България, имахме проблем…, но няма да се върнем

Светът е жесток и маратонка в лицето дебне отвсякъде

 

„1, 2 ,3…", отброяват абитуриентите след последния школски звънец. Напущат школото и хващат живота си в ръце. Поне повечето. Други първо получават маратонки в лицето. По същия начин е отброявал баладжия в един български град само преди дни. Разминавайки се с други завършващи, се оказва свален на земята и започва истинският му живот-ритници, тупаници, линейка и вътрешни кръвонасядания. Свидетели предполагат, че нападателите са били от съседна гимназия и също са абитуриенти. Всичко обаче остава в сферата на предположенията защото нападателите така и не са установени. Другарите му пък са правили снимки на мястото на инцидента.

Поредният сблъсък, който в страната се нарича „инцидент". Това обаче не е така. Това е култура, манталитет, джунгла. Правото на по-адекватния да наложи волята си върху моментно по-неадекватния. Това е борбата за територия у дома, налагането на груба сила разкъсва бележниците и стъпква матурите. Светът е жесток и маратонка в лицето дебне отвсякъде. Това е мотото, това е неизбежността на жестокото статукво. Това е българската просвета в ерата на „великото преселение на разумните".

Един американски политик се бе ядосала и в телевизионно предаване бе призовала Щатите да бомбардират Чехия. Да ги смажат, защото отговорните за атентата в Бостън били …чехи. Всъщност бяха чеченци, но за разюзданата дама, всичко на изток от Виена е все още Съветски съюз.

„Когато детето ми ме попита защо учи толкова много и скучни работи в даскало, аз ще му посочвам тази патка и ще му казвам: „Гледай защо и никога не ставай толкова тъп, като тая продухана от горчица флигорна", коментира един авер от махалата изказването на американката, която бе и кандидат за президент.

Ако и американците отваряха от време на време учебниците по география, като нашите ученици... Същите в една продукция за Язон и аргонавтите изкараха тракийския певец Орфей чернокож! Вероятно и той, ако бе живял към момента по нашите земи, би желал да е „Негър в щата Алабама".

 

***

 

Абитуриентите отброяват последните оставащи мигове в школото, проронват може би и по една сълза докато се разделят с учителите си и между крясъците от автомобилите. Те завършват и една голяма част от тях напускат планината на Орфей. Те търсят късмета си другаде, далеч, някои и завинаги. Екопътеките в Родопите, гледките, селото, семейството не успяха да ги задържат, а икономическите доказателства няма да успеят и да ги върнат. За повечето това е последното отброяване преди старта. В обратен ред. Като излитане на совалка, за която не се знае дали ще се завърне обратно у дома. „Хюстън, имахме проблем!", бе запомнящото се съобщение от полета на Аполо 13 до Луната. Всъщност, никой не помни самия полет, помнят проблема в извънземна орбита и успешното завръщане на астронавтите въпреки него.

„България, имаме проблем!", но въпреки зова, никой не се завръща.

У дома трудно се завръщат, у дома трудно намират сили за борба, у дома е трудно да си „чернилка", дори повече от негър в расистка Алабама.

 

„Родопи войс"

 

На снимката: 18 май 2013-та, Кърджали, пред Дома на културата