До 10 000 евро залог за едно от кучетата-убийци от „Възрожденци“

Кучетата-убийци, които се обучават в кърджалийския квартал „Възрожденци" са предназначени за битки на четириногите с големи залози. Такива се провеждат в районите на Хасково и Димитровград, разкриха за „24х7 Родопи" запознати с организираните кучешки боеве. Те се наказват в България с глоба от 500 до 1000 лева, но трудно се преследват от органите на реда, защото местата, на които се провеждат кървавите битки, се пазят в тайна.

„24х7 Родопи" писа за импровизирания лагер за четириноги-убийци в сряда. Същия ден полицейска патрулка се появи на мястото, където обучен кучкар нахъсва питбули и ротвайлери едно срещу друго. По случая в полицията вече има богат снимков материал.

Кучетата във „Възрожденци" са подготвят ежедневно за боеве със залагания в цялата страна.

„Организацията е много стегната. Мястото често се решава с жребий. Догмените, както сами се наричат, не „бият" кучетата си в градовете. Те пътуват из страната и избират за арени запустели фабрики, отдалечени места, гаражи и дори апартаменти. Достъпът до кървавите арени изобщо не е лесен", твърдят запознати със схемата.

Организацията става обикновено по телефона и интернет.

„Кучешките боеве са елитарна игра с баснословни залози в тесен кръг посветени.

Наричат зверството си „мъжки спорт с хуманни правила към животните". Подходящ само за хора с желязна психика и здрави нерви. И всичко е бизнес, който започва като хоби", поясни още източникът.

Кучетата от тренировъчната база във „Възрожденци", за която „24х7 Родопи" вече писа, ще бъдат убити мъчително и зрелищно по време на боевете, което пък ще донесе големи печалби на залагащите за „правилното" четириного.

В България залаганията се движат между 400 и 10 000 евро за доказано куче. Колкото повече победи има кучето, толкова по-високи стават залозите. Зрителите също плащат такса в зависимост от залаганията. Собствениците на играчите печелят много повече от залагащите.

Теренът, където ще се провежда боя, се подготвя предварително и се застила с килим. Арената представляваща квадрат около 4х4 метра, разделен диагонално с линия, ограден с импровизирана ограда, висока 60 см. Наоколо са разположени дървени пейки.

Стопаните на бойните кучета водят със себе си ветеринарен лекар, който да даде първа помощ на разкъсаното животно.

Теглото на кучетата се договаря предварително. Преди мача кучетата се къпят и претеглят в присъствието на рефера. Ако договореното тегло е надхвърлено, виновният губи мача.

Главните действащи лица са кучетата, хендлерите (най-често самите собственици) и реферът, който е избран от тях.

Кучетата се поставят в двата противоположни ъгъла на ринга с гръб едно към друго. След заповед на рефера кучетата се обръщат, хванати между краката на хендлерите.

 

При заповед "Пит" те разтварят ръце и кучетата се изстрелват едно към друго.

 

Първата фаза на боя се нарича "ролка" – свободен бой без ограничения. Да свикнат с терена и с противника. Питбулът е способен да захапе противника и да го държи с часове, но това не е зрелищно. Ако едното куче се извърне от противника си без да се опитва да го захапе, това се нарича обръщане. В тази игра няма не искам, боят се прекъсва от рефера със следващата фаза - "скречовете"- кратки схватки, подобни на рундове. Челюстите се разтварят със сила, кучетата се разделят, отвеждат се отново в ъглите на ринга. Според правилата кучето, направило обръщане, се пуска първо, то трябва да пресече диагоналната скреч линия и да се вкопчи в противника. Ако не го направи, мачът се прекратява в полза на другия. Стопанинът на някое от кучетата може по всяко време да хвърли бяла кърпа на терена, с което да признае падението си и да прекрати боя. Но не го прави.

Всяко куче има свой стил на бой. "Стоперите хващат и държат противника, докато не го изморят, файтерите са хапачи. Те се опитват да разфасоват другото куче за 15-20 минути." Женските се бият по-ожесточено и безмилостно от мъжките. Разнополовите боеве са рядкост.

 

Нормално битките не надхвърлят 3 часа. Но има и изключения.

 

"Гейм" се нарича бой до смърт. Куче с гейм е животно, готово да се бие до смърт, независимо от нараняванията и умората си. След края или шият и превързват гладиатора, или го приспиват край импровизирания ринг. Ако мачът е достатъчно зрелищен, твърде вероятно е да няма оцелели – кучетата умират от рани, изтощение, превъзбуда, стрес. Ако не издъхнат на ринга, стресът ги убива за дни, няма да им помогнат нито стимулантите, нито почивката. Често разочарованият собственик сам убива кучето, стига да реши, че повече няма нужда от него, защото излиза от боя със счупен крак или пък е загубило недостойно. Въпрос на чест и престиж. Разочаровани от уменията на боеца си, някои предпочитат да го обесят на съседното до арената дърво, да го изгорят жив, да го убият с ток или просто да го захвърлят някъде да умре от раните си.

За победителя ветеринарят ще се погрижи веднага. Ако е загубил много кръв, има готовност още на терена веднага да се започне с кръвопреливането. После го чакат веригата, тренировъчните „ролки" и следващият мач. Едва ли ще преживее повече от 3-4 боя.

 

Животът на кучетата бойци

 

Те са смъртници преди да се родят. Развъдчиците на бойни кучета внимателно следят титли, резултати и родословия, изучават и подбират гени.Те ще ти говорят часове наред за легендарни имена и техни поколения. За история, линии и развъдчици. Ще те убеждават, че са единствените просветени ценители, които опазват породата питбул. Нещо повече, ще нарекат всичко това „любов". Ще се пенят в обяснения, че питбулът е роден спортист, чийто живот е безсмислен без бой и те са онези спасители, които ще го осмислят по достойнство. Че домашният уют е обида и подигравка с гладиатора. Ще забравят напълно, че това е куче като всички други, от най-всеотдайните, безразсъдно смели в любовта си към своя стопанин, създадени от и за човека и копнеещи за ласката му.

Цената на кутрето зависи от родословното му дърво и от това колко победи имат родителите му. За куче с добри гени цената започва от 2000 лв. и няма горна граница, а тази инвестиция се връща още в първите спаринг-боеве, ако е победител.

За това кутре няма дом, няма игри, няма общуване. В много случаи животът му преминава на къса верига до някой варел за подслон.

Подготовката за ринга започва от няколкомесечна възраст. Ако не покаже нужната агресия и боен дух за арената, кучето е ненужно и нежелано. Ще бъде убито или ще свърши като тренировъчна примамка за събратята си. Търси се кучето с „гейм", онова, което няма да предаде мача до последен дъх, въпреки рани, изтощение и стрес и ще умре на ринга.

Тренировъчният курс трае около половин година и за него се заплаща около 5000 лева на специален треньор. Обучава се при специален режим, за да стане агресивно. През определени периоди се пуска на „ролки", за тестове на духа се използват превъзхождащи партньори, понякога двама един след друг. Някои собственици се занимават с подготовката сами. Храненето на боеца е специално, като на елитен спортист. Не са рядкост стероидите, макар да са забранени от правилата на играта.