Децата: Мамо, върни се, татко не е същият! Тя: Зад граница е прекрасно, губих си времето тук!

Планината на разбитите семейства

Николай Михайлов

Двадесет и четири години след прехода положението в страната ни за хората става все по-лошо. Всеки търси начин да оцелее след като държавата не прави нищо, за да подобри стандарта на живот, а това изключително силно се чувства в региона на Родопите. Най-добра алтернатива хората от Смолянско виждат в гурбета в чужбина. Трудно се взима решение за подобна стъпка, трябва да се разделиш със семейството си, оставащият тук да поеме грижите за него и най-страшно е, че отиваш някъде, където всичко ти е непознато, където не си в свои води, а пък ако те изработи и фирмата-посредник става още по-лошо. Другият риск е, че можеш да съсипеш семейството си. Случаите са много. Но независимо от всички тези страхове като те притиснат непосилните кредити, сметките за бита и грижите по оцеляването надделява решението да поемеш риска и да тръгнеш за чужбина.
„Ако имаш семейство с малки деца няма как и двамата да заминете и тогава тръгва единият", споделя Румен от Смолян. От такъв гурбет мъжът е останал сам да отглежда сина си. Решили за Холандия да замине съпругата му. Жената владее немски и английски, а и си била намерила работа в цветарник.
„Отиде там, първите месеци се чувахме по скайп, пращаше ни пари, но след време контактите ни станаваха все по-редко. Усещах, че нещо не е наред и след време ме попари като есенна слана нейното признание", разказва Румен и очите му се пълнят със сълзи. Съпругата му споделила, че си е намерила мъж, с който се чувствала много щастлива и няма намерение да се връща в Смолян. Дори и детето, което е чакало и постоянно питало за нея не можело да склони жената да се върне в родината. „Жена ми каза: „Тук е прекрасно, всичко е уредено, чувствам се като бял човек. Животът е кратък и нямам намерение да си го пропилявам", продължава тъжния си разказ Румен. Трудно му е било да обясни на шестгодишния си син поведението на майка му. Всички грижи паднали върху бащата, който гледал и болна възрастна майка. Жена му спряла и пари да праща.

Тя е в Холандия, синът й я мрази

И така минали две години, тя все още си е в Холандия, а синът им вече толкова я е намразил, че не иска нито да я чуе, нито да я вижда. Румен работи сезонно в Пампорово, но не може да взима и детски, защото де юре се води женен. Най-трудно му е когато е нощна смяна зимата в курорта и тогава ангажира съседи да взимат детето от училище и те го приютяват през тези нощи. „Синът ми е много подтиснат като гледа другите деца. Техните майки ги прегръщат, целуват, аз правя всички възможно да не го лишавам от нищо, грижа се за него, но майката не мога да я заменя. Ще си го гледам, само Господ да ни дава здраве", завърши разказа си Румен.
Албена от Смолян също е била на път да разруши семейството си заради гурбет, но женската й интуиция се е задействала и тя е предотвратила това да се случи. „Кандидатствах за работа във ферма в Лондон и ме одобриха. Съпругът ми има малко заведение и решихме аз да отида за половин година колкото ми беше договора да поработя там. Едната ни дъщеря щеше да завърши средното си образование и да кандидатства и ни трябваха средства", започва разказа си жената.
Условията в странство й харесали много, работодателите били много коректни, взимала по 6 паунда на час.
Нейното отсъствие обаче взело да се отразява пагубно на съпруга й. Започнал да пие много, а и близки на Албена подозирали и за връзки с други жени.
„Мамо връщай се, татко не е същия, не можем да го познаем", казвали на Албена и дъщерите й. При разговори със съпруга той й казвал, че му липсва домашния уют и атмосферата, която тя създавала. Жената разговаряла с отговорника им във фермата дали има възможност да вземат и мъжа й, защото много била доволна от парите, които получавала и не искала да прекъсва работата си. За щастие въпросът се уредил, Албена взела отпуска и се върнала в Смолян, за да уреди документите на мъжа си. Техни роднини поели заведението, а момичетата заявили, че ще се грижат сами за себе си. Така и Албена, и съпругът й заминали да работят там. Изкарали шест месеца и се върнали в Смолян. „Спестихме си 20 000 лева и ако има възможност идният април пак ще заминем, имаме покана от фирмата и пратихме мейл, че потвърждаваме желанието си да работим", разказва семейството.

