Полицай комарджия искал 120 000 лева откуп от родителите
 
17-и ден 10-годишната Лара Банева е в неизвестност. Дъщеричката на Брендо не е нито най-малкото отвлечено дете, нито първото, похитено за откуп, макар че не е сигурно, че това е причината за инцидента с нея, пише 24 часа.
Със сигурност обаче отвличането е най-драматичното - както заради продължаващата неизвестност около съдбата на детето, така и заради съмненията, че похитителите може да преследват други цели, свързани с бизнеса на Брендо.
През годините са отвличани и деца на по-ниска възраст, но мотивите за това са били различни от тези в случая с Лара (на снимката). Хлапета са похищавани заради семейни драми - майка взема незаконно собственото дете от приют, баща прибира наследника си, оставен от съда на бившата му съпруга.
Много девойки от ромски произход са били отвличани за съпруги. Преди време се говореше, че изчезнали безследно деца са станали жертви на трафиканти, които са ги продали за органи.
Мнозина непълнолетни момичета попадаха в лапите на сутеньори, бяха изнасилвани и принуждавани да проституират. Деца ставаха жертви на отвличания и заради дребни битови криминални конфликти, свързани с родителите им.
Може би най-куриозният случай бе през 1997 г., когато двама либерийци отвлякоха 2-годишно момченце барабар с количката му.
Бабата на детето пазарувала в магазин близо до хотел "Плиска". Кортис Орсбаунд, на 25 г., и Томас Антъни, на 22 г., грабнали количката с момченцето и побягнали. Бабата и минувачите обаче се развикали и чужденците изоставили количката с малкия след петдесетина метра. След минути те била заловени от патрул на Първо РПУ.
Кортис и Томас живеели от близо година в България със статут на бежанци и получавали около 2 хил. долара месечно от държавата. Така и не станаха ясни мотивите за отвличането. Либерийците не са познавали семейството на детенцето, а и то не било заможно.
Вероятно са смятали да го изнесат зад граница. При разпита казали единствено: "Обичаме децата и искаме да им се радваме."
Първото известно отвличане на дете за откуп е през 1993 г. 11-годишният Иван Неделчев е похитен от 23-годишния студент в УНСС Светослав Николаев. Бащата на момченцето е бизнесмен, студентът го познава покрай фирмата на своя баща. На 14 януари той причаква детето пред училище, прилъгва го и го качва в кола.
После обикаля различни градове с него.
От Созопол на другия ден се обажда по телефона на бащата и му казва, че животът на сина му струва 300 хил. лв. Определя мястото за предаване на парите. Следва нов рейд с колата в Югоизточна България. Тогава детето е вързано със сицилианска примка и напъхано в багажника, устата му е запушена с дунапрен. При предаването на парите студентът похитител е задържан, а детето е спасено.
Бивш полицай от столичното Трето РПУ отвлече през 1995 г. 11-годишната Северина в Кърджали. Ченгето и родителите на момичето се познавали от 10-ина години в София. Експолицаят се увличал по хазарта и загубил много пари. Той знаел, че майката и бащата на Северина разполагат със сериозна сума от продадено жилище, и решил да отвлече дъщеря им за откуп. Закарал момичето с автобус в София, където уж трябвало да чакат мама и татко.
По-късно негов познат се обадил на семейството и поискал 120 хил. лв. Ченгето било задържано при предаването на парите, а момичето върнато живо и здраво на родителите му.
Сред жертвите на отвличания е и 13-годишният син на пастора Виктор Вирчев. През 2000 г. той е отвлечен два пъти, вероятно от едни и същи хора.
В първия случай бащата плаща откуп и момчето е върнато. Втория път седмокласникът Тодор е отвлечен с кола на излизане от училище в столичния кв. "Люлин" през юни 2000 г. Тримата бандити го карат във вила край с. Ромча в Искърското дефиле и искат откуп от 35 хил. марки. Този път полицията действа перфектно, задържа похитителите и освобождава момчето.
Любопитното е, че години по-късно същите бандити, вместо да търкат наровете в затвора, извършиха ново отвличане - на чужд гражданин. И този път бяха задържани и едва тогава ги осъдиха.
12-годишният Атанас Пенев бе отвлечен през 2008 г. Причината - дълг на баща му от 50 лв. Часове преди това родителят избягал с парите, с които компания трябвало да плати сметката си в заведение. Естествено, пишман похитителите бяха заловени бързо от полицията, а хлапето върнато на бащата.
През 2009 г. 4-ма цигани държаха 18 ч в плен в къща в плевенското с. Бъркач две 18-годишни ученички от Тетевен и поискаха откуп от 30 000 лв. от родителите им. Циганите дори си отворили сметка в очакване на постъпленията, но тя така и си останала празна, а аматьорското им изпълнение завършило в ареста.
Share To:

24rodopi

Post A Comment:

3 comments so far,Add yours

  1. Анонимен22/3/13 22:20

    В началото бе словото. Така беше и с Бойко Борисов. Говореше срещу Вальо Топлото, Р. Овч. и други хора, които иначе си имаха нормални имена, но народът се радваше, защото смяташе, че така “злодеите” ще се усетят много засегнати.

    Днес малцина помнят, че реториката му беше насочена точно срещу хора от енергийния сектор. Далеч по-късно получи неоценимата услуга от Ахмед Доган, която му даде шанс да говори срещу “порциите” във властта. На последователите си забрани официално от трибуната на учредителния си конгрес да говорят срещу Георги Първанов.

