Меандрите на Арда

Всеки има свое любимо място. Нашето е в Родопите. Има някаква магия в тази свещена планина, пазеща спомена за древни цивилизации и криеща невероятни красоти. Преди две години решихме, че ще пропуснем морето. Така за пръв път се озовахме в Родопите. Беше любов от пръв поглед. Оказа се обаче, че една седмица не стига, за да откриеш всички тайни на тази планина.

Някъде към края на десетдневното ни пътуване, когато мислехме че сме видели най-красивите места, попаднахме в Маджарово. Там река Арда прави 180-градусов завой, образувайки красив пролом. От едната страна на пътя е реката, а от другата – 300-метрови отвесни скали, над които кръжат белоглави лешояди. Все още помним вълнението, когато слязохме от колата и за пръв път се озовахме в приказката, наречена "Маджарово". Пред красотата думите мълчат.

Арда е може би най-впечатляващите реки в България. Тя извира от връх Ардин в Родопите и се влива в Марица на гръцка територия, като по пътя си образува уникални меандри (извивки на речното корито под формата на подкова). По пътя си реката изминава 250 километра, пълни с вода три от най-големите язовири и се влива в Марица, за да завърши своя път на територията на Гърция.

Едни от най-впечатляващите и лесно достъпни завои са тези на входа на язовир "Ивайловград". Маджарово е изоставено миньорско градче, което е разположено в котловина. Смята се, че е кратер на отдавна угаснал вулкан, през който Арда си е проправила път, образувайки красиви меандри. Пътят Маджарово-Бориславци, който криволичи покрай реката, е може би най-живописният в България, а Източните Родопи са единственото място у нас, където все още гнездят белоглави лешояди.

Не по-малко прекрасни са и другите няколко меандъра. Повечето от тях се намират в района на яз. „Кърджали". Най-популярният от тях е известен като "Завоя". За него са изписани много статии. В интернет ще откриете стотици снимки. И има защо – мястото е наистина спиращо дъха. Намира се на южния склон на яз. „Кърджали" по пътя между селата Рибарци и Стар Читак. Там реките Боровица и Арда се събират в едно, образувайки живописна панорамна гледка. Имайте предвид, че в тази част на Родопите населението е бедно. Почти няма поминък. Хората се изхранват с отглеждане на картофи и тютюн. Срещат се и малки стада с овце. И може би това е причината тази красота да оцелее толкова десетилетия.

Ако сте стигнали до тази част на Родопите, не пропускайте да видите и другите два меандъра на Арда, които се намират съвсем близо. Първият от тях е в района на с. Русалско. Мястото е изумително красиво. Отправна точка за него е споменатото село Боровица. Пътят заобикаля язовира, като постепенно се спуска до устието на Арда, където има мост. Това е най-ниската точка – оттук започва изкачването по тесен и не особено добре поддържан асфалтов път към Русалско, но изкачването си струва. Маршрутът минава през обезлюдени села и махали, носещи култови имена. Едно от тях е с. Долна Сполука – изключително живописно място, кацнало върху стръмни хълмове, на които пасат овце. Идилия!

Съвсем наблизо се намира и с. Любино, където може да се види още един красив меандър. Там реката вие покрай хълма, на чиито връх се е намирала средновековната крепост Кривус. Части от крепостната стена, бойниците и входа на крепостта са запазени и до днес.

Най-лесен за откриване е меандърът при Маджарово. За другите, трябва да хванете пътя Кърджали-Ардино. Като стигнете с. Кобиляне, отбийте вдясно (след бензиностанцията) в посока Боровица. Там има още една отбивка вдясно към селата Стар читак, Рибарци и Сухово, където се намира прословутият „Завой" на яз. Кърджали. За другите два меандъра трябва да се върнете до Боровица и да поемете към Русалско (най-добре е да питате местните, тъй като табели няма). В Боровица има и нов хотел, който предлага чисти стаи на добра цена.

Иван Михалев, сайт „Отбивки"