Само 20 кърджалийци дойдоха на представянето на филма за златодобива в румънския град Роша Монтана. Прожекцията се състоя в Дома на културата в понеделник вечерта.
В града край Арда бяха пристигнали режисьорът на филма „Роша Монтана – град на пропаст" Фабиан Дауб и Ханс Хедрих. С присъствието си и изказванията, скандалният еколог Васил Къдринов показа, че идеята на филма е да настрои населението в региона срещу големите инвестиции за златодобив в Кърджали и Крумовград, макар че на Ада тепе не се предвижда използване на цианидна технология.
Филмът показва настроенията на хората в едно градче в Трансилвания срещу златодобива чрез цианиди. Една чат от хората искат работа, а други са категорични, че златодобивът ще им донесе само беди.
„Стремежът беше филмът да не политически, а да се даде възможност на хората да покажат какво мислят" заяви Фабиан Дауб.
След прожекцията български природозащитни органации бяха призовани да работят заедно със сдружения от Румъния и Гърция, за да не се допусне златодобив в Кърджали.
Корумпирани правителства давали концесиите, обяви Васил Къдринов.
„Това не са чужди фирми, това са наши хора от Държавна сигурност, изтеглили наши пари в чужбина и сега се връщат да вземат и природните ни богатства", заяви Къдринов.
Ще припомним, че „Роша Монтана – град на пропаст" е вторият филм по темата, излъчван в Кърджали. Преди време в Кърджали и Крумовград бе прожектиран филмът „Минирани надежди". Автор, режисьор и продуцент на лентата е Фелим Макалиър – кореспондент на „Файненшъл Таймс" и „Економист" за България и Румъния в периода 2000-2003 година. Филмът разказва историята на голяма рудодобивна компания, която планира да инвестира в изоставен от времето на комунизма открит рудник в Роша Монтана, Румъния. В хода на сюжета срещу компанията се изправят мощните и ползващи се с доверието на Запада екологични организации. Лентата показва три дестинации, където конфликтът екология-индустриален напредък е особено изострен– Румъния, Мадагаскар и Чили. Авторите поставят въпроса за устойчивото развитие, съвместяването му с технологичния напредък и за това как да оцелеем в сътворената от нас самите околна среда. Млад мъж от Роша, който не е стъпвал дори в Букурещ, посети със снимачния екип трите места. „Аз знам какво е да си живял с години в бедност. Сега пак трябва да избирам дали да остана беден", заявява младият мъж от Роша Монтана.
Филмът „Минирани надежди" бе изгледан от около 500 души в Кърджали и Крумовград.
%20-%20Copy.jpg)
Васил Къдринов го гони параноята, че вече изтърва големи парички които непарвомерно лапа от ЕС. Много смешно ми стана твърдението , че това били български фирми. По-голям виц не бях чувал. Когато някой българин успее да направи фирма, която е един от лидерите в световния добив на злато да дойде и да ми се обади.
ОтговорИзтриванеЕдно време ей така прожектираха и "Време разделно" в партийния и младежкия дом, ама караха хората под строй. Слава Богу сега няма такова нещо. Никой не ще да гледа пропагандни простотии.
ОтговорИзтриванеЯнко Николов Янков –
ОтговорИзтриванеГражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
Гражданино Къдринов,
Както много добре знаете, ние с Вас се познаваме от 1985 г., когато аз, пребивавайки в една от предназначените за тотално изолиране килии на Софийския централен затворq внезапно бях „ощастливен“ от възможността да разговарям с друго същество, поне привидно различно от затворническите надзиратели.
После, два дни след като Вие „напуснахте“ килията, началникът от системата на затворническата администрация Петър Василев бе разпоредил да ме изведат от килията и да ме отведат в неговата канцелария.
Там, в присъствието на надзирателя, който ме отведе, визираният затворнически шеф със строг и назидателен тон поиска от мен да коментирам поставения в папка писмен текст, написан лично от Вас.
