Изселник от Ардино развива бизнес в Турция за 25 милиона долара

Гюнер ШЮКРИ

25 милиона долара годишен оборот. Износ в 65 държави по света. Над 550 работници и служители, повечето от които изселници от Ардинския край.

Това е най-краткото описание на „Йълмазлар Холдинг" от Бурса, чийто собственик е от Ардино. 78-годишният Шахин Йълмаз е само един от българските изселници, които имат успешен бизнес в Турция. Дейността на фамилната му компания обхваща производство на текстил (платове) и матраци.

„За да искаш да бъдеш богат трябва да работиш денем и нощем. Да имаш цел. Да бъдеш честен. Да не си алчен. Всичко се постига с труд и търпение. А ние изселниците сме кадърни и работливи хора", казва заможният ардинчанин и допълва, че от малък е научен на труд. „На 6-годишна възраст съм тръгнал подир добитъка. Помагал съм на родителите си на тютюневите ниви. Сега вече съм възрастен, а синовете ми Айдън и Ейваз са най-големите ми поддръжници", казва бай Шахин. Срещаме го в джамийското кафене в Ардино преди началото на петъчната молитва. Дошъл е в родния си град, за да се види с роднини, близки и познати.

Всички ардинчани  познават бай Шахин като добросърдечен, отзивчив, щедър човек. През 2000 година с негови средства е ремонтирана централната джамия в Ардино. Освен това Шахин Йълмаз е изградил чешма по пътя за Орловите скали. В Османгази-Бурса е построил начално училище, което носи неговото име и е побратимено с НУ „Хр.Ботев" от Ардино ( след присъединяването му към СОУ „В.Левски" контактите продължават). Той е един от основателите на Сдружението за култура и сътрудничество „Егридерелилер" (Ардинци) в Бурса. „Милосърдието е дълг на всеки мюсюлманин. ", уточнява бай Шахин. Според него всеки заможен човек трябва да даде 1/40 от имуществото си на бедните мюсюлмани.

Роден е през 1936 година в Ардино. Заради беднотията е принуден да прекъсне образованието си след седми клас. Преди военната си служба през 1955 година се жени за Дургадън Йълмаз. Раждат им се двама сина и две дъщери, а рода продължават девет внуци и три правнука. След казармата започва да работи като миньор в Рудозем. През 1969 година заедно със семейството си заминава в южната ни съседка с изселническата спогодба между България и Турция. Отначало започва да работи в текстилна фирма в Бурса. С годините доказва, че е способен да прави крачки напред и лека-полека усвоява тънкостите на текстилния сектор.  „Спомням си, че през 1982 година по-големият ми син Айдън беше поискал увеличение на заплатата си от работодателя, но за съжаление получи отказ. Тогава реших, че вече няма смисъл да работим за чужди хора и открих собствен бизнес", разказва дядо Шахин и допълва, че любимият му богаташ в Бурса е Али Осман Сьонмез, също с корени в България (Джебел).

На въпрос: Вижда ли промяна в родния си край?, той отговоря с думите: „Много хубав град, но няма раздвиженост. Преди десетилетия, въпреки че градът беше малък кипеше от живот. Улиците бяха пълни с хора, особено през петъчния ден и големите мюсюлмански празници – Рамазан и Курбан Байрам. Сега градът е празен. Останали са само възрастни хора, младите са избягали в чужбина, а икономиката на страната се е сринала. Ситуацията е тежка. Надявам се в близко време правителството да предприеме мерки, за да се излезе от икономическата криза".

На снимките:

За да искаш да бъдеш богат трябва да работиш денем и нощем, казва заможният ардинчанин Шахин Йълмаз (вляво)

С приятелите пенсионери в Ардино. Бай Шахин е вторият от дясно наляво