„Гюмюрджина (старото название на Комотини – б. р.) е бил само на 22 километра от нашето село, а Момчилград чак на 40. Затова нашите дядовци са биели път до Гюмюрджина за хляб и сол", разказват възрастните жители на село Лозенградци пред 24rodopi.com.
Лозенградци е на около километър и половина от граничната бразда. 236 човека се водят адресно в това кирковско село, но реално живеят много по-малко хора.
По-младите посочват, че никога повече няма да бият път до българското Черноморие. По-възрастните пък се надяват да срещнат в Комотини стари приятели, които границата е разделила. До 1945-та година те пазарували в Гюмюрджина, купували и разсад за тютюн. Сутрин тръгвали рано с катърите по стария път, а вечер се прибирали по тъмно. Мнозина лозенградчани работели в Гръцко.
Пунктът бил затворен след края на Втората световна война.
Местните нямат добри спомени от времената след 1945-та. Спомнят си изстрелите по границата, казват, че имало убити бегълци.
На снимката: Пътят за Маказа край Лозенградци след поройни дъждове
На снимката: Пътят за Маказа край Лозенградци след поройни дъждове
КИРКОВО:На 10 км от Гюмюрджина е роден баща ми,с.Чадърли.Покойник е.Имаме оставени земи там.Изселени са през 1923 г.,живяли са в Обзор 2г.Родата им идва в Хасково през 1923г.,през 1925 г.и те са дошли.Роднините ни са лекари,адвокати...Присвоихте си Кърджали,а от вас всичко се очаква.Нищо чудно да се присламчите и към нашите родни земи...!?!
ОтговорИзтриванеМоят баща е роден в с.Чадърли.Дошъл е в България на 10 години.Първоначално са живеели в с.Влас,а след това за кратко време в с.Звиница,Кърджалийско/около 2 години/ През 1929-1930г.са семейството на баща ми се е преселил в Хасково,кв."Ак бунар",сега до училището "Христо Ботев".Къщата ни и сега съществува на улица"Бреза". Фамилията ни е Арнаудови.Знаем от родовата ни памет,че прадядо ни Щерю зидар е останал да живее в с. Чадърли и там се е оженил.Дошъл е от сегашна Албания .
ОтговорИзтриване