Край след 20 години брак

„Имах 20-годишен брак и той приключи след като жена ми отиде да работи в кипърския град Ларнака. Та тя гледа възрастни хора. Останах сам, защото и дъщеря ми замина след нея", споделя личната си трагедия Боян. Той е на 53 години и се чуди накъде да поеме и какво да прави. Отношението на съпругата му го е сринало тотално психически. Два месеца след като заминала, тя му се обадила и казала, че си е намерила мъжа на мечтите. Имал голяма къща, печеливш бизнес, бил привлекателен и интелигентен. Половинката му искала развод, за да се омъжи за новия си избраник. Когато се върнала, за да уреди разтрогването на брака, тя наранила Боян. Казала му, че е некадърен и неспособен да вади пари и да ги издържа, а новият й избраник се държал с нея като с дама, не като слугиня и вече живеели заедно и тя не работела.
„Съжалявам, че в тоя тъп Смолян минаха едни от най-хубавите ми години", нареждала съпругата и слагала още сол в раната на мъжа си. Проявила щедрост и в споразумението за развода било записано, че дава на Боян и нейната част от съвместния им апартамент. По-късно привикала зад граница и дъщеря им и мъжът останал съвсем сам.
За личните драми от гурбета се говори по-малко, а те са също толкова страшни, като да попаднеш на лош работодател или измамни посредници, които обират възнаграждението ти. Тежките битови проблеми тотално рушат ценностите и разделят семейства. Като няма как да си го изкараш на някой управник, си го изкарваш на най-близкия човек. Започваш да го ненавиждаш, като че ли откриваш в него проблемите за всяко зло. Бягството от държавата е и бягство от начина на живот тук, независимо от цената, която плащаш. Няма изгледи да се подобри икономическото ни положение в България и затова подобни драми и кризи ще зачестяват още повече. Тъжно, но факт.


От форума
Напуснах Крумовград и заживях в Голямото село, бягайки от безработицата

„Живея в Западна Европа, но в момента нямам работа. Искам да се развивам, да работя и да уча. Мъжът ми вижда, че съм депресирана, поради ограниченията в страната, в която сме и ми предлага да се преместим в България. Той е чужденец. Вече кандидатства по обяви и обажданията заваляха с предложения за заплата от 1000 евро. И аз кандидатствах, но на мене никой не ми отговори. А „сивито" ми не е лошо, завършила съм икономика и говоря английски.
Не мога да се реша дали да се върна в България, където наемите са по-ниски, но и заплатите са ниски.
Ще си намеря ли работа и ще ми дадат ли шанс да започна, без да имам връзки? Или всичко си е като преди 8 години, когато напуснах, за да стана пепеляшка в Западна Европа, отвратена от липсата на просперитет в собствената ми страна".

*
„Аз съм завършила икономика и знам английски и руски, но нямам опит по специалността. Завършила съм през 2007 година и без опит не става. Работех като продавачка, а шефката ми беше без образование. Правех всичко за 300 лева, осигуряваше ме на 4 часа. На всички празници работехме без почивка и без да ти се плаща, накрая ме съкрати и остави колежката, която бе пенсионерка. Мен младата, на 26 години, която правеше всичко, ме махна".

