История, чествания, дати и съвремие
На 21 октомври 1912 г. българските войски влизат в Кърджали и Смолян.
Отрядът на генерал Васил Делов освобождава най-големия град в Източните Родопи от османско владичество. След боевете при Родопската Шипка, както е наречен връх Средногорец, полковник Владимир Серафимов влиза като победител в селата, образували по-късно град Смолян.
През 1937 г. денят е обявен за празник на Кърджали. Отново става официална дата в календара на града през 1998 г. 21 октомври е и официалният празник на град Смолян.
Дотук с историята и героизма, живеем в съвремие с по-различни добродетели…
От редакцията
Празниците, салама и нашата младеж
Ученици: Свободата е ядене, пиене и кеш!
Жельо МИХОВ
Строени ученици, униформи, знамена, парад под звуците на оркестър. Възпитаниците на школата в Кърджали крачат по централния булевард към паметника на Освободителите. Денят на Кърджали, денят на свободата, ден без уроци и гордост от страна на директорите да видят своите подопечни легиони, маршируващи уверено в чест на празника. Градът се вълнува. Баби разхождат внучетата, които гледат в захлас каките и батковците пред паметника в градската градина. Чакат с нетърпение деня, в който и те ще крачат със знамената в парка…
Няколко дни остават до кулминацията в честванията на освобождението на Родопите от българските войски по времето на Балканската война. Какво е разбирането за свобода на завършващите догодина ученици от планината на Орфей? Попитахме няколко бъдещи абитуриенти, а и по-малки от тях възпитаници на различни школа.
Въпросите бяха прости, отговорите също.
***
„Какъв ден е 21 октомври ли? Чакай!", каза дванадесетокласник и извади мобилния си телефон. Започна да бърника и след няколко секунди рече: „Понеделник". След малко се позамисли, че има някаква уловка, почеса се, сбърчи вежди. „Да не е деня на Независимостта на България?", попита. Неговият другар също се позачуди, но напипа вярната посока: „Де да знам, май че беше Денят на Кърджали".
И какво от това?
„Не знам за какво е този ден. Има панаири, манаири. Явно трябва да се празнува нещо и затова е измислена тази дата. Хората трябва да се забавляват, да ядат, да пият. Такива работи", отговаря един от бъдещите абитуриенти.
„А бе, щом е празник, трябва да е защото някой е дошъл тук, за да освободи града. У нас винаги затова са празниците. Някакво освобождение от нещо и следват панаири, софри, пиене, знамена", достига до прозрението другият.
И какво като си свободен?
„Свободата е в яденето, пиенето, в това да си правиш каквото си искаш, само да не влезеш в затвора, че тогава край на всичко", разсъждава 18-годишен ученик. Ходил е с униформа на 21 октомври, на парада, няколко пъти.
„Събират ни от сутринта. Задължително трябва всички да сме там. Който се скатае „пада в очите" на класния ръководител. Излага го пред директора.
Иначе е голяма галимация. Дават се команди, кой къде да застане, какво да прави, какво знаме да се носи. Такива работи. Ако си дръпнем по един „конус" преди това въпросът „Скука ли е?" става излишен. Тогава почва забавното. Каквото и да говорят сериозните физиономии става интересно.
Мадамите са по униформи и гледката е прекрасна-къси поли, вратовръзки, високи токчета. Ето как дори в скучното училище може да стане интересно и някакси… перверзно. Само трябва да слушаш, иначе кефа може да е развален от някой ръководител, който и да те положи зад врата. „Строй се, преброй се!" и т.н. Вярно няма уроци, но пък два часа отиват, докато през това време може да се свърши и нещо далеч по-приятно. Въпреки това има и друга тактика. Като стигнем до паметника, дава се знамето на някой да го подържи „докато отида до тоалетна" и драсвам. Някъде по кафенетата на центъра с групичка момичета с къси поли и вратовръзки. Идеално! Половината от деня отново не е загубен", навлиза в спомени отпреди няколко години дванадесетокласникът.
