Лазещата жена: Не искам в „инсталацията“, там беше ад!

„Не искам да ме връщате в „инсталацията". Аз бях там цели две години. Това беше ад", заяви пред репортер на вестника Айгюл – жената, която лази, обикаля пазарите в Източните Родопи и проси. Нарича „инсталацията" социален дом в Котел, където е била настанена преди години. Роднините успели да я „измъкнат" от там, обещавайки да се грижат за нея.

Жена инвалид обикаля, лазейки по улиците из всички общини в Източните Родопи и това продължава от години.  24rodopi писа по случая след сигнали на хора от различни населени места, които твърдят, че младата жена е жертва на експлоататори, които прибират изпросените пари в края на деня. Същата била наказвана от близките си, ако „оборотът" е паднел драстично.

„Аз слизам в града доброволно. Сама си хващам такси. Не е вярно, че сестра ми ме принуждава да прося. Тя се грижи за мен. Наскоро дори беше в Германия и гледаше възрастен човек. Кметът ми е разрешил два дни в седмицата да слизам в Кърджали", казва Айгюл, която живее в село Иванци.

На въпроса ни защо не се движи с инвалидна количка, тя отговаря: „Баща ми я счупи. Той е лош човек, много пие".

Запознати с тежката съдба на недъгавата жена обаче твърдят, че близките й я карат да проси по улиците.

„Тази жена е от село Иванци. Всеки ден, няма студ, няма пек, такси я взима, и я кара до автогарата в Кърджали, а по-късно, след като е изкарала дневната норма си я прибира обратно на село, където я чакат сестра й и зет й, които прибират „оборота", разказват таксиметрови шофьори, превозвали жената в неравностойно положение. Запознати разказват още, че където има пазарен ден, жената е там, лазейки и молейки за някой лев, а в същото време, близките й, които я карат да проси, обикалят кафетата и не подхващат никаква работа.

Според Айше Емин, близка на изтормозената жена, написаното в медията не отговаря на истината. Работим по 10-20 декара тютюн, не е истина, че мързелуваме по цял ден, споделя тя. „Сестра ми може да е инвалид, но има право да отиде на разходка. Тя не проси, а се разхожда. Ако някой й даде пари от сърце, тя ги взима и си купува за ядене, но сама никога не иска. Аз я качвам на такси за нейно добро. Ако не я кача, тя ще отиде сама, само за да се разходи", описва „добрините" си Айше. Не пропуска да обвини и бившата си снаха, че именно тя е авторът на информацията за просещата жена. „Положението е тежко, пенсията й е 120 лева, чакахме решението от ТЕЛК цели 3 години", не спира да се оплаква Айше Емин.

Хората от региона познават недъгавата жена от години, съжаляват я, и искат да й се помогне. Не вярват на думите на сестра й, и са сигурни, че жената е карана насила да проси. Разкарват я като панаирджийска мечка из всички градове в областта, където има пазарен ден, тя е там. „Поне един стол за инвалиди да й бяха купили, не да се влачи като животно", съжалява я кърджалийка.

Миналата зима търговка на пазара поискала да й подари ръкавици, за да не й измръзват ръцете от студ, но жената отказала, споделят свидетели. Страхувала се, че после близките й ще я обвинят, че си ги е купила с пари от просията. И храна не приема, казва, че не била гладна, завършват разказа си те.