Другото мнение: 5-те най-големи глупости на протестиращите (и на други субекти)

Колко нови сидеровци и яневци ще се явят на избори?

 

Иван Бакалов,

E-vestnik

 

Медиите се опитват да канят нови лица в студиите и да намерят лидерите на протеста. И постоянно припознават някакви грешни хора. Защото лидери няма. Има няколко души с претенции на организатори, които обаче никой никъде не е избирал демократично. Те тепърва ще трябва да се доказват, че са избираеми.

В неделя някои изгориха конституцията. Това е израз на неграмотност от хора, които не познават нито конституцията, нито въобще законите и устройство на обществото.
Ако обобщим техните законодателни искания към политическата система, се очертават следните 5 по-големи глупости:

Глупост №1 - Нова конституция, смяна на системата (модела)

Това искане е израз на невежество и демагогия. На представата, че щом нещо не е наред, продължава бедността 20 години, значи сменяме конституцията и всичко се оправя. Един от първите, вдигнали такова искане преди години, беше Яне Янев. Не става. Това е като предложението на Волен Сидеров парламентът да гласува минимална заплата 1000 лева (а те откъде ще паднат, от небето?).
С какво да сменим системата (модела)?
Да премахнем парламента?
Разбира се, има хора, които веднага ще премахнат парламента, ако им дадат да го гласуват в референдум. За някои моделът е един Бойко и няма нужда от парламент. Да оставят начело някой Бойко, да не му пречат. Точно както Бойко Борисов каза още като дойде на власт. И това е.
Конституцията може да има нужда от ремонт, може да има нужда от смяна на текстове, но няма нужда от изцяло нова конституция. В това отношение атаките срещу конституцията по площадите се подклаждат и от политици от миналото и сега.

Няма нужда да се сменя моделът от демократичен например с някакъв друг, по-малко демократичен, някакво президентско управление и др.

И няма нужда за поправки в конституцията да се избира Велико народно събрание. Такива може да направи и обикновено народно събрание, само трябва да има консенсус и квалифицирано мнозинство.

А може би протестиращите си мислят, че ако поискат на митинг да се отмени един текст или цялата конституцията, това трябва да стане автоматично на другия ден без гласуване? И без мнозинство и консенсус? Ей така, хвърляме конституцията в коша и готово.

Американската конституция е поправяна (по-скоро допълвана) 27 пъти за 200 години и не е сменяна. Пет пъти по-кратка е от българската. И САЩ са водеща страна не на последно място благодарение на тази конституция. И на духа на свобода, който извира от нея.

Глупост №2 - Изцяло мажоритарни избори

Те са любима дъвка не само на протестиращите, ами и на много популистки политици. Ако има изцяло мажоритарни избори, в парламента ще има не повече от 2 партии. Разни като „Атака", Кунева, Костов или евентуални нови партии, каквито им се привиждат сега на протестиращите, нямат шанс. На някой му изглежда невъзможно? Ами да погледне последните избори. Всички мажоритарни мандати ги спечели ГЕРБ, като техните кандидати водеха с около 30-37% от гласовете. По принцип, при мажоритарен избор се отделят двама политици от две партии на първи тур, единият води с 30-40%, рядко стига до 50%. И отиват на втори тур, на който печели един от двамата. (Дори на последните парламентарни избори тройната коалиция улесни ГЕРБ с избирателен закон, според който нямаше втори тур – техните мажоритарни депутати спечелиха с по около 35% още на първи тур – уникален закон, провокиран от президента Първанов в полза на Борисов.)

При изцяло мажоритарни избори ще печелят само кандидатите на ДПС в някои райони, а на останалите места – БСП и ГЕРБ ще са водещи. Трудно ще се промъкне още някоя партия или отделен кандидат. Протестиращите не могат да канализират недоволството на момента в гласове за тях (кои са техните кандидати?). Нито има време до изборите.
Мажоритарните избори по правило игнорират малцинствените групи в политиката, дават повече власт на две големи партии и така косвено увеличават властта на партийните централи, които в крайна сметка определят кандидатите си за мажоритарните райони.