„Свободата е състояние на духа. Нещо, за което се бори всяко живо същество, за да развива свободно потенциала си", смята друг родопски ученик. „Не може свободата да не е важна щом толкова хора са загинали за нея. Хубаво е да се празнуват подобни дни. 21 октомври, 3 март, 6 септември. Много дати са май в календара. Все хубави, все празници. Хората се събират, не работят, ние не ходим на училище. Минат с децата из центъра, напълнят заведенията, после в квартала се палят скарите и почва ядене и пиене. То май това е свободата. Никой да не те закача за нищо и човек да е на софрата. Ядене и пиене, като в рекламата за салама, дето „Свободата Санчо, салама, салама" и т.н.", размишлява десетокласник.
„Празниците са много хубаво нещо. Колкото повече има, толкова по-добре. Иначе много крива хава. Хората работят и пак нямат пари, ние се бъхтим и ако не се замислим за образование в чужбина и после работа там, ще сме същите като голяма част от родителите ни-угрижени, вечно безпарични и подчинени на месечните сметки", пие сода и коментира бъдещ абитуриент. „Така вече можем да кажем, че има свобода и тук. Всеки е свободен да замине където иска щом в страната не му харесва. Стяга багажа и търси по-добро. Пред нас са отворени вратите на всички чужди университети, стига да ни се учи. Хиляди работят и така се издържат, ние също ще можем да смогнем. Много малко са моите връстници, които все още се чудят какво да правят в бъдеще. Пътят обикновено е навън. Тук няма „въздух", разбирай-пари. Мои приятели се занимават със спорт. Влече ги, отдава им се, но нито един не си прави илюзии, че със спорт може да просперира, още по-малко в този град. Разказвали са ми, че дори и в столицата като отидат на проби или нещо от сорта, както се води там, също всичко става с връзки, а тях естествено не ги огрява. Много от хубавите неща, които се случват тук стават с връзки. Това сме го разбрали още от училище, какво остава за по-нанатък в живота? При такава ситуация решенията се взимат лесно. Не ти трябва средно образование, за да разбереш, че е по-добре да живееш в чужбина отколкото тук. В малкия град хубавите коли се карат или от потомствени богаташчета, или от здраво работилите зад граница. Пък в България никой не те посреща по акъла, а по колата. Оценките нямат значение. Така става, че добрият начин на живот се води от тарикатите, не от отличниците. Всеки сам избира, това е свободата", смята бъдещият абитуриент.
И колко струва свободата?
„Никога не съм си задавал този въпрос. Нито пък какво бих дал за свободата. Тя си я има. Приемаме я така. Може би ако вляза в пандиза тогава ще разбера, но не смятам да водя такъв живот, който да ме вкара зад решетките", мисли десетокласник.
„Мога да дам за свободата… Ами не знам, кеш сигурно, за да се отърва от закона ако ми се наложи", разсъждава завършващ училище догодина младеж.
„Свободата не знам колко струва, но празника си има цена. Да отидеш на панаира-пари, да направиш маса с приятели-също. И за забавлението се плаща по празника, така че всяко нещо си има цена", мъдри ги трети.
„В живота трябва да се действа. Такива задълбочени философствания не са полезни на никого. Времето си върви, а всичко е пари. Вместо да се умува, трябва да се оползотворява времето в правене на мангизи. Всеки е свободен да си избира как", смята друг ученик.
„В нашата махала има едно момче, дето е бил в затвора. Той разправя, че тогава е оценил какво е свободата. „Много голямо и ценно нещо", вика. Няма ядене, пиене, мадами, бирички, заведения, всичко под контрол. Казва, че никога повече нямал „да се лиши от свобода". Само за още три месеца евентуално след последното му дело", смее се 18-годишно момче.
Всеки от тях е прав. Обществото създава своите пейзажи, своите герои, своето бъдеще.
На снимките:
На празник като на празник с панаири, манаири, както казват тийновете
Парадът на учениците е един от символите на всеки празник в Кърджали
На 21 октомври 1912 г. българските войски влизат в Кърджали и Смолян.
