Бързи, луди и много изнервени - всеки път чака своите „герои”

Разкопани улици, хиляди автомобили, един граничен пункт и мисия „Да оцелеем лятото"

Жельо МИХОВ

„Изпрати ми майко 2000 евра, за да си купя едно черно „маце" от Бавария". Мечтата на келеша, както тълкуват молбата за гурбетчийски паричен превод из нашенско. Пък ако няма толкова пара, може да се влезе и в някое немско „Голф"-ие…

Говорим за коли, за скорости, за водни цикли, пълни цикли, разбити пътища, циклична шизофрения, пък ако щете и за женски цикли, а накрая неминуемо и за статистика.

Колко тежи човешкият крак? Различно, но не се продава на килограм, за да е точен отговорът. Но пък обикновено ответът се свързва с кофти спомени, доста кошмари, счупвания или смърт. Това е цената на високите скорости, развивани по родните пътища и отпускането върху педала на газта. Съдби се променят със същото усилие, с което се смазва хлебарката, изпречила се пред погледа в кухнята. Просто настъпваш и… край.

81 катастрофи заради висока скорост са възникнали в Кърджалийско само за първите 6 месеца на тази година. Загинал е един човек, ранени са 45. На второ място в черната класация са пътните произшествия поради отнемане на предимство, следват шофиране в нетрезво състояние…

Трима души са намерили смъртта си в Смолянско за година поради „тежък крак", 60 са ранени.

Синдромът е един. За него обаче все още не е измислено решение. Има само мечти. За по-мощни автомобили, за по-високи скорости. Другото ще го свършат пътищата ни.

***

Само за десет минути, двама шофьори предизвикаха катастрофи в Кърджали на една и съща улица. Нарушена дистанция е била причината. Ден по-късно забързан наниза две коли пред себе си. Няма пострадали, но улицата бе затворена за около 30 минути, точно пред поликлиниката в областния център-пълен „купон" и фестивал на псувните за останалите шофьори.

В обезлюдяващ град, но с нарастващ брой на автомобилите, с разбити и разкопани улици, това е ежедневие. Като прибавим и манталитета на хората зад волана картината става страшна.

Бъди бърз и(ли) мъртъв

25-годишен мъж от кърджалийско село намери смъртта си в ранна майска утрин, забивайки „БМВ"-то си в дърво. Мощната машина купил с парите от гурбет. Полицейски патрул опитва да спре забързания шофьор в района на автогарата в града. Той настъпва още повече газта. Немската машина полита с около 150 км/ч и само след секунди пътят за младия мъж свършва завинаги. „Не се е забърквал в скандали, просто обичаше високите скорости", коментират опечалените му приятели.

Двама авери летят с „баварец" от комплекс „Резиденция" в посока Кърджали. В близост до бившата механа в „Байкал" колата излита от пътя и се преобръща по таван.

24-годишният шофьор загива, а 22-годишно момче е настанено в болницата с множество счупвания. Един от хората, който чува оглушителният трясък, излиза веднага от дома си и се натъква на страшна гледка. Потрошена кола и викащ за помощ млад мъж, който не дава да бъде докоснат, боли го всичко по тялото. Шофьорът е открит на около 60 метра по-надолу…

Лято, привечер, Родопите. Спокойствието и тишината по пътя между Рудозем и село Чепинци е раздрано от рев на няколко мотоциклета, които летят по асфалта в бясна гонка. Минути по-късно състезанието за 21-годишен мъж приключва завинаги. Момчето дава газ, за да изпревари останалите, предната гума на мощния „Кавазаки Нинджа" среща препятствие и младежът полита. Тялото му се удря в табела встрани от пътя. Моторът е летял със 170 км/ч.

Свидетели на страшната гледка стават приятелите на моториста. Пръв при тялото му идва 44-годишен учител в местно школо и също любител на екстремните преживявания. Прави изкуствено дишане на младежа, но всичко вече е приключило…

Шефът на полицията тогава констатира само: „Имаме данни, че по този път се правят редовно гонки".

„Газ, газ и пак газ. Животът е във високата скорост. Мъжът е мъж, когато е на път, зад волана и настъпва педала. Така усеща, че е жив", разсъждава Айдън от Джебелско. Той е международен шофьор. Кара бус в различни дестинации, най-често Германия и Холандия. Смята себе си за отличен шофьор. „В колата се чувствам много по-добре, отколкото пеша. Като вървя понякога имам усещането, че ще се спъна. Друго си е да настъпваш педалите. Виж сега, не може да се кара с 40-50-60 километра. Какво като има ограничения? С такава скорост, не с дни, а със седмици не може човек да пристигне закъдето е тръгнал. Да, трябва да се внимава, и аз го правя, но с „еваш-еваш" не става. Животът е такъв-на скорост", убеден е родопчанинът.

