Един глобен българин за изречени думи на турски!?

Разговор с писателя Христо Красин за 24 години от демокрацията в България

 

Господин Красин, в неделя ще отбележим поредната годишнина от демократичните промени в България. Вие сте един от създателите на демократичните структури в Кърджалийско. Събирате ли се на 10 ноември?

Не. Истинските демократи се пръснаха. А не е честно спрямо хилядите, които тогава гласуваха за СДС, да се съберем създателите на първите демократични структури, внедрените тогава агенти на Държавна сигурност, открадналите „синята идея" на по-късен етап службогонци и тези, които убиха тази „синя идея".

 

От издателите на книгите Ви научихме, че подготвяте и книга за това как е настъпила демократизацията в Източните Родопи. Един от акцентите бил така нар. „Възродителен процес". Според издателите, Вие, българинът, в  онези години сте бил глобяван за това че понякога, при разговори с възрастни хора сте използвали турски език. Вярно ли е това?

Имаше такъв случай! Тогава (в късната есен на 1984 година и след това) този език беше обявен за „неразбираем". Поради което и забранен за употреба. Само че не се обясняваше лицата, които разбират този говор, какво да правят с него… Млади мъже от така наречените сили за вътрешна сигурност „червени барети", бяха командировани из региона. Прикриваха се като се обличаха в обикновени милиционерски униформи с нашивки на младши сержанти и сержанти. Те патрулираха по двойки. Та…, пред едно кафене в Ардино водех разговор с възрастен турчин. Неусетно из зад гърба ми приближиха двама от тези униформени и ми поискаха паспорта. Глобиха ме с пет лева и ме предупредиха, че употребата на този език е забранена…

 

Излиза, че Вие сте българин и въпреки това, също сте пострадали от „Възродителния процес"

Този случай ми беше най-малкият проблем, който съм имал покрай смяната на имената на българските турци.

 

Имали сте и други патила ли?

Вижте, през 1983 година с решение на сесията на Общинския съвет в Ардино бях изпратен за зам.-кмет на Ябълковец и кмет на туристическия комплекс „Бели брези". Седалището ми беше в курорта, в почивната база на Съвета. Четях художествена литература, пишех си късите разкази, сътрудничех с материали на тогавашния окръжен вестник, пишех активно за редица централни вестници и списания. Разбира се,  решавах и текущи проблеми на курортния комплекс… Почти пълна идилия!... Един ден обаче бях свален в Общинския съвет, където ми беше подготвена стая и ме „обявиха" за кмет на град Ардино. Казаха ми, че ще се занимавам с някои проблеми на общинския център…, в това число и издирване на смесени бракове в районите на село Млечино, на село Бял извор, както и в град Ардино. С издирването на турски фамилии, в чиито родове има български примес и смяната на имената на тези родове започваше подготовката за същинския „Възродителен процес" при който смяната на имената щеше да бъде масово и тотално… В рамките на месец-два посетих по  няколко пъти кметствата в Бял извор, Млечино, Ахрянско и действително установих български примеси в редица турски родове… У мен обаче постепенно назряваше мисълта, че подобно занимание - да се ровя в съдбите на чужди родословия и да правя издирвания, да отнемам по един гнусен начин правото на всеки на човешки права, свободи и право на самоопределение, не съответства на моя морал… Реших, че трябва да напусна иначе прекрасната си работа и да се махна от района за известно време.

 

И вие напуснахте?

Честно казано, избягах. Взех си отпуск уж за една седмица. Заминах за Правец, после за София, а от там ме командироваха в курорта „Албена", където изкарах чак до 1987 година.

 

Да напуснете хубавата си кметска работа и да се скриете чак в Толбухински окръг-това някаква форма на протест ли беше?

Не знам дали беше форма на някакъв осъзнат протест, но избягах защото ми беше гнусна цялата тази дивотия, която предстоеше из родния ми край…смяната на имената на турски говорещите ми съграждани по този варварски начин.

 

Какво щеше да се случи, ако бяхте останали на кметската си работа и прилежно изпълнявахте поставените ви  задачи?

Добър въпрос! Щях да развия една прекрасна кариера в системата на държавното управление. Сега може би щях да съм в парламента или високо в държавната йерархия…ако можех да съм гьонсурат…, като някои днешни турци-управленци, които фактически извършиха „Възродителния процес".

 

Има и други твърдения, че в някои региони смяната на имената на турците е извършена от турци.

