Кърджали има само една национална литературна награда и тя носи името на Петя Караколева. Наградата е за детска литература и заглавия като „Сабята на щурчето", „Весел календар", „Най-златното злато", „Жълтият космодрум", „Графиня Лък", „Войната на трите козлета", „Побратими", „Горските ветрове и прасето Ролка","Градът на тиквичките", „Синьото цвете", „Приказка от Синята поляна", „Ох Зъбчо", „Песни за моя град" и мн. др. са познати на децата, участвали във фестивалите „Петя", в арт работилниците, в конкурсите за детски илюстрации на романите-приказки. Филми – анимационни и научно-художествени, учебни помагала, приказки, поеми, стихове, песни, романи-приказки, пиеси – творчеството, което завеща Петя Караколева на българските деца, е сравнително добре познато в Кърджали покрай събитията, свързани с националната награда за детска литература. Тъй като децата винаги са били изобретателно племе, намериха начин да се докоснат до книгите на Петя, които така и не се преиздават, а някои все още не са издадени: те започнаха да ги драматизират, да ги пеят, да ги рисуват.
В интернет периодически се появяват класации за българска и световна литература за деца и отново, както преди години, името на Петя Караколева защити нашата страна.
В една от българските класации „Най-златното злато" е на първо място, пред „Пет малки приказки" на Валери Петров и „Ян Бибиян" на Елин Пелин, а в световната класация на двайсетте най-велики детски книги „Най-златното злато" е на девето място, няколко места пред „Приказки по телефона" на Джани Родари. Петя Караколева е единственото българско присъствие.
Почти никой обаче не е чувал, че любовта на Петя бе белетристиката. Романите й, излезли приживе, предизвикваха дискусии, защото нейният стил не се вместваше в рамките на социалистическия реализъм. Рецензиите за нейните книги бяха отрицателни и единствено Владимир Свинтила се престраши да каже, че в лицето на Петя Караколева вижда една българска мадам Колет, а „Къщата сутрин" /посветена на град Кърджали/ е най-хубавата книга, писана от жена.
Повече от 20 години книгите на Петя за възрастни липсват от книжарниците, а някои така и не стигнаха до тях. И изведнъж се появи нейна книга, която никога не е напускала архива й – романът „Сърцето на солта".
Издаването на книгата стана възможно благодарение на финансовата подкрепа на Румяна Капинчева – лауреат за 2012 година на Националната литературна награда „Петя Караколева". Издателят Петър Анастасов – един от учредителите на наградата, веднага съзря в тази подадена ръка възможност да се постави начало на колекцията „Петя Караколева", като с продажбите на първата книга се издадат постепенно и другите й книги за възрастни: „Къщата сутрин" и „Свестен човек ти казвам" – първите два романа от замислената трилогия за град Кърджали, която тя не успя да завърши; „Седем живи Марии"; трилогията „Прераждания в Марония", в която са събрани романите „Мъжете на Йона", „Не избивайте бездомните кучета" и „Небе за безбожници", както и стихосбирките й „Хуните нападат призори", „Не насилвай ястреба да кука", „Мъже и птици", „Летен натюрморт" и др.
От няколко дни „Сърцето на солта" се продава и в Кърджали, в книжарница „Спектър". Цената е 9 лв., а тиражът – ограничен.
Добре щеше да бъде, ако към този хубав текст за Петя Караколева, авторът си беше поставил името. Или не е искал (което е негово право)... Прекрасна кратка представа за рано напусналата ни съгражданка! Сигурен съм, че почти всички читатели на вашия сайт не знаят и думичка за нея. Браво!
ОтговорИзтриванеПоздравления за статията! Няма никакво значение кой е авторът й. Аз също не знаех почти нищо за Петя Караколева, не съм чел нищо написано от нея, но с удоволствие ще си купя книгата.
ОтговорИзтриванеТова е истинско културно събитие за Кърджали, но дали ще бъде отбелязано е друга тема. Нали трябва да има пари и фойерверки само за протежетата и нагаждачите.Аман от някакви си хора, които решиха, че могат да пишат и поезия, и проза и детска литература, и правят представянията на книгите си като частни партита. Как пък в Кърджали се пръкнаха толкова писатели и поети е пълна мистерия. Ха сега да видим, дали на автор като Петя Караколева ще му бъде отдадена заслужената почит. Що ли се съмнявам? Всичките тия некадърници, които печатат луксозна тоалетна хартия, няма да прочетат и ред от този роман.
ОтговорИзтриванеПС:Поне да бяхте написали името на автора на статията. В кърджалийския печат отдавна не се радваме на грамотност, пък за стил да не говорим. Любопитно е кой е тоя мохикан.
Този текст е по материали от сайта на Националната литературна награда "Петя Караколева". Има ли значение кой е автора?
ОтговорИзтриване