Никола Инджов: Маказа нагледно показва как се осъществява идеята „Тракия без граници“

Крумовград, Черноочене, Минзухар ще обозначават българските землища в ЕС, когато Турция стане член на съюз, твърди творецът

От години говорите за идеята „Тракия без граници". Какво означава тя? Не е ли опасно? Все пак Балканите са взривоопасна зона, наричат ги „буре с барут"?

- „Тракия без граници" е идея, произтичаща от разбиранията ми за равноправно сътрудничество в Европа. Аз знам, че е невъзможно прекрояването на държавните територии, но също така знам, че е възможно осъществяването на много проекти с икономическо и културно съдържание на територията на Тракия - територия на три съвременни държави. Възникват и някои своеобразни случаи, например във връзка с неотдавнашното решение на варненските общинари да преименуват многовековни турскоезични топоними.

Това решение обаче предизвиква противоречиви реакции.

- Да, прозвучаха несъгласия, появи се ирония от страна на известни „музикословеснейши патки" (по израза на Христо Ботев), които пуснаха в обращение елементарния въпрос как биха се казвали някои днешни населени места, ако се преименуват посредством механичен превод. Бих ги попитал - а как щяха да се наричат някои днешни градове, ако навремето не им бяха дадени български имена?

Как, дайте примери.

- Ето как: Ардино - Егри дере; Златоград - Даръ даре; Ивайловград - Ортакьой; Крумовград - Кошукавак; Тополовград - Кавакли; Смолян - Пашмакли; Асеновград - Станимака; Свиленград - Мустафа паша… Както личи, българизирането на топонимията не се е извършвало буквално и единствено в сянката на политически понятия като прословутия „възродителен процес". Още Иван Вазов в качеството си на министър на просвещението и академик прави приносни намеси в обновяването на националната топонимия чрез създаване на привлекателни названия - Стоянов мост, Черноочене, Минзухар и т.н. Проблемът има и един особен актуален аспект. При положение че Турция стане член на ЕС и държавните граници отпаднат, именно българските названия на селища и местности ще обозначават българското землище. И май че е време да помислим с какви имена на градове, села, природни и туристически забележителности ще попаднем в бъдещата географска карта на единна Европа.

Проходът Маказа бе отворен наскоро. Това не е ли началото от реализирането поне на част от мечтата?

- Като потомък на тракийски бежанци аз влязох в Тракия през Маказа и излязох през него. Тогава той бе строго контролиран път между две враждебни държави. Днес може да стане най-оживеният проход от и към тракийския свят в Европа с изключително благотворно влияние върху развитието на целия наш континент. Маказа нагледно показва как се осъществява идеята „Тракия без граници". И да, тази идея е моята най-съкровена мечта!

България вече е част от Европейският съюз. Може ли Европа да разбере една местна кауза, каквато е тракийската мечта, това не би ли заплашило устоите на съюза?

- Това е толкова „местна кауза", колкото са автономията на баските и опитите на каталунците за държавна самостоятелност в Испания; единосъщността на френския, немския и нидерландския - трите официални езика в Белгия; наличието на династически и религиозни анклави на континента като Монако, Лихтенщайн, Андора, Сан Марино, Ватиканът…

Никола Инджов, поет, публицист и есеист, в интервю за вестник „Преса"