Отрядът на генерал Васил Делов освобождава най-големия град в Източните Родопи от османско владичество. След боевете при Родопската Шипка, както е наречен връх Средногорец, полковник Владимир Серафимов влиза като победител в селата, образували по-късно град Смолян.
През 1937 г. денят е обявен за празник на Кърджали. Отново става официална дата в календара на града през 1998 г. 21 октомври е и официалният празник на град Смолян.
Дотук с историята и героизма, живеем в съвремие с по-различни добродетели…
От редакцията
Празниците, салама и нашата младеж
Ученици: Свободата е ядене, пиене и кеш!
Жельо МИХОВ
Строени ученици, униформи, знамена, парад под звуците на оркестър. Възпитаниците на школата в Кърджали крачат по централния булевард към паметника на Освободителите. Денят на Кърджали, денят на свободата, ден без уроци и гордост от страна на директорите да видят своите подопечни легиони, маршируващи уверено в чест на празника. Градът се вълнува. Баби разхождат внучетата, които гледат в захлас каките и батковците пред паметника в градската градина. Чакат с нетърпение деня, в който и те ще крачат със знамената в парка…
Въпросите бяха прости, отговорите също.
***
„Какъв ден е 21 октомври ли? Чакай!", каза дванадесетокласник и извади мобилния си телефон. Започна да бърника и след няколко секунди рече: „Понеделник". След малко се позамисли, че има някаква уловка, почеса се, сбърчи вежди. „Да не е деня на Независимостта на България?", попита. Неговият другар също се позачуди, но напипа вярната посока: „Де да знам, май че беше Денят на Кърджали".
И какво от това?
„Не знам за какво е този ден. Има панаири, манаири. Явно трябва да се празнува нещо и затова е измислена тази дата. Хората трябва да се забавляват, да ядат, да пият. Такива работи", отговаря един от бъдещите абитуриенти.
„А бе, щом е празник, трябва да е защото някой е дошъл тук, за да освободи града. У нас винаги затова са празниците. Някакво освобождение от нещо и следват панаири, софри, пиене, знамена", достига до прозрението другият.
И какво като си свободен?
„Свободата е в яденето, пиенето, в това да си правиш каквото си искаш, само да не влезеш в затвора, че тогава край на всичко", разсъждава 18-годишен ученик. Ходил е с униформа на 21 октомври, на парада, няколко пъти.
„Събират ни от сутринта. Задължително трябва всички да сме там. Който се скатае „пада в очите" на класния ръководител. Излага го пред директора.
Иначе е голяма галимация. Дават се команди, кой къде да застане, какво да прави, какво знаме да се носи. Такива работи. Ако си дръпнем по един „конус" преди това въпросът „Скука ли е?" става излишен. Тогава почва забавното. Каквото и да говорят сериозните физиономии става интересно.
Мадамите са по униформи и гледката е прекрасна-къси поли, вратовръзки, високи токчета. Ето как дори в скучното училище може да стане интересно и някакси… перверзно. Само трябва да слушаш, иначе кефа може да е развален от някой ръководител, който и да те положи зад врата. „Строй се, преброй се!" и т.н. Вярно няма уроци, но пък два часа отиват, докато през това време може да се свърши и нещо далеч по-приятно. Въпреки това има и друга тактика. Като стигнем до паметника, дава се знамето на някой да го подържи „докато отида до тоалетна" и драсвам. Някъде по кафенетата на центъра с групичка момичета с къси поли и вратовръзки. Идеално! Половината от деня отново не е загубен", навлиза в спомени отпреди няколко години дванадесетокласникът.
„Свободата е състояние на духа. Нещо, за което се бори всяко живо същество, за да развива свободно потенциала си", смята друг родопски ученик. „Не може свободата да не е важна щом толкова хора са загинали за нея. Хубаво е да се празнуват подобни дни. 21 октомври, 3 март, 6 септември. Много дати са май в календара. Все хубави, все празници. Хората се събират, не работят, ние не ходим на училище. Минат с децата из центъра, напълнят заведенията, после в квартала се палят скарите и почва ядене и пиене. То май това е свободата. Никой да не те закача за нищо и човек да е на софрата. Ядене и пиене, като в рекламата за салама, дето „Свободата Санчо, салама, салама" и т.н.", размишлява десетокласник.
