Рада Коджабашева: Хората трябва да се събудят и да пометат тези, които съкрушиха държавата

Водачът на листата с кандидати за народни представители на „България без цензура" пред 24rodopi.com

Рада Коджабашева е родена на 29.08.1972 г. в град Смолян. Завършила е немска гимназия в родния си град. Има две магистърски степени от УНСС – Финанси (1994) и Международни Отношения (2005). През 2007 г. е сертифицирана като инвестиционен консултант от КФН. Владее немски, английски, руски и френски.
Рада Коджабашева е специализирала в Ню Йорк, Нюрнберг, Париж, Женева, Цюрих, Брюксел, Атина, Никозия, Тел Авив. Майка е на едно дете, почитател на природата и изкуството, организатор на изложби, сътрудник на добра воля в НПО и фондации в защита на децата в риск.
През 2013 става съучредител, а впоследствие през януари 2014 г. заместник-председател на ПП "България без цензура". Ръководи социално–икономическата политика на партията.


-Г-жа Коджабашева, как един банкер с толкова богата визитка като Вас избра политиката? Отдавна вече у хората в страната е създадено усещането, че зад програмите на различните партии почти винаги стоят чисто икономически интереси. „България без цензура" е нов субект на политическия хоризонт, как ще убедите обикновения гласоподавател в затвърденото му мнение, че „политиката е келепир"?
-Политиката е синтезиран израз на икономиката и май никой не го е отрекъл. Всички войни са се водили за територии и ресурси, а и двете се ползват за производство. В основата на съвременната политика обаче трябва да стои човекът, защото имаме претенция, че сме развито демократично общество. И в този смисъл е важно да се работи с координация между икономическа и социална политика, национална сигурност и външна политика, здравеопазване и данъчна политика, екология , транспорт, регионална политика, енергетика и бизнес, туризъм и култура. Имам 20 години стаж във финансовата сфера в страната и в чужбина, на изпълнително и управленско ниво. Разбрала съм едно – една работа за да стане , трябва да я започнеш. Винаги съм била изкушавана от политиката, защото съзнанието ми е социално, интелектът ми е прагматичен. Ако хората живеят по-добре и аз ще живея по-добре. Аз съм изключителен поддръжник на малкия и среден български предприемач производител. Убедена съм, че държавата трябва да го подкрепи, да стимулира покупката на български стоки. Всеки лев похарчен в страната за българска стока връща 40 стотинки в държавния бюджет. Колкото повече внос, толкова повече пари в чуждите бюджети. По време на рецесията в САЩ бе представена програма „Купи американското" и страната се съвзе. Това трябва да стане и у нас. А относно келепира: Мотивите на всеки човек в живота е да живее добре. Когато си решил да си обществено отговорен, то мотивът ти е повече хора да живеят добре. Вижте програмата ни – има "келепир " за всички.
- искаме пенсиите на 1 000 000 българи, които живеят с до 150 лева на месец да се повишат до прага на бедността 251 лв, а за останалите 1 500 000 пенсионери увеличение с 50 лева
- искаме безплатни лекарства за майките, децата и пенсионерите
- искаме 1 000 000 работни места
- искаме подкрепа на българските производители...
Българските политици боравят с тенденциите, а не със стратегии. Демографският срив е тенденция. Следствие, чиито причини са икономически срив, политически риск. В тази среда държавата сключи договор от името на народа с частни фирми и го задължи да плаща огромни суми в продължение на десетилетия. Освен това народът си плаща и сметките на тези частни фирми. Освен това предвид липсата на икономика , бюджетните приходи са само около 9 млрд. евро и съответно въпросните договори се плащат на загуба за бюджета, което предполага кредити, което предполага народът за трети път да плати. В същото време – няма стратегия за развитие на икономиката, за повишаване на жизнения стандарт, за унищожаване на неграмотността.
Аз станах част от политиката, за да участвам именно в изработването на такава стратегия. И като икономист, разбирам, че пари е имало и ще има, но всичко е въпрос на управление на паричните потоци съгласно консенсусна стратегия за развитие на България.

