Най-близкият приятел на Лютви Местан бил интерниран по време на Възродителния процес

„Таман започнах да се чувствам българин, и вие пак с тия събрания ми напомнихте, че съм турчин" – заради тези думи д-р Фикри Гюлестан от Момчилград бил интерниран по време на Възродителния процес.

Стоматологът е най-близкият приятел на лидера на ДПС Лютви Местан. Двамата са родени в село Островец, община Момчилград. Местан и Гюлестан са създатели на СДС в Момчилград, а после сред най-дейните активисти на ДПС.

„Бях по младежки наивен и вярвах, че не може да съществува такава несправедливост и че никой не може да ти наложи да говориш с възрастните хора на български вместо на турски. Позволявах си по-свободни изказвания", разказва стоматологът пред софийски вестник.

„Тогава, мине - не мине време, правят събрания за целите и за хода на възродителния процес. А пък аз им викам: „Таман започнах да се чувствам българин, и вие пак с тия събрания ми напомнихте, че съм турчин." Това било гавра с такъв сериозен процес и аз се озовах интерниран в Пирдоп. Там турци няма, аз сигурно бях първият, но хората ме заобичаха и имах много приятели", допълва д-р Гюлестан.

На въпрос „През последните 20 години турците в България имат кметове, депутати, министри, участват в управлението. Не се ли смениха нещата?", докторът отговаря:

„Има неща, които не може да се променят с едно поколение. Нашата обща история е дълга столетия и раните, нанесени през тях, не може лесно да се излекуват. Национализмът е нещо като кръвното. Ако нямаш кръвно, значи си умрял. Ако обаче е много високо, пак ще умреш. Значи трябва да се поддържа в полезните граници. Национализмът е полезен, когато е на базата на ценното и на различието, което те прави по-добър. В България лекарството трябва да се дава от интелектуалците".

Според зъболекаря, след 1990 година властта я взели богатите, а първата им работа била да мачкат интелигенцията.

За турската интелигенция д-р Гюлестан казва:

„Не ми се иска да навлизам в тази тема, защото тя все още е болезнена. Така се получи, че може би над 90% от турската интелигенция у нас напусна страната. И в „Голямата екскурзия" от 1989 г., и след това с вълната емигранти. Това беше интелигенция, създадена от България през 1944-1989 г. Това беше целенасочена държавна политика и никой не може да каже лоша дума за това, че наистина бяха направени много неща. Не бива да се забравят усилията на българските учители, които дойдоха тук и изучиха този народ.

Няма какво да си кривим душата, в турските села те бяха истински възрожденци. И на всеки 24 май трябва специално да им се благодари. Ако сравним с положението на турското малцинство в други балкански страни, ще видим, че българските турци се изучиха, развиваха се в условия на постоянна конкурентност. И не напразно тези хора, които заминаха оттук за Турция, 99,99 процента успяха и се реализираха много добре. Няма семейство, заминало от България, сега да няма къща и да не си е изучило децата".
Снимка: Преса