*
„Човек знае 2 и 200, но с 1000 евро добре се изкарва в България. Поради лични причини не мога цялата година да живея в България, но работата ми е тук, добре ми е, много е забавно, весело е, откривам, че много неща просто са ми липсвали. В началото си чужденец, ставаш жертва на разни тарикати, които надушват, че си наивник, но бързо се вкарваш във филма, нямаш избор!
За сметка на това, действително тук можеш да си намериш по-скоро работа, в сравнение с Испания, Гърция и т.н. PIGS държави. България няма дългове и може да е на дъното, но поне знаеш, че има една посока - само напред. И върви само напред, макар и с бавни темпове. Кой каквото и да ти говори, в МОЛовете ще ги намерите - иначе мрънкащите и „бедни" наши сънародници.
Не боли да ти кажа, винаги можеш пак да се върнеш на Запад. Дивият Изток обаче зове!
Вместо да слушаш разни коментатори, се питай какво постигнаха приятели и роднини, все „бедни" люде в България, докато ти се луташе на Запад - накупиха си апартаменти, родиха си дечица и всеки петък са на диско, всяка вечер навън, имат по 3 телефона, по 2 коли на семейство, почивчици, чака-рака. Ако беше толкова зле, нямаше това да е така. Имат някаква покупателна способност, не мислиш ли? Но на маса са най-зле!".

*
„Когато говорим за живот в България, не трябва да имаме предвид само определени средства, с които можем да живеем.
Здравно осигурена съм, отидох на лекар с направление за елементарна манипулация, която се полага по здравна каса, но лекарят ми поиска 100 лева за нея. Е, вбесих се, честно! Плюс това ми взе направлението, тоест аз мога да ползвам ново чак след месец. Теглих му една майна, отидох в частен кабинет и си платих 160 лева.
С това искам да кажа, че трябва да знаеш, че състоянието на здравната ни система е отчайващо.
Друго отчайващо е образователната ни система. В България образователната система умишлено е затрита, работила съм в системата и знам как стоят нещата отвътре. Лоши не, ами ужасни учебници и лоша система като цяло. С две думи- Welcome to Absurdistan! Не искам да звуча като някой, който си плюе родината, а нищо не прави, аз съм си намерила мястото тук и се боря с каквото мога срещу всички тези абсурди".

*
„Урбанизацията е процес, който се наблюдава в цял свят. Аз самата се установих в София, напускайки малък град - Крумовград, да няма да отида да живея там, където безработицата е 30 процента? Сега се шегувам, че съм напуснала Крумовград, за да заживея в Голямото село, но безработицата в планината е страшна.
И на Запад е така, но хората са мобилни, не робуват на свекъри, майки и т. н., на собствени жилища. Където е работата, там са и те.
Не може да се сърдим, че в нашето родно градче нямало работа. Такова е положението, както и не можем да се сърдим за държавата си, защото тя е само огледало на нас - гражданите.
И аз си имах доста нерви, защото са въвели заради изборите абсурдни някакви правила за промяна на адреса, ходих 3 пъти до общината, но успях".

*
„Човек е чужденец в България, няма какво да се лъжем. За тези 7-8 години страшно много неща са се променили, но за добро. Лошото е, че очакваш нещата да стават, както са били в страната ти на Запад и си пълен будала в началото, но така е било и като сме отишли там. Всяка страна, България включително, си има своите бюрокрации, проблеми. Предимството е (за мен почти забравена привилегия), че можеш да почнеш работа без каквото и да е позволително, хората не те гледат накриво по улиците, има дори и в големите градове сравнително много места в детските градини, защо това беше голям проблем в предишната ми държава.
Българите обаче, повече от фатализъм, обичат да се оплакват, да мърморят и да преувеличават проблемите. Определено не е лесен животът в България, но и в чужбина не е лесен. Кой както си го направи.
Едно е обаче сигурно - в България животът е по-весел, хората са по-отворени и лесно те допускат до себе си. Невъзможно е детето ти да вземе един ден някоя базука и да изтреби съучениците си, просто човек не е сам - излизаш на улицата и има хиляди хора, с които поне един общ разговор можеш да водиш и странно, но сега, по време на кризата, хората ми изглеждат по-спокойни и учтиви. Това се оказа типичен феномен, просто защото който има работа в кризата е щастлив, в бума всеки е недоволен, защото иска повече и повече".