С по 10 евро и пълен багажник превзехме плажовете на Бяло море

„Пусто е, да, ама все още е ранният следобед. Преди няколко години обаче не бе така", казва родопчанка, оглеждайки площада в центъра на Златоград. На една пейка под дърветата са седнали три момичета, край тях две момчета с колела показват умения, карайки ги на една гума. Строго и невъзмутимо пък ги наблюдава величествената фигура на Делю хайдутин. Тишина. Събота, около 14.00 часа. По улиците няма нито един движещ се автомобил. Единственият по-силен шум се носи от петимата младежи.

„Когато отвориха граничния пункт, градът се оживи. Особено през уикендите. Пълно беше с гърци, нашенци пък се насочваха към по-прекия път към Гърция. След отварянето на „Маказа" обаче потокът спадна рязко. Само хората от района избират да минат през лъкатушещия път под връх Костадин към най-близките градове на съседите ни. Гърците също намаляха. Златоград сякаш отново си влезна в обичайния ритъм на живот още преди отварянето на пункта. Точно пък сега е времето да се избере този маршрут за Бяло море. Спокойно и без нерви", коментира златоградчанката.

Именно рязко намалелия трафик пък бе една от причините през тази година да не се сформират българо-гръцките патрули, които да охраняват пограничните райони в Смолянско. Потокът вече е пренасочен.

Какво се случва на „Маказа"

Близо 60 000 румънци преминаха с автомобилите си през граничния пункт до Кърджали само за един уикенд, търсейки прохлада по плажовете на Бяло море. Трафикът предизвика километрични опашки и чакане с часове за преминаване на границата. Под палещото слънце подобна туристическа „змия" винаги опъва нервите на хората до краен предел. Още повече, че всеки от колоната е тръгнал за така жадуваната отдавна почивка. И този с лъскавата S-класа, и другият с раздрънкания „Голф".

„Ще чакаме, какво ни остава? Тръгнали сме за хубаво. Аз отивам за един плаж. Заредил съм бира в хладилната чанта, взел съм храна. Пътувам сам. Отивам, топвам се в морето, пия си, пека се и после се прибирам. Другата седмица пак смятам да се измъкна от домашните. Не ми трябват пари, всичко е в багажника и резервоара. На час и нещо път съм от дома, остава и пари да харча", коментира 60-годишен кърджалиец, излезнал от колата, за да „пусне една вода".

Родопчани изхарчиха десетки хиляди евро само за последния уикенд по плажовете на Гърция, а търговците очакват милиони приходи в края на сезона, отбелязват в южната ни съседка. Нашенци вече припознават плажовете на Бяло море като своя територия, дори я маркират, пак по нашенски.

„Някои елементи в нашето общество трябва просто да получат забрана за преминаване на границата. Родният манталитет изглежда винаги се намъква в багажа на нашенеца. Тепърва гърците ще се цупят и ще ни оплюват, така както ние си го правим помежду си в квартала, на почивка на родното море или на пикник из безбройните места по Родопите. Явно сме такива и трудно ще се променим". Така реди възмутен нашенец след прекарани няколко почивни дни по плажовете.

Добре дошли, комшии, не си забравяйте торбичките на връщане!

„Добре са дошли. Ние разчитаме на всички туристи", казва Димитрис от Керамоти, от заплютата вече за родопчани гръцка територия на брега на Бяло море. „Това, което остават след себе си, минава някои граници. Много ваши хора смятат вероятно, че кошчета за боклук не съществуват. Всичко се изхвърля веднага около мястото на консумацията му. Като запалят автомобилите след само ден престой и наоколо е като малко сметище. Едва ли правят така в България, но защо тук?", чуди се гъркът.

„Имаме си една част от нашите хора, която не е за никъде", коментира Вальо от Кърджалийско. Убеден е, че паднала градушка не е нищо в сравнение с пораженията, които нашенецът може да сътвори с двете си ръце и манталитета си. „Представи си: панелен блок, ранния следобед, почивен ден, тишина и спокойствие и в един момент една торбичка полита от балкон. Пръска се на бетона долу и от нея се разпиляват от кофички за кисело мляко до памперси. Явно е много трудно на слезли от баирите в града да станат граждани от раз. Други с години не свикнаха, та продължаваме да мечтаем да живеем в поне по-спретната кочинка", смята кърджалиецът.

„В Керамоти няма огромни тълпи от туристи, нито големи и лъскави хотели и именно в това се състои неговия чар. Със своята необятна плажна ивица от фин пясък и подкупващо спокойна атмосфера, която дори гларусите и чайките не смеят да нарушат, това е идеално място за прекарване на почивката за всички, които искат да си отдъхнат далеч от шума на големите курорти. Малките хотелчета, частни квартири и апартаменти под наем предлагат общо не повече от 800-900 места за летовници…", примамва в интернет описанието на малкото крайморско градче.

