Вкусът на родопските домати и картофи връщат всяко лято Мухамед Бекироглу от Бурса в Чубрика

Гюнер ШЮКРИ

През летните месеци населението в ардинското село Чубрика се удвоява, тъй като по родните си места пристигат много изселници от Турция. Повечето от тях идват да ремонтират някогашните си къщи, други пък гледат да си почиват.

77-годишният Мухамед Бекироглу е пристигнал от Бурса. Както повечето български изселници в южната ни съседка има двойно гражданство и може да избира къде да живее. Преди няколко години той е направил основен ремонт на къщата си. Най-големият му мерак е градината. Посадил е домати, краставици, чушки, магданоз, лук и картофи.

„Много обичам да отглеждам сам плодове и зеленчуци. Това е влечение още от детските ми години. Всеки ден с голяма обич наблюдавам развитието на растенията", казва бай Мухамед. Според него в Турция зеленчуците и плодовете нямат вкуса на българските.„Тук в Родопите особено доматите, картофите имат много добри вкусови качества", подчертава той.

Роден е през 1937 година в Чубрика. Родителите му били тютюнопроизводители. Има основно образование. Преди казармата се жени. Със съпругата си Хълмие, починала преди години били сплотено семейство и отгледали пет деца. Малката му дъщеря Гюлбахар работи като счетоводител в община Ардино.

Заради кризата другите му деца Бейхан, Алпер, Халил и Гюлбешер  живеят и работят в Турция. Сега бай Мухамед се радва на 9 внуци и 2 правнука. Най-голяма му гордост е зетят Ерол от Ардино, който е строителен инженер и се занимава успешно със строителен и оръжеен бизнес.

„Народът обедня много. Преди демократичните промени в Ардинско имаше работа. Във всяко село имаше училище пълно се деца. А сега погледнете какво има тук. Освен възрастни хора, нищо друго няма. Младите отидоха да търсят препитание във вътрешността на страната и в чужбина.  Няма с кого да направя пет приказки", казва бай Мухамед и допълва, че въпреки кризата в страната ръководството на община Ардино обръща особено внимание на малките населени места. В момента в центъра на селото се изгражда мултифункционално игрище  за младежите. Според него те са бъдещето както на селото и общината, така и на България. Препоръчва им да останат в родния си край, защото камъкът тежи на мястото си. Да създадат семейства, да отгледат деца и един ден закритото училище в Чубрика отново да отвори врати.