ЗАЩО Реформаторския блок, ЗАЩО Меглена Кунева

Обръщение на проф. Велислав Минеков

Чудя се какво е правилното обръщение в това писмо. Уважаеми … (глупаво начало). Скъпи съотечественици… (не става, това е за държавни глави). Мили мои приятели… (пак не става, обръщението не е само към мои приятели). Дами и господа… (високомерно е). Мили мои… (дали сте ми мили не знам, хеле пък мои). Не знам как да започна, останалото изглежда по-лесно.

Реших да ви напиша писмо. До всички вас – интелектуални глави, изпълнени със съмнение, до овчарите в Черноочене, до багеристите в Асарел, до Ергин и Исмет в Нова Махала, до художниците, артистите и поетите, до железничарите и земеделците. До всички, които могат да мислят и създават. До тези, които не знаят защо и за какво.

Пиша ви за изборите, за европейските избори. Избирате най-достойните защитници на нашите права и очаквания, посланици на нашите надежди и мечти.

Апатията и нищетата ви лиши от мнение, мизерията ви отне желанието за живот, простотията ви направи маргинали, съзнанието ви е обреченост … Забравихте къде сме. Ние се сродихме с крал Артур, Карл Велики и Аденауер. Ние, мизерните, нещастните, робите се превърхнахме в европейци. Завърнахме се в географията, която заслужаваме.

А можеше и иначе, възможно изглежда и днес. Да бъдем губерния и част от азиатска диктатура, да бъдем равно нещастни в обществото на „равенството", лъжата и каскетната простащина, общество на щастливи доносници, тарикати от мрака и офицери на чужда служба –днес това са моите, вашите днешни управници – хоботни неандерталци, закърмени с борш, водка и сельодка.

Да, съзнавам, че вие сте избирателите на нормалното статукво. Вие сте мислещите, вие сте достойните, вие сте независимите. Вие имате претенция и съзнание, простотията и лъжата са ви чужди, страдате от идеализъм, очаквате съвършенство. Възможно е, от нас зависи.

Кунева гасила реактори, Костов продал Балкан, Радан бил млад, Корман – съмнителен турчин, глупостта на медийната жълтения превзе логичната ви мисъл. „Кой", неговата „Мама" и изобретения от тях „Дудук" ви дариха с деликт от ферментирала конспирация и ксенофобия, пожеланото пиянство на един народ.

Седесарите са обречени, земеделците –неочаквани и нежелани в обществото с претенция за измама, мрак диктуван от мафиотския заграбен капитал, дискриминация на елита, на мисълта. Очакват се извинения и съжаления от политическа формация, никога неучаствала в управлението на държавата. РБ е виновен по презумция, вината е биография на нашето съзнание, виновни са мислещите, знаещите, можещите. Невинно и грешно е стадото.

Очаквате, обаче извинения и съжаления. За какво? Защото лошата Кунева е интелектуална и интелигентна? Защото до вчера бе европеец по презумпция, а днес е удобната грешница ? Защото Костов не сядаше на вашите маси? Защото бяхме дарени с Цонев, Бисеров и Софиянски? Нощта ражда чудовища, казал Гоя, денят започва с изгрев.

А вие, ние, безгрешни ли бяхме? Бяхме ли честни, когато предпочетохме оцеляването в името на истината? Помните ли лъжливите ни клетви във вечната дружба, слънцето и въздуха, червената връзка и поклона пред препарирания труп на вожда? Безгрешен ли бях аз ?

А помните ли днес още онзи хабилитиран пожарникар, който харесахте дори и без опит в противопожарното дело ? Културният министър простак? Неграмотният физкултурник – милиционер с претенция за полицай? Харесвате ли обръчите на родния падишах или предпочитате непреодолимия чар на съветския гражданин Дмитриевич ? Какво харесваме всъщност ? Какво очакваме, кого обичаме ? Дали вечната тъга на нашето познание е необходимият стандарт на нашето битие ?

Стана ви обидно да сте гласоподаватели. Гласуващите са плебс. Мечтите са забранени, слугинажът е достойна биография. Разочаровани сте. Мълчанието не е злато!

Искам, скъпи мои приятели, да ви помоля за едно незначително действие в името на нашите деца, нашите родители и внуци, в името на една нещастна териториална длан. Направете жест пред омразната ви урна, дайте бъдеще на нашия, моя европейски блян, на случайно споходилото ви щастие да бъдем рожби на една голяма родина, една съвременна цивилизация. Вярвам в нашата мечта, друга нямам.

Съдбата сте вие.

Славето

Велислав Минеков

Член на Изпълнителния съвет на Реформаторския блок