Южен централен район е пъстра като шарено родопско одеяло спойка между промишленост и земеделие - с контрасти, спомени за стара слава и надежди за по-добро бъдеще. Освен Родопите - „планината с душа", районът обхваща голяма част от Стара планина, както и целите Сакар планина и Средна гора, Горнотракийската низина. Магистрала „Тракия", картофите, миньорите, тютюнът, дините на Любимец и асеновградският мавруд са сред емблемите на тази част от страната.
Районът включва пет области - Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково. Площта му е 22 365 квадратни километра, а населението - 1 462 252 души. При БВП в размер на 70,511 млрд. лв. за 2010 г. националната статистика отчита, че на Южен централен район се падат 9 924 млрд. лв. Това му отрежда второ място след първенеца Югозападен район (33,974 млрд. лв.). БВП на човек в Южен централен район е 6525 лв. Средната работна заплата в района е 643 лв. В Кърджали - 579 лв., в Пазарджик - 646 лв., в Пловдив е най-висока - 682 лв., в Смолян - 556 лв., а в Хасково - 572 лв. Наетите са общо 381 380 души, което нарежда района на второ място след Югозападния. Най-много са наетите в област Пловдив - 208 549, следвани от Пазарджик - 57 798, Хасково - 53 366, Кърджали - 31 158 и Смолян - 30 509 души. Безработицата в района през 2012 г. е 13,8% - без препитание са 91 100 човека. Най-висока е безработицата в Смолян - 21,9%(13 000 души), следвана от Пазарджик - 18,3% (21 700 души), Хасково - 14,9% (15 600 души), Пловдив - 11,2% (35 100 души), и Кърджали - 9% (5 700 души).
Икономиката в Кърджали бележи тотален срив през последните 5 г. Почти до фалит са доведени големите строителни фирми в региона. Срина се и най-голямото промишлено предприятие - Оловно-цинковият комбинат.
Близо 1000 металурзи останаха без работа. Евтината китайска стока измести от пазарите другото голямо преработвателно предприятие - „Бентонит", собственост на гръцката SBS, и то обяви близо 35% съкращение на работниците си. Срина се и производството на тютюн - основен поминък на голяма част от населението на областта. Заради тройното увеличение на социалните вноски и въвеждането на данък върху продукцията регистрираните тютюнопроизводители намаляха от 18 000 на 5600 души. Вместо обичайните 12-14 хиляди тона през м.г. в областта бяха произведени едва 3600 тона тютюн. Отглеждането на зеленчуци и плодове също отбеляза спад поради ниските изкупни цени на продукцията и липсата на субсидии. Така местната икономика се крепи на няколко шивашки цеха и на машиностроителните предприятия. Френската фирма „Серта", специализирана в изработката на хидравлични и пневматични устройства за автомобили и селскостопанска техника, стана собственик на бившия завод „Пневматика" и разшири производството му.
Устойчиво се развива и специализираното в производството на техника за рудодобива машиностроително предприятие „Монек Юг". Почти двойно е увеличена продукцията на „Теклас - България". Заводът е собственост на турски консорциум и произвежда каучукови изделия за автомобилната промишленост. Продуктите на „Теклас" са предназначени за автомобилни гиганти като „Мерцедес", „Порше", „Ауди", „Фолскваген" и „Опел". От 250 работниците му вече са над 500.
Кърджали лежи върху злато и това е основната надежда за развитие на местната икономика.
Над 50 са находищата на златоносна руда на територията на областта, от тях са проучени едва десетина. В момента единственият работещ рудник е край хасковското село Спахиево, златото се обработва в ГОРУБСО-Кърджали и осигурява работа на над 600 души. Предприятието иска да разшири производството си чрез изграждане на инсталация за извличане на ценния метал с използването на цианиди, но среща твърдия отпор на Община Кърджали, която се опасява от възможни екологични проблеми. ГОРУБСО-Кърджали има концесии за добив на злато и сребро от още две находища в Източните Родопи, очаква се работата там да започне през следващите месеци. Тогава ще започне и работата на находището „Ада тепе" край Крумовград. Там са доказани залежи от 33 тона злато, но инвестиционните намерения на „Болкан Минерал енд майнинг" досега се възпрепятстваха от екологичните движения и несъгласието на общинските съветници в Крумовград добивът да стартира.
Кърджали е само на 80 километра от бреговете на Бяло море и с отварянето на новия граничен пункт с Гърция през прохода Маказа са свързани много очаквания за развитие на търговията, туризма и привличането на нови инвеститори в промишлеността.
„Преса"
А ЗАЩО РИБАТА ОТ СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ УМИРА НЕ Е ЛИ Е ЗАРАДИ ЗЛАТОТО
ОтговорИзтриванеГладна кокошка просо сънува...
ОтговорИзтриванеЗащо не питате византийците дали въобще някога ще отворят Маказа?
ОтговорИзтриванеПрестанете с тази реклама на незаконното отровно предприятие!
ОтговорИзтриванеОт Горубсо е умряла рибата. Ако и този път ми изтриете коментара значи сте платена медия.
ОтговорИзтриванеГорубсо трови не само рибата но риосв ги пази по гербаджийски.Докога ?!
ОтговорИзтриванеАнонимен от 22.13 - И рибата по Искър умря от Горубсо.Да ги запворят тяхната ....Стига са взимали високите заплати
ОтговорИзтриванеЗлатото може най-много да изтрови Кърджали и региона, а Маказа ще си остане мечта
ОтговорИзтриванеЗащо точно в Кърджали се развиват такива отровни производства-ОЦЗ, Горубсо? Толкова ли са ни отписали?
ОтговорИзтриванеЗащо в Челопеч например не се трови рибата а само в Кърджали?Нали е от златото? Аман от разбирачи и експерти.
ОтговорИзтриванеИ какво като се отвори Маказа-ще се напълним с проститутки и други криминални елементи, дрога. Ега ти търговията дето ще се завърти.
ОтговорИзтриване50 процента от тези дето твъърдят че рибата е умряла от Горубссо са си пуснали молбите там :D жалка работа хахаха
ОтговорИзтриване