Честит 8-ми март!

Честит 8-ми март

 

Не ти желая да си светлина.

 Не ти желая да си нежно цвете.

 Достатъчно е все да си жена,

 а тя е обобщение на двете!

 

Жената е желания, копнеж,

 жената е трептене и наслада,

жената все е цел и е стремеж,

 жената е безкрайна изненада!

 

Разсипвай неугасващи звезди.

 На птицата цели се във летежа.

 Постигай съкровените мечти

 и битието си с любов подреждай.

 

Във храма си - от земен благослов,

 напук на всички писани закони,

 жените са единствено - любов,

 жените са най-свидните икони!

 

Валентин Йорданов

 

 

Днес светът отбелязва Международния ден на жените -  празник, който едни тачат, а други пренебрегват, защото го свързват със социалистическото минало.

Празникът означава не само подаряване на цветя, но също и обсъждане на равни права и равни възможности. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

Празникът е установен по предложение на Клара Цеткин на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г.

Историята му обаче започва още през 1857 г. в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики.

В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., през 1915 г. е първото публично честване.

Като общобългарски празник той започва да се празнува след 9 септември 1944 г.

Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери.

Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Източна Европа, Русия и страните от бившия Съветски блок).

В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своето признание и внимание към жените около тях.

У нас живеят около 250 хил. жени повече, отколкото са мъжете, сочат данните на НСИ - 3,875 млн. жени и 3,629 мъже.

Според прогнозните данни на националната статистика в идните десетилетия тази пропорция може да се изравни и дори да се обърне в полза на мъжкото население у нас.

През 2020 г. у нас се очаква да живеят около 7 млн. българи - около 3,5 млн. мъже и около 3,6 млн. жени. През 2030 г. се очаква броят на българите да падне до около 6,5 млн. - около 3,3 млн. мъже и 3,2 млн. жени.

През 2050 г. има вероятност броя на българите да варира някъде около 6 милиона, като тук националната статистика дава превес на мъжете - 2,9 млн. мъже и 2,7 млн. жени.

Средната продължителност на живота към момента у нас е 70 години за мъжете и 77 - за жените, сочи статистиката.

Към настоящия момент на 1000 мъже у нас се падат 1068 жени, показват данните на НСИ. Относително равен брой мъже и жени живеят у нас в селата - по около 1 млн.

Чувствително е завишено присъствието на дамите в градовете - те са с близо четвърт милион повече, отколкото мъжете.

Според данни на "Евростат" жените в ЕС на възраст 65 и повече години са с около 40% повече от мъжете. През 2011 г. в ЕС е имало 257 млн. жени и 245 млн. мъже или около 105 жени - на 100 мъже.