„Празниците са много хубаво нещо. Колкото повече има, толкова по-добре. Иначе много крива хава. Хората работят и пак нямат пари, ние се бъхтим и ако не се замислим за образование в чужбина и после работа там, ще сме същите като голяма част от родителите ни-угрижени, вечно безпарични и подчинени на месечните сметки", пие сода и коментира бъдещ абитуриент. „Така вече можем да кажем, че има свобода и тук. Всеки е свободен да замине където иска щом в страната не му харесва. Стяга багажа и търси по-добро. Пред нас са отворени вратите на всички чужди университети, стига да ни се учи. Хиляди работят и така се издържат, ние също ще можем да смогнем. Много малко са моите връстници, които все още се чудят какво да правят в бъдеще. Пътят обикновено е навън. Тук няма „въздух", разбирай-пари. Мои приятели се занимават със спорт. Влече ги, отдава им се, но нито един не си прави илюзии, че със спорт може да просперира, още по-малко в този град. Разказвали са ми, че дори и в столицата като отидат на проби или нещо от сорта, както се води там, също всичко става с връзки, а тях естествено не ги огрява. Много от хубавите неща, които се случват тук стават с връзки. Това сме го разбрали още от училище, какво остава за по-нанатък в живота? При такава ситуация решенията се взимат лесно. Не ти трябва средно образование, за да разбереш, че е по-добре да живееш в чужбина отколкото тук. В малкия град хубавите коли се карат или от потомствени богаташчета, или от здраво работилите зад граница. Пък в България никой не те посреща по акъла, а по колата. Оценките нямат значение. Така става, че добрият начин на живот се води от тарикатите, не от отличниците. Всеки сам избира, това е свободата", смята бъдещият абитуриент.
И колко струва свободата?
„Никога не съм си задавал този въпрос. Нито пък какво бих дал за свободата. Тя си я има. Приемаме я така. Може би ако вляза в пандиза тогава ще разбера, но не смятам да водя такъв живот, който да ме вкара зад решетките", мисли десетокласник.
„Мога да дам за свободата… Ами не знам, кеш сигурно, за да се отърва от закона ако ми се наложи", разсъждава завършващ училище догодина младеж.
„Свободата не знам колко струва, но празника си има цена. Да отидеш на панаира-пари, да направиш маса с приятели-също. И за забавлението се плаща по празника, така че всяко нещо си има цена", мъдри ги трети.
„В живота трябва да се действа. Такива задълбочени философствания не са полезни на никого. Времето си върви, а всичко е пари. Вместо да се умува, трябва да се оползотворява времето в правене на мангизи. Всеки е свободен да си избира как", смята друг ученик.
„В нашата махала има едно момче, дето е бил в затвора. Той разправя, че тогава е оценил какво е свободата. „Много голямо и ценно нещо", вика. Няма ядене, пиене, мадами, бирички, заведения, всичко под контрол. Казва, че никога повече нямал „да се лиши от свобода". Само за още три месеца евентуално след последното му дело", смее се 18-годишно момче.
Всеки от тях е прав. Обществото създава своите пейзажи, своите герои, своето бъдеще.
На снимките:
На празник като на празник с панаири, манаири, както казват тийновете
Парадът на учениците е един от символите на всеки празник в Кърджали
ee tolkoz gi ucat nyamam dumi
ОтговорИзтриванеДецата не са виновни, а всички възрастни и най-много възрастните облечени във власт. Всички се тюхкат за демографския срив. Най -много политиците. А отговорът е токова ясен, че избожда очите - Лошо управление, калпав и алчен бизнес, ниски доходи. И...резултатите са налице.
ОтговорИзтриване