Николай Вълканов: Инвестицията означава нови работни места, но и работа за десетки малки местни фирми

- „Горубсо" е най-големият работодател в Мадан, какво направихте, за да стабилизирате и вдигнете на крака предприятието. Какви са възнагражденията там?

 

- Какво се случи за тези десет месеца? Миналата година март-април, Мадан беше в стачки, каквито досега е нямало в държавата. Хората не бяха получавали заплати месеци наред, също и осигуровки, работно облекло. Изобщо едно фалирало предприятие. Какво се случи? Първо, за да излезе едно такова предприятие от тази мъртва точка трябваха много инвестиции. Ние, с нашите партньори от КЦМ-Пловдив вложихме първо 35 млн. лева, за да разплатим стари задължения и предприятието да започне да работи.

 

- Това е едно предприятие, което копае руда и продава метали. И преди е правено, и сега. Защо сега става, а преди не се е получавало?

 

- Защото при онзи, който преди това го е правил, парите са отивали на друго място. Той не ги е отделял по предназначение. Когато се ръководи едно предприятие като „Горубсо-Мадан" много точно трябва да се разпределят средствата. Защото един път ако не платиш, втори път няма да получиш доставки, работниците ще излязат на протест.

 

- Колко е безработицата в региона в момента?

 

- В „Горубсо-Мадан" сме от 10 месеца, но аз съм в този регион от 30 години. Затова трябва да си един от най-добрите в отрасъла, за да се захванеш с този бизнес. Безработицата в Мадан сигурно клони към нула в момента. Ако преди една година е била сто или осемдесет процента, сега клони към нула. Пряко заетите в предприятието са към 850 души, но ние взехме още една концесия, където също назначаваме хора, като техният брой е около 100. В края на тази година ще назначим още 400 нови работници. Освен пряко заетите, още толкова работят по съпътстващи фирми.

 

- Какво става в Кърджали? Там също хората протестират. Как държавата го е допуснала предният собственик да не внася осигуровки в НОИ?

 

- И с правото протестират, нямат заплати, осигуровки. В Мадан хората нямаха осигуровки за десет години и те не можеха да се пенсионират. Държавата е направила груба грешка като е допуснала това да се случва от години, като при положение говорим за концесия и именно там тя може да упражни натиск.

 

- Раздаваме си богатствата. „Дънди прешъс" взе концесията за златото край Крумовград. Една от популярните приказки в момента е, че те изнасят златото на България. Какъв процент трябва да вземе държавата?

 

- България е една от първите страни по производство на злато в Европа и на четвърто на мед. Там където има мед, има и злато. За да стигнат „Дънди" дотук са инвестирали милиарди. „Челопеч майнинг" беше във фалит от 1994 г. до 2001 година. Тогава дойдоха „Дънди", аз съм го следил този процес, и нещата се промениха.

 

- Искам да знам, дали „Дънди" ще извлече някакви тонове злато, а ще плати за него жълти стотинки?

 

- Не им знам точните баланси на „Дънди прешъс", но съм запознат с технологията на правене на бизнеса. Те влагат огромни инвестиции, за да стигнат до този добив. Второ, добивът на концентрат специално в Челопеч е с арсен и затова се прави извън България, защото в нашата страна по закон е забранен. Но по принцип се знае колко е обработваното, те са си платили за него. Платили са концесионната такса, плащат си редовно на работниците. Когато беше държавно предприятие не работеше. Защо рудодобивът работи добре? Защото той попадна в ръцете на специалисти, тоест след приватизацията попадна в ръцете на правилните хора. Които разбират от този занаят и инвестираха милиарди. Държавата беше ликвидирала рудодобивът през 2000 година, сега обаче се съживява благодарение на огромните инвестиции.

 

Доган не е взел пари от „Цанков камък, а от 4 други проекта

 

- Проектът за „Цанков камък" бе на австрийците от „Алпине". Те изцяло го правиха. Хонорарът на Доган няма нищо общо с „Цанков камък". Той е разработил четири други хидроенергийни проекта. Единият от тях е за прехвърляне водите на река Места в новоизградената каскада на Въча. Той има, бих казал, много добри познания по хидроенергетика от много добри хидроинженери. Той е докладвал своите разработки пред най-добрите специалисти по хидроенергетика и това може да се докаже. Аз не знам защо сам не се е защитил по този въпрос и да излиза да говори. Хонорарът бе платен от Института по минно строителство. Защото той направи 4 разработки и те, рано или късно, ще бъдат реализирани. Едната от тях е за язовир „Тунджа". Преди това никой не се е замислял, че там може да се строи язовир. Доган има 4-5 специалисти, които обработват неговите идеи.

*Интервю на Николай Вълканов по ТВ7