-Вие сте от Смолян, но избрахте да водите листата с кандидати за народни представители на ББЦ в Кърджали. Знаете ли какви са проблемите на региона? И нещо още по-важно какъв е пътят за тяхното решение?
-Аз не съм избрала Кърджали. Местната структура ме номинира, с което много ме зарадваха. Разбирам сложността на политическата битка в района. Тук много ясно се вижда, как политиците могат да внедрят несъществуващи проблеми и години наред да изграждат пагубни политики на разделение. Българи, българо-мохамедани, турци – всички са родени тук, имат майки и бащи, баби и дядовци тук. Не знам до къде ще стигнем , ако тръгнем да правим родословно дърво – вероятно повечето са братовчеди, но някой реши, че ще насажда омраза. Хората го позволяват, защото ако мразиш комшията получаваш работа или бизнес. Това не може да издържи на времето. Живеем в нов свят. Глобален, отворен, говорим за икономика на познанието, говорим за изкуствен интелект, високи технологии, говорим за равенство между половете, говорим за свободата на мисълта. Неслучайно районът се държи беден, но някои хора четат и гледат какво става по света. Младите няма да го позволят или ще избягат в модерния свят.
В политиката съм от 1 година, но съм убедена, че проблемите не са местни. Проблемите са централни. Говоря и за бедността, и за липсата на образование и за нищетата, и за липсата на работа и за ОЦК, и за липсващите лодки във водното огледало, за напрежението между хората, за обществените поръчки, за обръчите от фирми, за липсата на посока и надежда, за недалновидността на политиците, за разприте между тях, които пораждат още проблеми, за тока и за здравеопазването, за околовръстния път и туризма. В България трябва да се наложи нов обществен договор. Българската вътрешна политика има нужда от логически обрат, който ще се случи само ако хората реагират адекватно и неприлично на целия този позор, наречен демократичен преход. Само, ако политиците загърбят глупавото си его и седнат заедно да мислят и действат за Родината и за народа.

-Смесените региони са най-интересни по време на избори. Те са един вид като предизвикателство предвид на теорията, че в тях има две партии-ДПС и всички останали. В този ред на мисли какви са Ви очакванията, възможно ли е идеите на ББЦ да са достатъчни за пробив? БСП и ГЕРБ залагат от години на изградените си местни структури, ББЦ стартира от по-задна позиция в случая.
-Мисля, че днес избирателят е толкова апатичен, че не иска и да слуша за политика. Какво получи от всички обещания? Работа, пари, уважение, здравеопазване, свобода, права , законност, европейски път, социална политика? Вижте плакатите на улицата. Лъскави, безпощадно издокарани и усмихнати едни и същи лица, с едни и същи обещания – малкия човек, големия човек, малкия бизнес, големия бизнес…, но никой не им вярва. Вярно, че и аз вися на някой и друг стълб, но разликата е че ние предлагаме да се сложи край на драматичния театър и да се направят реални стратегически стъпки към осигуряване на достоен живот. А аз лично се боря, хората да се събудят, да спрат да се страхуват, да се противопоставят, да изметат тези, които скапаха всичко – и индустрията, и образованието, и историята, ако щете. Всички процеси в природата са циклични, така че статуквото си знае, че след апогея си, който в момента изживява следва сгромолясване. Предполагам , че ще е под ударите не на бюлетините, а на тоягите на избирателите .
Ние имаме нашите последователи , имаме структури в седемте общини, направихме младежка организация. За по – малко от година това е добро начало. На Европейските избори резултатът ни беше два пъти по-малък от този на БСП и 3 пъти по – малък от този на ГЕРБ. Ясно е явно, че не само в Кърджали, но и в страната хората са жадни за нещо ново и истинско. От срещите ми в Кърджали установявам симпатии. За мен властта не е самоцел, а кандидат-депутатският ми статус е възможност да накарам хората да се замислят. Това е добро начало.