Ами проверете в онези години кои са по върховете на партийната власт в Ардино… Само турци! И повечето от тях-сътрудници на ДС! Дори си спомням, че в сградата на ГК на БКП в определен момент се бе провело „мило" тържество по повод повишаването в чин на Първия секретар, турчин. Той беше явен офицер от ДС и за „неоценими заслуги" му даваха по-висок офицерски чин. Повечето от младите турци се гордееха, че са комунисти, членове на БКП. Тогава вървеше една пословица, че в България живеят най-добре артисти, спортисти и турците-комунисти. Младите масово се натискаха да стават партийни членове. Когато започна същинския „Възродителен процес", всички те първи се обявиха за най-големите българи. Много от тях станаха началници, директори на предприятия, на МТС-та, председатели на кооперации,  различни шефове из партийната и държавна администрация. Израснаха в кариерното си развитие като отидоха на работа из окръжните институции в Кърджали, дори и в София. Ала всички те, след като настъпиха демократичните промени след 1990 година, се обявиха отново за най-големите турци не само в Кърджалийско и в България, но и на Балканския полуостров.

 

Не може да е нямало свестни турци!?

Имаше, разбира се… Ще спомена двама или трима за които се сещам в момента… Садетин Садетинов беше един от секретарите на ГК на БКП. За някои негови несъгласия с „партийната линия" по повод на стопански и идеологически мероприятия, свързани с подготовката за „възродителния процес", той беше освободен от работа. Не след дълго беше изпратен и в лагера Белене. По-късно замина за Турция и доколкото ми е известно, за съжаление е починал… Друг достоен турчин, комуто днешните млади управници на общината трябва да свалят шапка, е Фикрет Ферхадов. Той работеше като секретар на ГК на БКП по идеологическите въпроси. Но поради несъгласия с някои методи  при подготовката на „възродителния процес" и неговото фактическо провеждане, беше свален от поста си в партийната йерархия и изпратен като възпитател в местната климатична гимназия „Христо Смирненски". Достойно беше поведението и на Хасансабри Ахмедов който дълги години заемаше значими постове в държавната администрация на общината, но умело запазваше и личното си достойнство и достойнството на турската общност която представляваше.

 

А защо тези турци не са поне почетни граждани на общината?

Не знам… В коридорите на Общината виси портретът на Решат Айдън. Този мъж е със значим принос за развитие на спорта и по-конкретно, тениса на маса в общината. Господин Айдън подготви местни спортисти, които станаха европейски и световни шампиони и разнесоха славата не само на България, но и на Ардино по света. Този турчин създаде истинска Ардинска школа по тенис на маса… До неговия портрет обаче висят образите на две странни „птици"… Някой си Даалъ, който преди десетилетия е избягал от село Правдолюб в София и няма никакви приноси или отношение към проблемите на общината през последните петдесет години. Не по-малко е странен и портретът на комунистът Сава Гановски, някогашен председател на БАН! Какъв е „научният принос" на този човек към Ардинска община, тъне в мъгла… Там, на тяхно място според нас трябва да висят портретите на достойни ардинци. Такива са Христо Филипов, основател и с голям принос в развитието на туристическото движение в Ардинско. Достойни и заслужили мъже са Садетин Садетинов, Фикрет Ферхадов, Хасансабри Ахмедов… Все хора достойни и уважавани от ардинци.

 

Какво се случи с Вас след като „избягахте" от Ардино, зарязвайки възможната си държавна кариера?

Нещата така се развиха, че вече през 1984 година в курорта „Албена" ръководех над двеста човека строителни работници, повечето от които бяха бригади от Кърджалийския край. „Възродителния процес" беше във вихъра си. Имаше държавно решение всички работници-гурбетчии да бъдат върнати по родните си краища. Идеята бе турците, прибирайки се по постоянното си местоживеене, по-лесно да им бъдат сменени имената от местните структури на властта. Аз също трябваше да освободя работниците си от Кърджалийско и да ги пратя да се приберат кой от където е дошъл. Аз обаче не го сторих. На няколко пъти бях посещаван от представители на местната милиционерска власт. По въпроса с мен беседваха и офицери от ДС. Работниците усещаха, че в мое лице имат някаква форма на защита и също отказваха доброволно да поемат към родните си краища. Милиционери посещаваха работниците ми  по обекти в Балчик, Каварна, Толбухин, Генерал Тошево, Тервел, Карапелит и други, плашеха ги със санкции и ги подканваха да се разотидат. Турските бригади пък се оправдаваха с мен, в смисъл че не ги освобождавам. От своя страна представители на Държавна сигурност постоянно ме притесняваха в канцелариите ми в курорта „Албена"! В определен момент местната държавно милиционерска машина стига до извода, че по този начин трудно ще се преборят с мен.

 

Едва ли са Ви оставили на мира?

