Кърджалиец изобретил „Черният дявол”, полетял да изследва спътника на Марс-Фобос

Мъдрите хора казват, че съдбата си знае работата и няма случайни неща. Тя бележи с важни знаци наш съгражданин-Пейчо Беляков. Роденият на 12 април –Международния ден на космонавтиката и аеронавтиката, Беляков има своя принос в изследването на Космоса.

Беляков се ражда 17 години преди легендарният Юрий Гагарин да полети с кораба „Восток" през 1961 г.в открития Космос. Кърджалиецът е от тези ентусиасти, които правят страната ни шеста космическа сила след СССР, САЩ, Полша, ГДР и Чехословакия през осемдесетте години на миналия век. Той изпраща предизвикателство към спътниците на Марс-Деймос(Ужас) и Фобос (Страх), сякаш за да докаже на съгражданите си, че за кърджалийци невъзможни неща няма. Нарича приборът, който е създал „Черният дявол". Той трябва да вземе страха на неизвестността.

Експедицията към спътника на Марс Фобос е планирана през осемдесетте години на миналия век. Идеята да се изпрати космическа станция е на Института за космически изследвания в Москва. Подготвят се два спътника. На първия е предначертана програма от 31 пункта. Вторият дублира повечето от изследванията, но и поема отпадналите от програмата на първия. Първи по важност експеримент е поверен на приборът, изготвен от Пейчо Беляков. Той го нарича с насмешка „Казанчето за варене на буркани", а с респект-„Черният дявол". Всъщност това е изключително сложен уред, който от дистанция определя химическия състав на повърхността на Фобос. Създаден е съвместно с физици от Института за космически изследвания. Конструкцията и изработката се падат на Беляков. Никой в тогавашния соцлагер не се наема да го изработи. Първоначално руснаците са планирали станцията да прелети на много близко разстояние от Фобос и роботизирана ръка да вземе проба. Впоследствие планът се променя. Решават това да стане чрез лазер. Станцията трябва да се приближи на разстояние от 30 до 50 метра от повърхността и лазерен лъч да предизвика отделяне на йони. Казанчето трябва да улови йони и чрез специален датчик да установи химическите елементи. Сложното е, че приборът трябва да е напълно защитен от светлина, а до датчика не бива да достигат никакви ултравиолетови лъчи, в противен случай той не отчита. Беляков се проявява като истински магьосник. Зад гърба си вече има изработен детайл за прибор на обсерваторията в Стара Загора. Получава горещи препоръки и се захваща за работа.

Трябват му две основни неща-материал, от който да изработи Казанчето и черно покритие, което да поглъща светлината и да го превърне в „Черния дявол". Освен това и двете трябва да издържат на космическата радиация и да са много леки. В Завода за платки в Русе открива материала-армирана епоксидна смола, а в БАН-сажди, с които изготвя боята.

Приборът се произвежда в три идентични екземпляра. Всеки от тях се прави ръчно в лабораторията на астрономическата обсерватория в Кърджали. Всяка стъпка се консултира с Института за космически изследвания. Там тестват всеки детайл. Оказва се, че намерените от Беляков материали издържат всички тестове, а боята е уникална за космическата наука. Освен това приборът, вместо зададените 12 кг., тежи едва 9. До този момент прибори са изготвяни от алуминиево –магнезиеви сплави. Прави се нова крачка в използването на материали за Космоса. Самата боя пък се оказва по-добра от т.нар. черно хромиране, използвано дотогава. Тя е електропроводяща. С медни пластини, вложени в епоксидната смола, пък се избягва използването на кабели, които се късат при вибрациите на старта на ракетата-носител.

Игор Шутляев-една от възловите фигури в проекта казва, че българското "казанче" е най-надеждният прибор за бъдещия спътник на Фобос, наречен също „Фобос". Руснаците признават, че сътвореният от кърджалиеца „Черен дявол" е бил едно от най-проблемните предизвикателства за тяхната наука.

Направата на прибора коства на Беляков 4 години. Той работи върху него от 1984 г. до 1988 г. Съпругата му Румяна споделя, че почти не го е виждала в къщи. Бил отдаден изцяло на работата. Плътно до него бил стругарят, известен с прозвището Митьо Вълка. Той правил чудеса на струга.

Руснаците канят Беляков в космодрума „Байконур" за последни изпитания. Трябва да присъства на тестовете. Те са успешни, но той бърза да се върне, за да огледа още веднъж прибора.

„Казанчето" получава название-ЛИМА-Д. Това означава Лучевой импулсной мас анализатор-дистанционний. Името съответства на начина на работа на прибора. Кръстник е шефът на Института за космически изследвания в Москва Георгий Манагадзе, който наблюдава програмата.

Освен, че показва на братушките възможностите на българския технически гений, Беляков ги просвещава в тайните на водката. Големият химик Менделеев е измислил 40-градусовата водка. Беляков пък добавя свой принос-питието се прави от добър спирт, но и от добра вода. За направата на прибора е необходим спирт, за да се почистват частите. Много от него обаче става на водка. С нея българи и руснаци отбелязват всеки етап на направата на „Черния дявол".

Успехът на Беляков е толкова голям за руските физици, че те идват специално до Кърджали, за да честват не Деня на космонавтиката, а рожденния му ден на 12 април.

Пейчо Беляков е роден през 1944 г. в Кърджали в навечерието на навлизането в страната на съветските войски. Тази година навършва 70-годишен юбилей. Майка му е ремсистка, заточена тук от царските власти. В Кърджали тя среща баща му, който е агроном. Беляков има по-големи брат и сестра. Той знае малко за космоса. Мечтата му е морето. Още в 7 клас прави първата си лодка. Осъществява мечтата си да следва корабостроене в Петербург. Специализира се в проектирането на яхти. След дипломирането си е разпределен в Царево, където има база за изработка на лодки и катери. Тук се запознава със съпругата си Румяна. Дават им жилище като на млади специалисти. То се превръща в средище на местната бохема. Наричат го „Фара", защото светлината в него рядко изгасвала.

Мечтата на Беляков е да има деца. След премеждие на съпругата му, идват в Кърджали, за да я наглежда големият акушер-гинеколог д-р Гагов. Започва работа като качествен контрол в „Пневматика". Изкарва 4 години. Доказва се като техничар в голяма поръчка за СССР. По-късно напуска. Директорът на астрономическата обсерватория Славей Златев го кани при него. Така от морето поглежда към небето. Прави „Черния дявол", който тръгва за спътника Страх.

За съжаление „Казанчето" не стига до Фобос. Проблеми в телеметрията, връзките с апарата провалят експедицията. Сътвореното ноу-хау от Беляков обаче остава. Остава и приносът му за космонавтиката.

Георги Кулов