След като внимателно прочетох написаното от Вас аз констатирах, че Вие сте написал абсолютно неверkи твърдения, свеждащи се до това, че след като съм бил една година в състояние на пълна изолация и не е било имало с кого до говоря, изведнъж съм Ви бил почувствувал почти като абсолютно доверен пастор-изповедник; и че най-чистосърдечно съм бил направил пред Вас признания, свеждащи се до това, че съм извършил всичкото онова, в което съм бил обвинен, което категорично съм отричал както по време на следствието в Държавна сигурност (ДС), така и по време на съдебния процес.
Както и тогава, така и сега Вие, гражданино Къдринов, много добре сте знаел и знаете, че преди арестуването ми аз съм бил Главен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет; и че като изключително високопоставен за времето си професионален юрист несъмнено още с Вашето появяване в килията съм могъл професионално и уверено да преценя, че Вие сте бил изпратен при мен именно като т. нар. „килиен провокатор“ или „камерник“; още повече, че в професионалната ми научна биография вече съм бил имал официални научни публикации от сферата на т. нар. „психология на правото“, единият от разделите на която е именно т. нар. „репресивна психология“, а другият - „затворническа психология“.
Така, гражданино Къдринов, на мен ми бе предварително пределно професионално ясно, че след като категорично съм отказвал да се призная за виновен както по време на следствените процедури в Главно Следствено управление на Държавна сигурност, така и по време на съдебния процес в наказателния съд, ДС непременно ще потърси и ще намери провокатор, който да заяви, че именно пред него съм бил направил признанията, които съм бил отказвал да направя пред следователите и съдиите.
Така, когато Вие се появихте при мен в килията, на мен ми бе пределяно ясно, че подлостта да бъде извършено онова, за което става въпрос, е възложена именно на Вас; а после, когато затворническият шеф Петър Василев ми даде папката, аз вече знаех, че преценката ми е била правилна.
В ситуацията или казуса, обаче, има един изключително важен детайл.
Янко Николов Янков –
ОтговорИзтриванеГражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
С визирания затворнически шеф Петър Василев ние сме били не само в един курс като състуденти, но и известно време сме били приятели; и именно в контекста на тази ситуация той очевидно съвсем преднамерено бе поставил в папката при Вашия ченгеджийски донос срещу мен няколко страници справка от Вашето затворническо досие; в които бе записано, че по повод и във връзка с Вашето арестуване Вие не само сте бил оказал абсолютно пълно съдействие на властта за разобличаване на някакви други хора (арестувани именно благодарение на Вас!!!), но и сте бил поел ангажимент за в бъдеще честосърдечно да помагате на органите на ДС за разобличаването и на другите злостни врагове на комунизма.
Тъй като, естествено, аз отказах да направя какъвто и да е коментар на написания от Вас пасквил, след няколко дни ме отведоха в Главно следствено управление на Държавна сигурност, за да направят официално протоколиран разпитат по повод на Вашето „донесение“ за моето „признание“ пред Вас относно извършената от мен престъпна дейност.
Там разпитът бе воден от следователя подполковник Митьо Йорданов и началника на специалното отделение за разпит на особено опасни политически престъпници полковник Чавдар Новански.
Аз, разбира се, не само отрекох да съм правел пред Вас каквито и да са самопризнания, но и изрично поисках да протоколират, че лично Вие сте бил изпаднал в някаква психологическа криза, при която лично Вие сте този, който е бил направил пред мен самопризнания относно своята ангажираност с Държавна сигурност.
Така аз намерих нужния ми повод и нужното ми основание охотно да разкажа, че лично сте ми казал всичкото онова, което вече бех прочел в справката, която Петър Василев „поради недопустима професионална разсеяност“ бе поставил в папката с Вашия донос срешу мен.
Така шокът на полковниците бе неописуем и те просто нямаха друг изход, освен да се откажат от стратегията си да ме осъдят въз основа на Вашите доноси като агент на Държавна сигурност срещу мен.