Пурко гласува правилно-на комшията да му е зле

Елена Хаджиева
Нека аз съм зле, но комшията да е два пъти по-зле!
Девизът на всеки нашенец от столетия насам, превърнал се в пътеводна светлина и на млади, и на стари, е вирусът на нацията ни. И ако в миналото имаше поне страх от Бога или някакво патриархално въздържане, сега кутията на Пандора е отворена безнадеждно, но надеждата все я няма.
Едва ли има друга нация по света, в която едва ли не по задължение, живеещите врата срещу врата да са кръвни врагове. Независимо дали между тях има роднинска връзка или пък са просто съседи. Псувни, клетви, заплахи, жалби, полиция. Няма махала, в която това да не се случва. А поводите често пъти са нелогични, но дори едно кучешко лайване може да запали пожар, който да изпепели привидния мир.
Материалното състояние, късмета и плодородието, чинията на другия винаги са вълнували народа наш. Комшията си купи нова кола, случайно чупим стъкла на пътя пред гаража му. Направи ремонт на къщата, спираме да го поздравяваме. Как така ще има повече от мен? Намира си хубава жена, веднага я обявяваме за "обща". Въобще, чинията на другия винаги е по-сладка. Моделът на това поведение обаче се изкопира и в обществено-политическия живот. Ако съседът е от партията на власт, другият закономерно преминава в редиците на опозицията, за да влее енергията си и след няколко години върха да се смени.
"Хем ще го е яд, хем ще му го върна, като дойдат нашите".
Това е символът верую, а не платформите и програмите на самата партия. Имаше един политолог, който преди година каза, че вместо партиите да се надпреварват да се маскарят и да сипят куп неизпълними обещания, е по-добре да заложат на чисто човешките отношения. Дори рекламен клип би изглеждал така: В модерната къща на съседа кипи купон. Пред входа е паркиран джипът му, а вътре под звуците на кръшна чалга, млади девойки играят полуразголени по масата и наливат в чашите 15-годишно уиски, подплатено с вълчи мезета. От другата страна, под лозата, на самата имотна граница, стои Иван, който пие домашна плодова ракия със зелена салата от градината. Иван е изпълнен с яд и едва преглъща ненавистта си към съседа известен активист на управляващите. В този момент се появява надпис.
"Ако искаш това да е при вас, а не при съсед, гласувай с правилната бюлетина".
И така, след година картината е противоположна. Пред дома на Иван има модерна немска кола, на мястото на лозата е направено тузарско барбекю, а девойките, които допреди година радваха съседа, сега са в скута му и му пеят на ушенце. И това е манталитета и на влезлия в политиката, и на гурбетчията от маданското село Чурка.
Жалка картина. Вместо обединени като нация, която може да реши проблемите си и да води добър живот, ние се изяждаме помежду си. Какво ли не бихме дали, само и само да натрием носа на всички комшии, на всичките роднини и на силните на деня. Стигаме до там, че ходим да слугуваме в чужбина, като чистачи и селски ратаи. В редките мигове на телефонни обаждания, казваме колко хубав е живота навън, как само каръците са в България, как сме станали господа за един ден, като във филма за Пурко. Като се приберем бързаме да похарчим с пот и огромни лишения спестеното, за айфон, таблет, огромна плазма и ново "Ауди". Да кажат: "Ето го този патрон!".
Не се ли промени този начин на мислене, не заровим ли ненавистта към най-ближния, нищо добро не ни чака. Ще се въртим в омагьосания кръг и ще чакаме роенето на партиите, чиято енергия да влагаме, за да си мерим работите, връзките и идиотщината. И ще посрещаме всяка беда с хора и народни носии, както посрещнахме фашизма, комунизма, капитализма. Както се клехме във всеки нов месия, в Русия, САЩ, Европа. А някой все не ни оправя. Оправя ни само тежкото положение на съседа и колкото по- зле е той, толкова по-хубаво ни е на нас.