„Признал съм ги пишман пичовете от селата. Уникални са просто!", реди жител на Кърджали, но не пропуска в доводите си и хигиената на автомобила, пряко свързана и с напращялата жажда за гъзария. По думите му ежедневно вижда подобни. Цял ден върти волана на таксито, а това е обичайният градски пезаж. „Значи първо се прави така: измие се колата на някоя селска чешма, след което се натъкмят цайсите и газ към града. Задължително се идва в ранния следобед, за да се повърти малко из улиците и барем някоя мома загледа возилото пък и шофьора. Защото джамът е свален, едната ръка извадена навън, а музиката прави бар отвътре. После висене по кафенетата, идва ред за дискотека и накрая-прибиране с яко газ, защото последната фаза също е от значение. Трябва в село да чуят баровеца кога му свърша денонощието. Музиката кънти, гумите свирят и дано селският кмет е пооправил уличките, че може на другия ден гъзарят да се вайка и чука главата в оградата на къщата, а всяка една кокошка от стопанството ще му е виновна за случилото се. Е това са болшинството на турбогъзарите, които просто еб... пейзажа по пътищата ни. Не им трябва някакво скъпо возило. Достатъчно е и „Голф"-че тройка с малко тунинг, тъмни джамове отзад и отпред са само приключения. Това е да се даде газ на мечтите. Пък дали ще пуснат мигач, дали знаят други правила по време на движение е без особено значение поне за подобни", категоричен е таксиметровият шофьор.

От дупка, та на изкоп

Преди месеци в Кърджали се проведе офроуд състезание. Участниците в турнира останаха доволи от трасето край Водното огледало. „Сега да бяха направили състезанието, щяха да са очаровани. Да въртят само във „Възрожденци" и щяха да се влюбят", казват жители на кърджалийския квартал. Най-мащабните изкопни дейности по водния цикъл на града към момента са именно там. Отсечки от улици са напълно затворени, движението по други се осъществява само в едното платно. Същото се случва и по най-големия мост, свързващ двете части на града. И настава тя една…

„Сутрин е някакъв кошмар. Излизаш от паркинга на блока и не знаеш по коя уличка да хванеш, за да се впишеш в потока на централния булевард. Всеки ден някоя е затворена. През двадесет-тридесет метра има разкопан канал, чиято пръст е хлътнала на около педя или пък баластрата е отнесена от дъждовете и преминаването е изкуство. На булеварда е същото. Няма прав участък, по който да няма баластра. Изчакването на кръстовищата е изнервящо. Точно в средата на едно има огромни дупки и преминаването на автомобилите с предимство е кошмар. През това време се образуват опашки от чакащи да се влеят в движението. Пред светофара на моста също опашката е огромна. По моста автомобилите са само в едното платно, светлинната сигнализация вече не работи от дни, заради копаенето по съоръжението. Още първия ден като „осакатиха" моста станаха две катастрофи. На следващия ден пак. Прас-тряс и постоянно озъртане във всички посоки като сурикат. Това е шофирането. Въпрос на време е да стане нещо по-сериозно. Може би засега до известна степен ни спасяват само издълбаните ровове защото всеки намаля при преминаване. Но не задълго. Какъвто манталитет имаме, особено в жегите, скоро нещо ще стане. Някаква лудница е просто", смята Исмет, който всеки ден влиза в „битката" с буса си по улиците на града.

„Абе гадно, какво да ти кажа. Ама нали уж за хубаво го правят с тези тръби", смята Вальо от „Възрожденци". „Да оцелеем това лято пък да видим. Дано до зимата успеят да свършат, че не ми се мисли как ще минаваме. Нямаме в момента една здрава улица. Тези дето не са разкопани са с дупки по принцип, нямаме и околовръстен път, цялото движение за „Маказа" минава през града, а идва август. Не ми се мисли какво ще стане тогава. Само през уикенда се юрнаха хиляди коли от Румъния към новия пункт, а по време на най-силната част на сезона градът ни ще се блокира от автомобили. Всеки ден има катастрофи, без да е засилен трафикът. А какво ни чака не искам да си представям. Разкопан град, очукани улици и хиляди, хиляди автомобили. Бели ще има. Лятото стават повече дори от зимния сезон. Хората явно откачат в жегата. Да оцелеем това лято, пък ще видим", казва кърджалиецът. По думите му заради разкопания му квартал, няма място и за повече патрулни автомобили на полицията-друг бонус пък за лудите глави.

Надежда за оцеляване. Бяхме я чували зимата, но никога и в началото на лятото. Бързата скорост винаги съкращава по-бързо житейския път. Нека не чупим рекордите по простотия и да влизаме в книгата на изчезващия вид. Този, който мечтае за кола втора ръка, за да се понесе с нея към безсмъртието. Малко по-кротко на пътя с други думи.

24rodopi.com