Глобяват с 90 евро момчилградчанин за… лежане на перваз в Хага, съдът в Кърджали го спасява

Момчилградчанин бе глобен в Хага за… лежане на перваза. Той трябва да плати 90 евро по законите на Холандия, но съдът в Кърджали го спаси.

Санкцията е наложена на Б. М. от Окръжния съд в Хага и е в сила от 13 март м. г. За да бъдат прибрани парите обаче следва да има и решение на български съд.

Вчера Окръжният съд в Кърджали се произнесе по казуса.

Б. М. не е бил редовно призован, защото не е намерен на последния посочен адрес. Назначеният му служебен адвокат смята, че няма пречка да бъде признато решението за налагане на финансова санкция.

Окръжен прокурор изразява становище, че са налице предпоставките за признаване на решението на Окръжния съд - Хага, Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция на Б. М., както и че следва същото да се изпрати на съответния изпълнителен орган – Националната агенция по приходите в Кърджали.

Съдът обаче е на друго мнение и приема за установено следното:

От приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с решение № 09/055171-09 за плащане на финансова санкция от 04.05.2010 год., в сила от 13.03.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, по отношение на Б. А. М. е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 90 /деветдесет/ евро, за осъждане за извършено правонарушение по чл.2:49/1/В от Обща териториална наредба – град Хага, изразяващо се в пречещо поведение до или в сгради. В удостоверението правонарушението /административното нарушение/ е описано като: „Пребиваване без основателна цел във входа на сграда или седене или лежане на перваза/прага на сграда на 27.03.2009 год. в Хага".

С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът приема, че не са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на лицето Б. А. М.

От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция, е постановено от съд в наказателно производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като правонарушение /административно нарушение/. Деянието е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е в удостоверението, че производството не е било писмено; лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението за налагане на финансова санкция; както и че решението е било връчено лично на лицето на 26.02.2012 год. и същото е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, вкл. и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение и лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок, като в удостоверението е посочено още, че на замесеното лице документите са връчени лично от полицията. Същевременно, от данните по делото се установява и това, че лицето, срещу което е постановено решението, има местоживеене и обичайно местопребиваване на територията на Република България.

Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, решения за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни производство в държава – членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава; а ал.2 на чл.30 от ЗПИИРКОРНФС посочва деянията, за които не се изисква двойна наказуемост.

Съдът намира, че деянието – правонарушение /административно нарушение/, за извършването на което на Б. А. М. от Г.М. е наложена финансова санкция в размер на 90 евро с Решение № 09/055171-09 за плащане на финансова санкция от 04.05.2010 год., в сила от 13.03.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, описано в удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции като пречещо поведение до или в сгради, а именно: „Пребиваване без основателна цел във входа на сграда или седене или лежане на перваза/прага на сграда на 27.03.2009 год. в Хага", не съставлява административно нарушение и по българското законодателство. Същевременно, същото не попада в кръга на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост по чл.30 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.

При това положение, съдът отказва признаване и допускане изпълнението на Решение № 09/055171-09 за плащане на финансова санкция от 04.05.2010 год., в сила от 13.03.2012 год., постановено от Окръжен съд- Хага, Кралство Нидерландия, с което по отношение на Б. А. М. е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 90 /деветдесет/ евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, а именно - в размер на 176.02 лв.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 7-дневен срок.