Напротив, един ден, връщайки се от София, бях арестуван в хотел България, Толбухин, където бях отседнал… Закараха ме в килия с десет човека в следствения отдел на окръжно управление на МВР. Прекарах една вечер сред крадци и убийци. На другия ден две „барети" ме натовариха в лек автомобил и ме докараха до следствените килии на Окръжното управление на МВР в Кърджали. И там пренощувах една вечер. На следващия ден ме доставиха в милиционерското управление в Ардино. Държаха ме десетина минути, колкото да установят, че никой и за нищо не ме търси и ме освободиха.

Още на другия ден главният ми директор от София дойде до Смолян, където отидох и аз. От там отпътувахме за „Албена". Два дена обикаляхме обектите ми из Толбухински окръг. Нямаше следа не само от турските ми работници, но не се срещаше дори и кьорав българин… Стана ясно, че чрез ареста ме бяха отклонили за няколко дена от региона… Използвали принудителното ми отсъствие и разгонили  работниците ми от обектите. Осъзнах и защо ми бе извършен толкова зрелищен арест! Целта е била арестуването ми да се разчуе, да се пусне партенката, че съм голям престъпник, който скоро няма да излезе от затвора и че е безсмислено работниците ми да разчитат на мен и да ме чакат… Държавна сигурност  бе провела поредното си успешно мероприятие.

 

И какво все пак стана с работниците Ви?

Никога повече не ги видях по обектите си, в това число и българите. До такава степен ги бяха наплашили със зрелищния ми арест. Аз разбира се, твърде бързо набрах други майстори…, като тези от тях които бяха с турски произход, вече носеха български имена.

 

Но това е ужасно! Няколко дни и нощи арестуван, защото сте защитавали работниците си.

Все пак останах удовлетворен… Бях се опитал поне да направя нещичко за земляците си… Остана ми разбира се и унижението от нощуването ми из арестантски килии както и транспортирането ми от „червени барети", като че ли бях по-голям престъпник дори и от Карлос Рамирес Илич – Чакала.

 

Има основания да твърдим, че един българин в Родопите е пострадал от „Възродителния процес"?

Имах още едно, не по-малко унизително преживяване в тази връзка! Когато приключих ангажиментите си към Софийската Строителната асоциация към която работех в курорта „Албена", през 1987 година се върнах в Ардино. Местните „нови велики българи" (бивши турци), които оглавяваха районната партийна власт не ми обърнаха никакво внимание. Напротив, те се гнусяха от мен за това, че в курорта „Албена" съм се опитал под някаква форма да помогна /или чрез поведението си да ги успокоя/ на турските си работници, мои земляци. Това отвращение от мен на ардинските „нови световни" българи ме подтикна да взема решение да замина на работа в СССР, като строител. Заедно с група познати, подадох документите си по надлежния ред. След известно време приятелите ми с които заедно очаквахме разрешение за заминаване на работа в чужбина, един по един поеха към Сибир, към Коми  и други райони на Съветите, а аз все не получавах резултат…

Реших да проверя. В Ардинското милиционерско управление началник беше полковник Спас Томов. Към онзи момент не знаех, че  на тази длъжност той е назначен след дългогодишна  пряка работа за Държавна сигурност. Много благ и много възпитан, той ми обясни, че нямам никакви проблеми с местното управление на МВР. Но не знаел как стоят нещата с Окръжното управление в Кърджали! Отидох и там и се срещнах със заместник- началника по кадровите въпроси, полковник Крънчев. Той също възпитано и любезно ми обясни, че нямам никакви проблеми с Окръжното ръководство на МВР. Най-добре било според него да си поприказвам с полковник Томов в Ардино… Ядосан, върнах се обратно при местния началник. Но той отново „ меко и гладко" ми разясни колко много ме уважавал и че как нищо не зависело от него по моя проблем…Доста по-късно разбрах, че местните власти нямат намерение да ме „пуснат" в СССР. Според тях, бил съм  „политически неблагонадежден" тъй като не съм подкрепял „Възродителния процес"!...  Беше поредното ми унижение.

 

През призмата на всичко това, нека отново Ви попитам за книгата за случвалото се в региона в онези години?

Почти съм готов с книгата си с работното заглавие „Демократичните промени в Кърджалийско",  която смятам да издам по повод на 25-годишнината от демократичните промени през 2014-та. В нея описвам всичките тези събития, като акцентирам главно на промените около 1990 година, както и на първите големи митинги, които организирах заедно със съратниците си- и турци, и българи. Обяснявам и това как ардинчани помогнахме на кърджалийци да си създадат СДС, как помогнахме и на хората в Джебел и Кирково да проведат първите си значими протести. В тази книга описвам събитията, като назовавам с истинските имена всички лица, които помагаха и пречеха на демократичните промени.

Въпросите зададе Петър КАЛЧЕВ

 

На снимките:

Христо Красин – днес, пред частната си колекция, и през 1985-та година – кмет на Белите брези