Спорът „Музей или Медресе“ ще продължи с години

Спорът за собствеността върху сградата на Историческия музей в Кърджали ще продължи с години, като окончателното решение може да се очаква едва след 2016-та. Това коментираха пред репортер на 24rodopi.com юристи. Заради спецификата на спора „Музей или Медресе", най-вероятно ще се стигне и до международен отзвук.

Както първи 24rodopi.com писа, мюсюлманското вероизповедание заведе дело Окръжния съд в в Кърджали за възстановяване на собствеността върху парцела, където в сградата на Медресето се помещава богатата експозиция на Регионалния исторически музей. Първото заседание бе на 14 май.

Това е едно от близо 90-те дела с подобен характер, с които религиозната общност към момента претендира за вакъфските имоти в България.

"По силата на Закона за вероизповеданията до края на 2012 г. трябваше да се заведат претенциите за имотите, които са притежание на мюсюлманското вероизповедание отпреди години. Затова ние обстойно с документи от архивите започнахме дела в цялата страна. Медресето в Кърджали, което в момента се използва като исторически музей, е една от сградите. Каква ще бъде съдбата на сградата, ще се види впоследствие, това не е обсъждано нито от страна на мюсюлманското вероизповедание, нито в районното мюфтийство в Кърджали", това обясни председателят на Висшия духовен съвет на мюсюлманите в България Шабанали Ахмед, който пристигна в Кърджали за тридневните празници на Рамазана. "Не знаем какво ще бъде решението на съда. Ако ние спечелим делото и собствеността ни върху сградата бъде възстановена, сградата може да бъде използвана като музей под наем, може и за други нужди, но това още не коментирано", твърди Ахмед, цитиран от Бгнес.

"Сега музеят се управлява от Министерството на културата. Мюфтийството разполага с нотариален акт от 1922 г. за парцела, върху който е изградено Медресето, както и с последвали договори за отдаване на сградата под наем на различни сдружения, като страна по тях е била мюсюлманската вероизповедна община. Те са подписвани до 1951 г., тогава Медресето е актувано за пръв път като държавна собственост. През 1978 г. следва второ актуване, а през 1994 г. е обявено за паметник на културата, това е, което зная", допълва висшият духовник.

В Кърджалийска област няма друг спорен вакъфски имот от такъв мащаб. В Ардино районният съд се помещава в стара сграда, където на партерния етаж има магазини. Шабанали Ахмед уточни, че общността била особено заинтересувана от връщането на старите джамии, които не са действащи от доста време.

"На първа линия нас ни засягат 10-12 някогашни джамии в страната, които от доста време не са действащи храмове, но и не са наша собственост. Сред тях са джамията "Хамза бей" в Стара Загора, превърната в Музей на религиите, "Байраклъ" в Самоков, в Кюстендил "Фатих Мехмет". В Пловдив частно лице е закупило през 1950 г. джамийска сграда и част от двора, там е имало ресторант, с което ние не сме съгласни и вероятно ще има съдебен казус. В Разград джамията "Ибрахим паша" също не е собственост на мюсюлманското вероизповедание. Археологическият музей в София се помещава в сградата на джамията "Махмуд паша", за която имаме документи за собственост, но дело засега не е заведено", сочи председателят на Висшия духовен съвет на мюсюлманите у нас.

Интересите на Главното мюфтийство се защитават от екип на адвоката Красимир Руев.

Както вече писахме, в Кърджали турският вицепремиер Бекир Боздаг получи голяма снимка на Историческия музей. По време на разговорите в районното мюфтийство Шабанали Ахмед му е обяснил, че сградата е построена след османското време и се ползва за музейната експозиция, както и че е обект на едно от делата за връщането на собствеността. Не сме искали съдействие от него или от турската държава, той е имал среща с правосъдния министър Зинаида Златанова и вероятно са говорили по принцип за нещата, допуска той.

Шабанали Ахмед коментира, че промените в Закона за вероизповеданията всъщност ще облагодетелстват повече БПЦ, отколкото мюсюлманската общност. "Църквите са повече от джамиите и е редно православието да си върне собствеността. Този закон не обхваща Медресето, то не е действащ храм. Става дума за действали в миналото храмове", подчертава той.

Духовникът отказва да изрази лично мнение, ако се стигне дотам музеят да напусне сградата на Медресето, заради факта, че е "на отговорен пост". "Да изчакаме развоя по делото, тогава бих коментирал. Абсурдно е музеят да се превърне в джамия обаче, ние си имаме готов проект за нов храм. На този етап все още нямаме финансиране за строителството", твърди Ахмед, цитиран от Бгнес.

Духовникът отрича информацията, че турската държава осигурява 12,5 млн. лева за изграждането на новата джамия. "Търсят се дарения, към края на годината или напролет догодина е възможно да започне строителството. Заслужава си от другата страна на река Арда да има молитвен дом. По проект той ще събира 1000 души, парцелът е около 600 кв. метра. А и всеки път по време на празничните служби се вижда, че сегашният храм е крайно недостатъчен да побере хората", твърди Шабанали Ахмед.

 

Мюсюлманското вероизповедание срещу МРРБ

 

Първото съдебно заседание по казуса се е състояло на 14 май т.г. в Окръжния съд, датата за гледането на делото по същество още не насрочена. Мюсюлманското вероизповедание се изправя срещу МРРБ с претенцията сградата на музея и парцелът в съседство, където с доброволен труд и дарения старите кърджалийци са изградили спортна площадка, да бъдат върнати във владение на Главното мюфтийство.

Сградата, в която от 80-те г. на 20-ия век се помещава изключително богатата експозиция на Регионалния исторически музей в Кърджали, е построена в 20-те г. на века по проекта на руския архитект Померанцев, професор в Художествената галерия на Санкт Петербург. Архитектурата е в средноазиатски стил, сградата е била предназначена за духовно мюсюлманско училище (медресе).

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията бе внесен на 16 юли т.г. Той отваря вратата за предоставянето на обекти с национално значение на съответните религиозни общности.