„Хората ни тръгват на път и зареждат освен гориво, но и багажника с всичко необходимо за един средностатистически мохабет. Все пак ние сме в постоянна криза и пари трябва да се спестяват винаги и от всичко. Никой не може да се сърди на хората, които цял живот са в недоимък във всички възможни строеве. За това може да се спи и по колите, капакът пък е идеален за софра", коментира Мюмюн от Кърджали. Твърди, че е чакал с години отварянето на „Маказа". Дори на официалното откриване миналия септември отишъл, за да премине с колата и да почувства, че всичко вече е реалност. Оттогава това е любимата му дестинация винаги когато има възможност. За превръщането на най-близките плажове на Бяло море в наистина абсолютна и нашенска територия обаче разказва своите наблюдения. „А бе, братче, някои са оплескали предницата на автомобила си с лютеница. Виждал съм родни „баровци" да топят кренвиршите в бурканчето и да нагъват нарязан хляб, купен от кварталния магазин в Кърджали. Обаче у дома е друга работа. Там са гъзари, но в чужбина не се отличават от болшинството родни сиромаси. Паркирали в горичката до плажа, за да са на сянка. Няма проблеми, всеки го прави, дори у дома. Гърците нямат също нищо против. Цял ден са на плажа, отъркаляни в пясъка, после спят в джипа. Край колата обаче е половината квартален магазин-опаковки от кашкавал, салами, празни бутилки. Не, че не могат да си позволят две нощувки като бели хора. Пълно е с места за всякакъв джоб. Ама не. Защо да харчат излишни пари като за един уикенд могат и така да изкарат. После обаче идва голямата раздумка по кафенетата в Кърджали. Същите изпъват крака по масите и даже ще разказват, че са били за почивните дни я до Майорка, я на Ривиерата, като в същото време оплюват „селяните", че ходели по плажовете на гръцките села. С такива е пълно. Отиваш в Мароня, Фанари и виждаш цял Кърджали там. Викаш си: „Бе деййй, от вас избягах, пък то всички сте тук!", разказва Мюмюн.

Каквато кризата, такива и съседите

„Гърците са най-долните клиенти, които могат да съществуват на земята. Като дойдат при нас, то е пазарене, то е цигания. А как говорят на висок тон, надминават и спор за булка в махалата. Ние сме най-готините в това отношение. Никога не се пазарим, харчим мангизи, без да се замислим когато се забавляваме, трябва да ни посрещат с дълбоки поклони", смята 56-годишният Георги от Кърджали. Колата му е на около километър от граничния пункт. Резервирал е хотелска стая в Керамоти. Ще прекара пет дни на Бяло море. За трета поредна година ходи на същото място. Доволен е от обслужването, от плажовете, от цените. 

„Още малко и всичко ще бъде побългарено там. Нашенският манталитет не прощава и е заразен. Първо се започва с обеда върху капака на колата и остатъците от цялото меню около нея. Виждал съм подобни родни картинки, разбира се сътворени от нашенци. Как си личи, кой къде е почивал. Разхвърляни боклуци от какво ли не, но пък родно. Само българска стока. Досрамява, честно. У дома-такива, на родните курорти-такива и в чужбина така. Една бира струва на плажа няколко евро. Носят ти я и цял ден ползваш чадър и шезлонг, както и помощна масичка. Никой не ти бърка в джоба за всяка една екстра на плажа както е по родното Черноморие. 3 евро за цял ден, за да си рахат на плажа, а нашите после оставят мизерията си в горичката, закупена за по 50-60 лева. Излагаме се, но така сме се научили. Затова се възхищаваме на чистите плажове на гърците. Нашите що са мръсни? Щото така сме си ги направили ние. Вярно, че стандартът ни е нисък, но това не ни оправдава за кочината, в която сме превърнали градовете си, квартала, блока, в който живеем. После ревем, че никой не си вършил работата. Чистотата виновни, Общината също, Държавата и тя, а ние пък сме най-читави", възмущава се няколко коли по-надолу Светлин от Кърджали.

Мнения много, но все пак е факт-Родопите вече си имат своето море. Хиляди нашенци вече пътуват през ден до плажовете, а уикендът придобива други измерения, все свързани с вълни, пясък и с напълно нашенски страсти.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Абе, голям кеф си е на „нашето“ море!

В събота и неделя плажовете отесняват. Пречим си домакини и гости, идващи откъм Маказа

Неделя вечер, опашката е от последния тунел на гръцка територия до пункта. Чака се около час и 15 минути