В два последователни дни починаха двама известни кърджалийци – художникът Джемал Емурлов – Джими и политикът Димчо Михалевски. С раждането започва обратното броене на човешкия ни живот, но смъртта винаги ни покъртва, никога не сме подготвени за нея. Дали си отиваш известен или не толкова, ти си бил най-важният за близките си и затова смъртта винаги е една дълбоко лична трагедия. Такава е тя за семействата и на Джимито, и на Димчо.
За прощаването с ненавреме отишлия си Димчо Михалевски беше направено всичко – поклонение, присъствие на едни от първите държавни мъже и жени, съболезнователни речи и телеграми, разказ за живота му в медиите. Нямам нищо против, така трябва навярно.
Нямаше и дума да кажа, ако предния ден не бяхме изпратили Джими – тихо, без речи, без телеграми, приятелски, в родното му село Чифлик. На фона на това мълчаливо погребение в душата ми се събра толкова болка и яд, че искам да изкрещя:
- Кой трябваше да се сети, че Джими е ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА КЪРДЖАЛИ?
- Кой трябваше да даде възможност на приятелите, на колегите му, на учениците му да се простят с него подобаващо като организира поклонение в Художествената галерия примерно, където са и неговите картини?
- Кой трябваше да покаже на близките му, че Джими е от емблематичните личности не само на Кърджали, а и на България, поради което oбществото му дължи поне достойно изпращане?
- Кой е този, който не е разбрал, че Джими е бил докоснат от Бога и талантът му е несъизмерим с нищо друго от така наречения обществено-политически живот?
- Кой е този, който реши, че един починал е по, а друг по-малко по?
- Кой е този?
ИСКАМ ДА ЗНАМ!
Някак си като оправдание за бездушието ни, за отказа ни да разсъждаваме, да помним и да поизмием гузната си съвест автоматично изричаме латинската сентенция: De mortuis aut bene aut nihil - За мъртвите или добро, или нищо. Веднага след нея обаче, уважаеми, е следващата сентенция: De mortuis sicut de vivis nil nisi verum - За мъртвите, както и за живите, само истината!
ПРОЩАВАЙ, ДЖИМИ!
Галя Марева
Потресаващи думи. Поклон пред Джимито!
ОтговорИзтриванеПоздравления за авторката....сякаш ми е прочела мислите.
ОтговорИзтриванеБРАВО,ГАЛЯ!!!!
ОтговорИзтриванеРеспект, Джими! Респект, Галя!
ОтговорИзтриванеКогато Господ е давал, е дал на Джими с пълни шепи, не е гледал колко много му дава, толкова щедър е бил. Голям талант. Но тези въпроси, Галя, са излишни. Човек си тръгва от тоя свят и семейството му решава как и къде да го изпрати, дали да има поклонение или не и това решение трябва да се уважава, какво и да е то.
ОтговорИзтриванеБраво, Галя!!! Колко истина и тъга!!! Думите са неписани с болка и от сърце, а не по протокол!!! Които сте изпратили Джими сте истинските му приятели, не е присъствал никой от любопитство и политически убеждения.
ОтговорИзтриванеКакво толкова пишете за мъртвите бе - кой бил по достоен да се почете- кой бил ходил на погребението и кой повече заслужава да бъде почетен. Всеки ден умират не-по малко достойни и талантливи от Джими и Димчо и за тях кой писа никой !!! Престанете с глупостите!!!
ОтговорИзтриванеДо 13.38. Наистина семейството решава как да се изпрати починалият до вечния път, но Джими не ТВОРЕШЕ за семейството си, а за хората, създаваше красота, учеше на красота. Той бе творец и бохем за града, много хора го познаваха и почитаха, заслужаваха да му поднесат почитанията си на публично място. Има отдел "Култура" в общината, те не го ли познаваха или в надпреварата за покажат съпричастието си към другата болка, забравиха за Джими. Има много поза и лицемерие и в съчувствието. И двамата са познати и уважавани в града, единият по-противоречив, другият по - независим. Жалко и за двамата!!!Лека им пръст!!!
ОтговорИзтриванеНаписаното от теб скъпа Галя е затрогващо и вълнуващо. Днес обществениците са толкова изпушили и политизирани, че са забравили всичко човешко. Колкото до латинските сентенции много надценяваш възможностите им. Те поне да научат българският, а за дълбоко уважаемият и обичан от всички нас Джими, още веднаж ще кажа - МИР НА ПРАХА ТИ ПРИЯТЕЛЮ И ПОКЛОН ЗА ДЕЛАТА ТИ !
ОтговорИзтриванеНай-близките, семейството решава, как да бъде изпратен един човек към отвъдното. И не се упражнявайте повече върху скръбта на хората!
ОтговорИзтриванеБраво,на авторката!!!
ОтговорИзтриванеБраво,на авторката!Джими почивай в мир!!!
ОтговорИзтриванеГаля,това не е само твоя болка!това е и натрупаната болка и обида на много от нас-кърджалийците! Благодаря ти ,че си имала смелостта да я споделиш публично! Защото оставам с впечатлението, че такъв тоталитаризъм , който в момента е в града и с страната не е имало и по времето на . Тодор . Живков! Шепа от най-мръсната пяна на блатото определя кой какъв е и къде е неговото място! Срам за града ни! Срам за държавата ни! Адмирации за такива като теб , . Галя!!!
