„Байдано“ и „Мусан“ – големият провал на „САПАРД“ в Източните Родопи

Програма САПАРД на Европейския съюз, която трябваше да създаде устойчиво развитие на земеделието в България и да го хармонизира с европейското, не случи на частни предприемачи в Кърджалийско. Авторитетът на предприсъединителната програма на ЕС в региона се крепи на „Пазара на производителите" в Кърджали, но и там има проблеми с изплащането на големия кредит, за което 24rodopi вече писа.

Голямото разочарование се оказаха  месокомбинатите „Байдано-Момчилград 95" и Мусан".

Според афишираните цели на САПАРД те трябваше да подпомогнат местните производители на месо,зеленчуци и плодове да бъдат конкурентноспособни на европейските фирми и дори да излязат на европейските пазари. Едно от предприятията „Байдано-Младост95"получи разрешение да изнася за ЕС, но това така и не стана факт.

На 25 юли 2013 г.бе сложен кръст на продължилата повече от двадесет години история на фирма „Байдано". Синдикът Александър Георгиев Костадинов  обяви търг за продажбата на терена и производствените сгради на фирмата в индустриалната зона на Момчилград. Поземления имот с площ от 10 636 кв.м.бе предложен за сумата от 684 700 лева. Машините предварително са нарязани на скрап и продадени.

Фирма „Байдано" стартира през 1990 г. с отглеждане на прасета и създаването на първата частна кланица в Родопите. Оборудван е цех за производство на колбаси по баварска технология и ноу-хау от Карл Вайс-Германия. През 2004  в съдружие с кооперация „Момчилград95"се създава и месопреработвателното предприятие „Байдано-Момчилград95". Фирмата получава два гранта по САПАРД всеки един по за 1,2 млн.лева. Оборудва се по последна дума на техниката. Печели много златни медали за качество. Но идва крахът.

Сходна е съдбата на месопреработвателното предприятие „Мусан"ООД . То също е изградено по САПАРД през 2004 г. В момента  има сериозни задължения към холандската банка TBI и е обявено за продан от частния съдия изпълнител Росен Сираков. Правени са няколко опита предприятието да намери нов стопанин, но безуспешно. Собственикът Сафет Караулан не се отказал от идеята да запази фирмата. Говори се,че се опитва да откупи дълга си, но това влиза в противоречие с ГПК. Караулан има и строителни проекти в София, но те също не вървят успешно.

Очакванията на местните животновъди ,свързани с „Мусан" бяха много големи. Кланицата е с капацитет 80 единици едър рогат добитък или 400 дребен рогат добитък на ден. Месопреработвателния цех обработва 10 тона месо на ден, като произвежда 40 вида продукти. Фирмата разкри широка дистрибуторска мрежа, създаде и магазини. Опита се да предлага само Хелял продукти-от месо на животни, заклани по изискванията на шериата. Пазара в страната се оказа ограничен, а съседния в Турция с много високи изисквания.

В момента „Мусан" е на отговорно пазене от Караулан. Помощник съдия -изпълнителят Гергана Божкова заяви ,че делото за „Мусан" е старо. Все още няма насрочен нов търг за продажба и, ако това стане ще бъде обявен в сайта на частните съдии- изпълнители.

„Преди година холандски инвеститор прояви интерес към базата на „Мусан". Възнамеряваше да купува агнета в България и да изнася месни продукти в Западна Европа, където живеят много мюсюлмани. Човекът си имаше изградена верига за млечни продукти и искаше да разшири дейността си. Направихме му цялостен анализ, но като чу че трябва да плати 2 300 000 лева и няма никакъв шанс да смъкне цената под 1 500 000 лева, просто каза „Тези в България никак не са добре" и се отказа", заяви за 24rodopi.com посредникът Георги Иванов.

Георги Кулов, Петър Калчев