Най-издирваният кърджалиец се измъкна и от карабинерите в Италия

Един от най-дълго издирваните от полицията българи успял да се измъкне и от арест на Апенините. Кърджалиецът Стайко Иванов, за чийто случай 24rodopi първи писа още през 2009 година, живеел от известно време в Италия. Мъжът, осъден за убийство на македонски гражданин, се добрал до „ботуша", където започнал работа със сменена самоличност, разказа приятелката на делтапланериста-Славка Динева. Там обаче бил издаден от друг нашенец и карабинерите влезли в дирите му. Стайко обаче успял да се измъкне и сега се скитал като клошар в Европа.

Припомняме, че Иванов е в неизвестност от две години. Тогава обаче приятелката му заяви, че той ще спре да се укрива от органите на реда, ако национална телевизия му осигури ефир, в който той да разкаже историята си и му бъде гарантирана сигурността по време на предаването. Малко по-рано пък кърджалиецът обяви, че подготвя атентати из цялата страна, като дори заплаши по телефон 112, че е поставил бомба в хасковския съд. По думите на приятелката му, с действията си той търсил единствено гласност по случая.
През 2011 година ВКС потвърди решението на Апелативния съд в Пловдив, че кърджалиецът Стайко Иванов Делчев умишлено е убил македонския гражданин Киро Тодоровски, който го качил на автостоп в микробуса си. Вместо да стегне багажа за излежаване на 8-годишната си присъда, Делчев изчезна.

Кърджалиецът се жалва, че е бил несправедливо обвинен и е потърсил правата си в Международния съд в Хага. Въпреки всичко ВКС излиза с окончателно решение, което го изпраща зад решетките.

Сагата на Стайко започва на 11 май 1997-а. Мъжът, който тогава е на 31 години, разглежда Пловдивския технически панаир. Интересът му е към летателните машини, тъй като самият той е делтапланерист. Решава да се прибере към Кърджали на стоп. На протегнатата му ръка спира македонски бус. С шофьора Киро Тодоровски разговарят по различни теми, когато край хасковското село Клокотница ги стопира мъж. Македонецът качва и него и продължават.

„На отклонението за Димитровград помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и точно тук стана дивотията", по-късно пред разследващите обяснява Иванов.

„Оня отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на шофьора и го уби в движение… Нямам и много ясни спомени. Единственото, което успях да направя, е да извъртя волана, но челно се ударихме в едно крайпътно дърво", казва делтапланеристът. Той избягва и започва да търси помощ. Третият мъж не е открит и Иванов става основен заподозрян. Седем месеца лежи в ареста, където заболява от туберкулоза. Животът му виси на косъм, но успяват да го спасят. Годините текат, а криминалистите така и не успяват да намерят нито мотив, нито категорични доказателства, че Стайко Иванов е гръмнал македонеца. Така на 20 декември 2005 година прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него. Иванов, който през цялото време твърди, че е невинен, решава да изчисти името си и завежда дело срещу държавата за незаконно задържане. Ответната реакция на прокуратурата е да възобнови производството срещу него…

Според приятелката му Славка по делото има много неточности. По думите й в пробата от ноктите му са открити няколко частици от капсулен състав, които се различават от този на куршума. „Тоест химическият състав на барута е съвсем различен. Не е ясно кой е манипулирал пробите", твърди Славка. Тя добави още, че 2 седмици след инцидента, на път Е-80, бусът и дрехите на убития македонски гражданин са изпратени на близките му, въпреки че представляват веществено доказателство. Тя смята, че проблемите на приятеля й започват след като той решава да осъди страната в Международния трибунал в Хага. Липсата на средства за добър адвокат и услугите единствено на служебен защитник също са били в негов ущърб при сблъсъка с българското правораздаване. Пред Славка Стайко е разказал за пренебрежителното отношение на съдийския състав по време на делото. По думите му в рамките на процеса един от съдиите дори е казал на колегите си „Ще го осъдим, какво да го правим?!".