Село Дядовци, 1973-та – 400 жители; 2013-та – само стари къщи и варници

Гюнер ШЮКРИ

 

На около 6 км. северозападно от Ардино се намира живописното село Дядовци. Допреди 40-50 години това чудно красиво родопско селце е било изпълнено с живот и красота. Тук са живеели около 400 души. Имало е над 60 обитавани къщи, начално училище, кметство, месчид, детска градина, читалищен салон, в който се провеждали младежки забави и се прожектирали филми, хранителен магазин. Селото е било електрифицирано и водоснабдено. Тютюнопроизводството и животновъдството са били основният поминък на населението. Било е развито и овощарството. Районът се е славел с вкусните си череши, ябълки, круши, жълти сливи, дюли. Местните хора били добри майстори - зидари, шивачи, бръснари, обущари. В селото е имало и изявени търговци на хранителни и промишлени стоки. В недалечното минало такива са били бай Алятдин и бай Юсеин, които имали магазини в центъра на Ардино.

В Дядовци е роден поетът Наджи Ферхадов, който ни напусна неотдавна. Родно място е и на Азиз Сафетов (Гьонюл), първият дипломиран библиотекар на Ардино и дългогодишен директор на Библиотеката на университета „Улудаг" в Бурса.

Красиви пейзажи от селото са увековечени  в картините на известни художници от страната, които са участвали в националния пленер по живопис в Ардино през 1980 година.

Къщите в Дядовци, които са изградени от камък, имат своя специфична архитектура. Накацали по склоновете на Родопа планина, къщите се отличават една от друга със собствения си стил.

Дядовци е известен и с производството на вар. Все още в близост до селото са запазени т. нар. „варници", в които местните хора са добивали вар от естествените мраморни кариери. Жителите на Дядовци с катъри са разнасяли и продавали вар, за да изкарат прехраната на семействата си. Много от административните сгради в Ардино и в Смолянско са построени с тази вар.

През 60-те години жителите на Дядовци започват да мигрират в Ардино, Айтос, Асеновград и други населени места във вътрешността на страната.

„Дълги години красивата природна среда мотивира местното население да се бори за своето оцеляване и да се отнася с любов и уважение към родния си край. През годините на тоталитарния режим много семейства от Дядовци започнаха да се изселват в Турция или да мигрират в различни градове на страната, за да търсят препитание. Първото голямо преселване от селото в южната ни съседка е през 1950-51 г. Значително следващо изселване става през периода 1968 – 1978 година", спомня си 82-годишният Хасансабри Исмаилов Ахмедов, бивш председател на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет - Ардино /1966-1974/ и зам.-председател от 1974 до 1979 г.

След демократичните промени през 1989 година хората, които са останали масово следват съдбата на хиляди български граждани от турски произход и заминават отново в южната ни съседка Турция (Бурса, Истанбул, Измир). След тях остават само запустели, ограбени и полусрутени къщи. Последният жител на Дядовци Сали Шабан е починал през зимата на 2011 година. Той е живял сам в селото в продължение на 20 години.

Според 84-годишния Кемал Мюмюнов Местанов от Ардино, който в момента е най-възрастният човек, роден в Дядовци, селото е съществувало отпреди 250-300 години. Няма точни сведения кой е бил първият кмет (пълномощник) на селото. „Най-дългогодишен управник беше покойният Рамадан Муталибов. След него кмет стана фелдшерът Сейфетин Мюмюнов. Известни фамилии в селото бяха: Ферхадови, Местанови, Муталибови", твърди той

70-годишният Байрам Исмаилов е един от жителите на Дядовци, които мигрират в град Ардино. „Селото беше пълно с хора. Ден и нощ навсякъде имаше живот. Всяка вечер се събирахме в центъра на селото, за да правим сладък мухаббет с турско кафе", спомня си той.

Бившите жители на Дядовци, които в момента живеят в град Ардино и извън пределите на страната възнамеряват в скоро време да изградят чешма в близост до новоизграждащия се път до Дяволския мост в памет на всички, които са живели и израсли в селото. Те искрено вярват, че с изграждането на каскада „Горна Арда" и реконструкцията и рехабилитацията на пътя от Ардино за Дяволския мост любимото им село може да се възроди за нов живот.