-Намеренията за блокиране на границата с Турция по време на изборите няма ли да консолидира вота на ДПС и да рефлектира конкретно върху Вас като кандидат на партията от Кърджали? Някак си се създава усещането, че в ББЦ няма място за турци и автоматично праща българските граждани от турски произход право и единствено в ръцете на ДПС. Разделението не е ли погрешната формула?
-В листата на КП ББЦ в Кърджали са Тезджан Наимова и Феим Мендерас, който е бивш член на ДПС, разочарован от обещания. Те са български граждани, от турски произход. Разделението не е наш специалитет. Няма да се уморя да повтарям, че в демократична България малцинствата са бедните, бедстващите и инвалидите. Религията или етноса не е повод за разделение – и българи, и турци, и арменци, и роми можем да работим, ако сме здрави и да успяваме, ако сме умни. Години наред омразата в обществото се насаждаше от политическите партии и се превръщаше във финансов инструмент за политическата класа. Наличието на етническо разнообразие в страната се използва нееднократно от външни сили за внедряване на несъществуващи проблеми. Аз имам приятели турци и българо-мохамедани, с които много се уважаваме и обичаме, като истински вярващи хора. Някои от тях изразиха същото опасения като вас. Истината е, че обществото е крайно чувствително към неправдата. За 25 години мого малко успяха, повечето потънаха. За тези години останаха 500 000 души мъртви души в избирателните списъци, които нито едно народно събрание не се реши да премахне. За тези 25 години се откриха общо 500 избирателни секции, като последните 200 тази година, като две трети от тях са в Република Турция. Логично ли ви се вижда на 2 500 000 българи живеещи в чужбина да има общо 500 секции, от които 300 в Турция при наличие на около 300 000 българи живеещи там? Защо правителствата до сега и президентите, не взеха отношение да се отворят пропорционално още 2000 секции по света, така че на хиляда души да има поне 1 секция? Кой защитава правото на глас на останалите българи в чужбина? И как в обезлюдени села в България, в които живеят 20 души, резултатът в изборния ден е 100 гласа за една партия?
Категорично съм против разделението на хората. На 2-ри правим кръгла маса, която сме кръстили "Да, на всичко, което ни обединява". Отдавна я мисля. Надявам се тя да убеди обществото в Кърджали, българите в Турция и въобще българските граждани, че е време да се обединим в името на човешките ценности, да спрем внедрените проблеми и двойнствения стандарт, който също така цели нагнетяване на отношения. Омразата е финансов инструмент на политиците, не се поддавайте!

-Защо Родопите са толкова важни по време на избори за всички политически сили, а от години родопчани изпитват усещането за безизходност? Регионът се е превърнал и в основен „доставчик" за евтина работна ръка на Запад. Как виждате Вие промяната и подобряването на качеството на живот тук?
-Родопчаните сме естествени хора. За нас е важно да живеем спокойно и да се радваме на природата. Кърджалийско е древна тракийска земя, още се чуват песните на Орфей, а Родопите са една от седемте свещени планини в света. Можем да бъдем Тибет на Европа. Тук има и история, и природа, трябва да правим много успешен туризъм. Ето къде е Бяло море. Всичко има. Трябва да подходим стратегически и прагматично. Обезлюдяването е факт. И този факт ще е все по-ярък, ако оставим страха да се вихри в сърцата ни. Вероятно не отива на магистър по финанси и международни отношения да се изразява така, но задължителното условия за промяна е промяната в нас самите. Чисто политически, аз настоявам за мощни икономически стимули за млади семейства, които да се населят в пограничните райони с цел развитие на бизнес или селско стопанство. Защо не и завръщане на вече напусналите. Необходимо е да се привлекат инвестиции. Не е вярно, че никой не иска да инвестира. Не им е позволено, скъп им е "входа", и това пак е остаряла политика, която трябва да преодолеем. От гледна точка на еврофондовете – процеса на информиране на населението е неосезаем. Трябва да се ползват всички канали и да се работи проактивно. За да няма административна спирачка в процеса на усвояване, ние предлагаме фондовете да се насочат пропорционално към търговските банки. Това ще облекчи финансирането и ще предотврати корупцията. Много е важно да се обръща внимание на културата. Родопите трябва да пеят. В Смолян, Златоград, Кърджали – трябва да не спират фестивалите, музикалните седмици. Тази планина трябва да живее. И никой политик не бива да дръзва да я разплаква .

-Какво искате да кажете на жителите на област Кърджали и какво е първото нещо, което бихте сторили за региона ако станете народен представител?
-За сега съм записала само 15 страници проблеми. Ако стана народен представител от Кърджали, не искам да се крия по седянки, а да се срещам с всички хора на куп. Искам ясно и точно да чувам за проблемите и за страните в тях. Знаете, че няма нерешими неща, има нерешителни хора. Искам кърджалийци да не ме приемат като съседката от Смолян. Аз съм родопчанка и за мен е чест и задължение да помагам, без значение дали съм депутат или не.
Първото нещо, което бих направила за Кърджали е музикален фестивал на духовите оркестри. Знам, че сте имали такъв в миналото. Хората първо трябва да се усмихнат, после ще намерим и инвеститори и ще развием бизнеса.