    Никой не посмя да пита защо. Журналистите се топяха от възхищение. Намери се най-после някой да говори на простонароден език и всички да го разбират. Ура, няма нужда от преводач. Традиционните партии бяха в потрес - не знаеха как да реагират срещу тази отварачка за сърца.

    Юнакът Борисов сякаш дойде от улицата и си говореше на уличен български, той дори изнесе езика от домашната кухня до телевизионните студиа и го превърна в политическа тояга. Вярно, че понамирисваше малко на яхния, но в общата радост, че “той е един от нас”, на това не се обръщаше внимание.

    Деликатните спонсори на явлението бяха щастливи, защото тяхната схема беше проста. Той да вземе властта, а пък ние после ще се оправим. Е, да, но не стана така. Юнакът си повярва, че той е откривателят на простонародния език и набързо стана ясно, че това често е просташки език. Така Костов се оказа Гаргамел, народните представители добиха статут на готованци, хирургът, спасил жертви на атентата в Бургас, бе уподобен на месар, а целокупният народ се оказа просто лош човешки материал.

    Примерите се оказаха много и се лееха всеки ден. Докато всички се чудеха какво става, се оказа, че обществото не е способно да реагира на наглостта, а гледа да се приспособи, за да оцелее. Партията ГЕРБ започна да повтаря думите му с усещането, че така заяква и всички ще заприличат на Борисов, дори да са 50-килограмови брюнетки.

    Журналистите приеха простащината за екзотика и тръгнаха да търсят обяснения какво всъщност е искал да каже “вождът на нацията” и да разсъждават какво ли му е било, за да го каже точно по този начин. Целият трик се състоеше в няколко прости неща. Първо - Борисов винаги е невинен, второ - винаги има враг, трето - врагът е карикатура.

    Така във вечна словесна война юначеството тържествуваше, а медиите пригласяха, превръщайки всеки нарочен във враг на народа. В този поход на думите не беше пожален никой. Под секирата падаха свои и чужди - важното беше да има враг. Дори министри, които влизаха с респектиращи биографии и образование, се опитваха нелепо да излязат от страниците на английските учебници и да грабнат кривака на “учителя” от Банкя.

    Постепенно всички започнаха да търсят врагове, защото решиха, че щом той може и камерите го галят, значи и те могат. Врагове се оказаха богаташите, циганите, международното положение, бонусите на администрацията, шистовия газ, лекарите, зърнопроизводителите, съдиите… Обществото се раздроби, назлоби и загуби солидарност.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен22/3/13 22:20

    Всички преминаха в кръгова отбрана. Вестник срещу вестник, партия срещу партия, съсловия, кметове. Оказа се, че никой не може да реши проблемите си, ако не се намеси върховният “Повелител на думите”. Така стигнахме до абсурда дори проблемните футболни клубове него да чакат. Когато не смогваше той, търчеше Цветанов и “входираше” случаите там някъде във висините.

    Взе да се усеща, че така не може да се управлява, когато главният герой започна да се отмята от собствените си думи - и то често и по различни теми. Котенцата от прислужващите медии търчаха да обясняват, че той чувал народа и затова си сменял мнението, и не само това, ами бил първият, който правел така… Но това много не хвана почва. Взе да прозира неграмотността, усети се миризмата на яхния.

    Само че там отгоре, а долу гладът си растеше, независимо кой кого чува. Тръгнаха подигравките първо към изтупаните и грамотни министри, които се бяха навели на този човек, защото народът презира първо подмазвача, а после сатрапа. Всички те паднаха ниско долу в рейтингите, но телевизиите ги показваха охотно, защото беше наредено да не се пипа само портретът от стената.

    Накрая гладните не издържаха, злобата и разделението намериха общия си враг и той се оказа точно този, който създаде този тон в обществото. Борисов беше талантлив трибун, но превърна всички в свои врагове. Някои дори насила. Когато улицата изригна, тя говореше на неговия език, но срещу него и срещу тези, които тихо потриваха ръце зад широкия му гръб и дърпаха конците. Олигарсите на прехода сега са уплашени, защото не знаят кой ще ги пази. Охранителят Борисов вдигна кръвно и е в болнични, какво да се прави? Кой да ги спаси?

    Тежката топка на гнева влетя в стомаха на президента Плевнелиев, който се олюля няколко седмици и макар с езика, който беше позабравен, започна да вкарва меките тонове на консенсуса и разбирателството. Малцина го чуват, дори му се дразнят. Така е и със служебния премиер. Дори медиите се осмелиха да казват някои неща с истинските им имена, защото ги чуваха от десетки хиляди “неназовани източници” под прозорците си.

    Езикът на дипломацията е скучен и вероятно никой няма да го хареса, но той днес връща цивилизацията на обществения терен. Обществото ни беше във война и когато тя свърши, наред винаги са дипломатите, които уточняват детайлите от мирния договор. Той още не е подписан. Нямаме споразумение между обществото и властта, за това ще е нужно търпение. Може би толкова дълго, че и интелигенцията да се събуди, да спре да ненавижда народа си и да го поведе. Защото ако в началото бе словото, то друга, много важна глава в Светата книга, се нарича “Изход”.

    АРМАН БАБИКЯН

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен28/3/13 11:31

    КАКВА ВИНА ИМА ТОВА КРАСИВО ДЕТЕ? ИЗРОДИ ТАКИВА АКО ИМАТЕ НЕЩО ПРОТИВ БАЩАТА ИЛИ НЯКОЙ ДРУГ КАКВО ВИ Е ВИНОВНО ДЕТЕТО?

    ОтговорИзтриване

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.