Глупост №3 - Махане на имунитета на депутати

Тази е една от най-големите глупости, издигнати от протестиращите, също и от други субекти около и в парламента.
Имунитетът е измислен да пази избраните от народа от злоупотреби на останалите власти. Да пази един депутат от фалшивите обвинения, които може да му спретне някой Цветанов някой ден. Като му лепне прокуратурата едно измислено обвинение, като го вкара в предварителен арест 10 месеца или година, такъв депутат ще отпадне от парламента. Ако след 2-3 години се докаже, че той е невинен, вече ще е без значение, той ще бъде изваден от политиката, да не пречи в парламента. И това може да се случи с не само един, а с няколко, с цяла група депутати. Затова е измислен имунитетът в демократичните системи по света – да гарантира неприкосновеността на избраните от народа.
И сега няма пречка, ако депутат извърши престъпление, да бъде отстранен. Вече има множество случаи, в които парламентът гласува падане на имунитета. Например през юли хванаха депутат от ГЕРБ да взима подкуп и му снеха имунитета (виж тук). А в зависимост от тежестта на престъплението, съдебни процедури срещу някой депутат или кмет могат да вървят и докато той е с имунитет.
Но това искане за падане на имунитета е израз на дивите представи на улицата, че трябва да има бърз съд и веднага да се махат тия, дето пречат. Това е най-лесният път към беззаконието и погазването на демокрацията.

Глупост №4 – да се отзовават депутати

Това предложение, което идва не само от улицата, но и от популисти в парламента, е също толкова опасно като махането на имунитета. Защото искането за отзоваване може да е напълно несправедливо.
Много е лесно да се спретне една клеветническа кампания срещу някой депутат, да почнат да го обвиняват по телевизия и вестници, че е крадец и мошеник и да му организират по избирателен район една процедура по отзоваване. Така и всяко партийно ръководство ще държи в ръцете си депутатите, защото ако някой е непослушен и се опъва на лидера, съответната партия ще може веднага да му организира едно отзоваване по места.
Сега се получава така, че след като влязат в парламента, много депутати се отделят от своята партия и стават независими или отиват в друга партия. Дали по свое желание или са купени, отделен въпрос. Евентуална законова възможност за отзоваване може да намали това политическо номадство. Но това ще е за сметка на друго – пълно подчинение на депутатите на лидера си и върхушката. Кое е по-добре?
Мандатността и имунитета са измислени, за да има стабилност в политиката. Да може за 4 години един депутат да има гарантиран срок, в който да провежда и подкрепя някаква политика, да прави предложения, да поставя въпроси, да контролира останалите власти. А не непременно да се хареса на лидера си или на „простолюдието".
Възможността за отзоваването на депутати ще ги направи по-конюнктурни, по-големи популисти и демагози, които искат да се харесат.

Глупост №5 – да се намалят депутатите от 240 на 120

Много политици го предлагат, много журналисти също се упражняваха в такива предложения. Основната идея е, че били много 240 депутати за 7 милиона население. И държавата ще направи икономия, като ги съкрати наполовина.
Българската традиция показва, че евтиното винаги излиза по-скъпо. Демокрацията е скъпо нещо, от нея икономии не трябва да се правят. Защото може да доведе до някакви други режими.
Какво е лошото на такова предложение? 120 депутати много по-лесно се купуват и правят зависими. Партийните групи ще са по-малки, всеки един ще е избиран внимателно от партийната върхушка. Няма да се промъкват случайни, по-независими. Олигарсите ще си купуват цели парламентарни групи далеч по-евтино от сега. За да се прокара някакъв лобистки закон, вместо 40-50 депутати, ще са достатъчни 20-30.
Нека читателят си спомни в предишния парламент как, преди да се състави правителство на тройната коалиция, БСП и ДПС за малко не направиха самостоятелно правителство. Само един депутат не им стигна. Ако парламентът беше от 120 души, щяха да успеят дори с двама-трима отгоре. Не можеш да купуваш безкрайно депутати. Колкото повече са те, толкова по-трудно е купуването им, толкова по-независими гласове може да се появят. Броят на депутатите – по един приблизително на 20 000 избиратели, както е сега, означава и по-голям контакт с проблемите на хората по места. Колкото по-малко са депутатите, толкова по-малко от тях ще контактуват с хората и проблемите по-трудно ще стигат до парламента.
Не на последно място е важно да има по-широка група хора, която да се занимава с политика и законотворчество. Ако намалим депутатите наполовина, така само една тясна група ще се занимава със закони, което не е по-добре. В страна на калинките като България това може да бъде пагубно, ако те спечелят изборите. Няма да има в парламента достатъчно компетентни гласове. Спорът е дълъг, това е накратко.

И сега какво?

Много читатели ще си кажат – ами то така няма да има никаква промяна. Не. Промяната са изборите – това е демократичната система. Всеки да излезе да гласува, а не като 2009 г., когато бяха 60%. Ако трябва да си направи нови партии - постоянно възникват такива. Да мисли с главата си като избира някого, дори да не му е симпатичен на външен вид, по-важно е каква политика ще провежда.
И да помисли кой само го залъгва с красиви приказки и дали са осъществими.
А бъдещият парламент, освен да излъчи правителство, може и да промени конституцията, да променя закони и др. Парламентът, а не улицата.
Улицата е само натиск, не е управление.