Ловците и рибарите са най-големите лъжци. Разбира се, в добрия смисъл на думата. Винаги влизат в анекдотите с огромните им… впечатления от улова. Като в онзи виц, дето рибар се хвалил, че гепил шаран с око като каска на немски войник. Да, ама ловецът му разправил за отстрел на девет малки глиганчета, последователно. Аха обаче да гръмне и десетото и от храстите изкочила учителка с деца.
„Сакън, да не си ги тряснал!", уплашил се рибарят, а авджията му отговорил: „Намали веднага размера на окото на шарана, че ги отстрелях и тях, ще те… в лъжеца".
Такива са. Добре, че тръгнаха с дрегери на проверка (поне чат-пат) преди излети защото ставаше страшно. Както и да е.
Има обаче и друга каста наши съграждани, чиито истории по нищо не отстъпват с тези за скумрията в язовира и тигъра в гората. С тази разлика, че са свързани с хора. Едни им викат „жълтури", други „бакшиши", трети не искат да ги срещат на пътя, но останалата част не могат без тях. Това са им личните шофьори и в студ, и в пек, и в дъжд, и в сняг. Въртят волана и си изкарват хляба с това. Виждали са и две, и двеста. Намахани и оцеляващи и вечно най-информирани.
„Тия на баира или нивата какво знаят!? Ако се напъна мога дори да разбера кой гръмна Кенеди. Само да бях бакшиш в Далас, де", беше казал един местен таксиметров шофьор.
Още по темата - тук
Рядко ползвам такси, но това лято ми се наложи. Налетях на раздрънкана малка кола, а "бакшиша" беше по потник, пушеше и миришеше ужасно!
ОтговорИзтриване