Родолюбци берат ягоди в чужбина, пращат парите у дома

„С падането на Борисов си отиде последния патриот". Тази крилата фраза изникна някъде из групите в социалната мрежа за защита на наскоро подалия оставка премиер. В 21 век кои са истинските патриоти и останаха ли такива в България? Да умреш за просперитета на родината, да се жертваш за общото благо? Не такова нещо на нашите ширини отдавна няма. Трудно бихме посочили и последния патриот. Патриотизмът е в книгите и в протоколните чествания и изказвания пред някой паметник в честване за събития от 100 и повече години. Къде отиде патриотизмът? Къде се дянаха родолюбците? Те май отдавна са в чужбина. Хилядите наши сънародници, леещи пот из ягодовите и зеленчукови полета на Великобритания, Испания, дишащи отровни изпарения из заводите в Германия, миещи мазните чинии в САЩ. Там са последните наши патриоти. Ще кажете – те са предатели. Не е така. Ако погледнем официалните статистически данни, родните емигранти са тези, които поддържат родната икономика. Парите, изработени в чужбина, но пращани за харчалък в България са сред сериозните пера в Брутния вътрешен продукт, като постъпленията от чужбина се изчисляват на милиони евро годишно. Едва ли има друг световен пример, който, наричайте както искате, но това е съвременният патриотизъм. Да хвърляш енергията и здравето си в чужбина, а спечеленото да харчат близките ти в България. Какво ли би станало, ако нямахме някои роднината навън, в съвременната българска действителност? Щяхме да се лишим от милионите евро, безработицата щеше да е огромна, а страната щеше да прилича по-скоро на средна африканска страна от третия свят, вместо съвременна членка на ЕС. Това са истинските патриоти. На хиляди километри от родния дом, на по две-три работи с единствената идея да печелят пари, част от които да връщат на своите деца, родители и роднини, за да може да живеят по-добре и да не им липсва нищо. Българинът зад граница е истински българин. Той чества с огромна любов националните и традиционни празници, събира се заедно, празнува, весели се, за разлика от действителността у нас, където честванията са протоколни, политически и с вкус на нещо, което правим на сила. Псуваме държавата си, недоволстваме срещу системата, мразим всичко и всеки. В чужбина – България се изрича гордо, милеем за нашенското, следим с трепет случващото се, но си седим далече, защото знаем, че така ще останем патриоти и българи. В родната ни страна патриотизмът е по-скоро борба за собствен просперитет, за лично облагодетелстване и по-добър живот в рамите на моята къща. Протестите, които бушуват вече месец в родината показват точно това, че сме егоисти. Обединени от високите сметки за ток в началото, недоволството веднага еволюира срещу всички и всеки. Справедливите искания срещу скъпия ток, набързо се обърнаха срещу политическата система, партиите и изминалите 23 години. Всеки обаче трябва да знае – историята не може да се промени. Тя може само да носи поуки и изводи и смесени чувства. Ако имаше истински патриоти протестите срещу тока щяха да успеят и днес щяхме да имаме истински резултати, успехи. Ако забравим собственото си его и преборим нихилизма, с който живеем в последните години, България наистина може да стане едно хубаво място за живот. Сега просто дърпаме завивката, за да може нашите крака да са на топло, а на съседа малко да постои на студено. Но това е временно решение, за някакви си 4 години, а дори и по-малко. Истинските патриоти трябва да застанат начело на държавата и да мислят за всички еднакво, защото България – това е народът. Няма държава без народ, както и патриоти без каузи.

Докато не мислим единно няма да има патриоти в рамките на 111 хил.кв.км., наречени България. Патриотите ще си седят зад граница с мечти за хубаво бъдеще в родния си край, ще продължат да пълнят хазните и да издържат ученици, студенти и пенсионери. Патриотизмът ще продължи да започва от терминалите на летищата, а силните на деня у нас ще продължат да се въртят в смазаното добре четиригодишно колело.

 

„Родопи voice"