ОтговорИзтриванеКъм тези, които казват, че семейството решава как да се раздели с близкия си човек - прави сте. Но има случаи, в които съответните институции трябва деликатно да разговарят с близките и да направят необходимото, за да облекчат както мъката им, така и да бъде отдадено дължимото на починалия. За това става дума. В случая с Джими вероятно нищо подобно не е направено и затова г-жа Марева задава така актуалния в последно време въпрос ,,КОЙ?''. За мен тя е абсолютно права и й благодаря за написаното!
ОтговорИзтриванеБРАВО НА АВТОРКАТА,НО МОЖЕ БИ ЗА ТОВА НЯМАТ ВИНА САМО РЪКОВОДИТЕЛИТЕ,ЗАЩОТО БЛИЗКИТЕ ВСЕ ОТ БЪРЗАНЕ ДА НЕ ПОСТОИ МАЛКО МЪРТВЕЦА НЕ ПОГРЕБАН ГИ ПОГРЕБВАТ МНОГО БЪРЗО,ДОКАТО ОЩЕ НЕ СИ РАЗБРАЛ ЧЕ Е УМРЯЛ.ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ ПОЗНАВАМ ЧОВЕКА НО СИ Е ЗАСЛУЖАВАЛО.ДАНО ПОЧИВА В МИР.
ОтговорИзтриванеНапълно е нормално да се случи така,понеже в този град не остана една жива душа която да цени изкуството,без значение под каква форма е тя. Хората в града са напълно ослепели и оглушели...Единственото училище за изкуства в областта тъне в мизерия и става по зле с всеки изминал ден. Но естествено ще е така при положение,че родители не насърчават децата да следват изкуството...Знаете ли процента на студенти от Кърджали обучаващи се в националната музикална или художествена академия? Процента е нулев! Няма ли кой да каже на тези хора,че човек не се храни само през устата си?? Всеки втори учи право,архитектура или икономика и какво ли не!? При положение,че никой не цени изкуството в града,очаквате някой да се сети за Джими?
ОтговорИзтриванеАми съмнявам се...и го казвам с болка на сърце,защото този човек ми беше преподавател преди всичко...
Нямало развитие в тая сфера!?!?!?
Има развитие само за талантливите...вашите деца като са мързеливи и глупави,какво развитие ще имат?!
Изкуството изисква сериозни жертви,дисциплина,постоянство...не е като да преписвате на изпитите в УНСС или некой подобен измислен университет и да се биете по гърдите...Замислете се мили съграждани за бъдещето на града ни едно хубаво на какво би приличал без културни мероприятия,на една голяма селска дискотека с пияни тинейджъри..ама май за съжаление вече е заприличал.
bravo Gale!
ОтговорИзтриванеУважаема г-жо Марева, отсъствието Ви от града се усеща осезателно. Не бе почетен и г-н Яшар Шабан.
ОтговорИзтриванеНапълно съгласна с 14:32,
ОтговорИзтриванеИ на мен ми идва да крещя от яд, но съм убеден, че на Джими не му е необходимо лицемерието на всичките изсипали се на поклонението на Димчо държавни мъже и жени.А мисля, че и на Димчо не би му харесало лицемерието на собствените му партийни "другари".
ОтговорИзтриванеПочивай в мир,Джими!!!
ОтговорИзтриванеИ кой от всички писали тук знае какво беше желанието на Джими - къде и по какъв начин да бъде погребан? .........Важното е да се пише, нали?!
ОтговорИзтриванеСамо, който не е познавал Джими, може да зададе подобен тъп въпрос какво е било желанието му къде и по какъв начин да бъде погребан! Джими живееше заради живота, за своите близки, за приятелите си и за изкуството си. За мъртвия няма никакво значение къде и как ще бъде погребан. Важно е за живите, важно е за паметта, важно е за близките, важно е за знаците, които ние живите поставяме. Древните са казали, че по начина, по който се отнасяме към мъртвите може да се съди за културата на един народ и държава.
ОтговорИзтриванеВеликолепно Марева!По -добре и по-вярно няма кой да го напише.Не само смелост се изисква,но и талант!Поклон преед те и за двете!Поздравления!Всичко онова,на което станахме свидетели във вчерашния ден беше фалш и сеирджийство!И все пак жалко за Михалевски!Той е преди всичко баща,син и роднина!Гопод да прости всичките му грехове!
ОтговорИзтриванеПоздравления за прекрасно написаната статия - дълбока, смислена изпълнена с болка и обич. А аз бях много тъжна за Джими...а за Михалевски - не...четох в този вестник статия, в която пишеше как той от висока отговорност ходел болен на работа в Парламента, заради кворума...ако човек трябва да е отговорен, то трябва да е пред своя Създател, от Който му е и подарък този живот...Кворум не дава живот, партията също...ами сега
ОтговорИзтриванекворума защо не даде на червения другар здравето и живота?! Ами защо партията
не даде здравето и живота на другаря си?!...Впили са се във властта като кърлежи и смучат ли смучат, ама тя живот не дава, а само смърт! Глупаво е да умреш заради кворума!