", което се намира в близост до „Бели пласт".

Световното производство варира от 2,8 до 3,3 млн. тона годишно. На първо място по добив е Китай с 1,8 - 2,2 млн. тона, следвана от Корея и Япония със залежи съответно от 240 хил. т и 160 хил. т.