Бисер Николов: Смирение плюс агресия е формулата за изграждане на обходния път и разширението на "Маказа - Нимфея"

- Г-н Николов, Вие като областен управител прерязахте лентата на ГКПП „Маказа-Нимфея”. Оправдаха ли се очакванията Ви от отварянето на прохода?
- Пътят през „Маказа – Нимфея” „работи” основно като туристически път. Не би могла да бъде различна ситуацията, тъй като изграденият на наша територия граничен пункт не отговаря на изискванията за преминаване на тежък трафик. Няма кантари, хале за митническа проверка и т.н. И в момента обаче едва ли има жител на региона, който да не одобрява откриването на пункта.
За час и половина хората от областта излизат на Бяло море. Родителите и децата са доволни, дори когато отиват за един ден. В голяма степен отпаднаха и притесненията на гръцките граждани. Икономическите ползи и минусите от откриването обаче тепърва ще се натрупват и калкулират. Този процес ще продължи години. Едно от неудобствата, свързани с пункта, е увеличеният трафик в град Кърджали по бул. „Беломорски” и ул. „Първи май”. Очаквам Областно пътно управление да поддържа идеална маркировка. Очаквам да бъдат монтирани светофари, камери, пътни полицаи, да се коментира дори изграждане на надлези или подлези.
- Оказахме ли се готови за потока от румънски туристи. Какви стъпки предприехте за разширяване капацитета на граничния пункт?
Веднага след първите автоколони на пункта през почивните дни поисках изграждане на допълнителни ленти и да бъдат увеличени екипите на гранична полиция и от българска, и от гръцка страна. Само по този начин може да се реши трайно проблема. Това не беше голословно предложение – бяха направени замервания, беше изяснена техническата възможност с помощта на наши експерти и на представител на Агенция „Митници”. Предложението е мотивирано, внесено в Министерството на регионалното развитие, проведели са необходимите работни срещи и на ниво експерти. И очаквам решението на МРР.
Ние трябва да разширим граничния пункт. Това е единственият полезен ход. Не може да се сърдим на румънските туристи, че са харесали пътя или да ги връщаме.
- Кърджали бе изправен пред водна криза. Каква заплаха бе надвиснала над града и как се справихте с нея?
- Не беше надвиснала заплаха над града. Беше възникнала заплаха над град Кърджали, град Момчилград и още 35 населени места, които получават питейна вода от язовир „Боровица”. Огромно количество дървесна маса беше свлечено в яз. „Боровица” от приливна вълна. Нова вълна можеше да ги изсипе в преливника, да го затапи. В тази ситуация водата щеше да си намери път, а тя винаги си намира път, през насипното съоръжение, през стената.
Можеше да останем без питейна вода за много продължителен период от време и не искам дори да мисля какво можеше да се случи.
Направихме огледи на водното езеро и веднага сформирахме екипи за почистване, търсихме лодки, за да бъде извлечена дървесината, осигурявахме транспортирането им … Информирах Министерски съвет, министъра на отбраната. Поисках официално помощ и от Българска армия.
Инженери направиха оглед на място, разстановка на силите, планирахме транспорта на военната техника, но ден по късно се случи бедата в Мизия и помощта беше пренасочена. Наложи се да почистваме сами и аз благодаря на служителите от „Пожарна безопасност и защита на населението” и от „В и К”, които работиха при тежки условия.
- Вие спомогнахте за решаването на проблема със спешния ремонт на магистралния водопровод за града. Как намерихте средства?
- Проектът за реконструкция на двата рискови участъка е спрян от Росен Плевнелиев като министър на регионалното развитие. Първо поискахме становища на експерти, събрахме всички жалби, подавани през годините, а те не бяха никак малко.
Беше направено мотивирано предложение в Министерството на регионалното развитие за осигуряване на средства на два рискови участъка на магистралния водопровод. Проведени бяха много разговори. Служители от министерството вместо поздрав ми казваха:”А, вие пак сте тук за водопровода”.
Когато реконструкцията стартира и беше изваден част от водопровода, разбрахме, че положението е било наистина критично. Този участък на ул. „Климент Охридски” беше като швейцарско сирене, с огромни пробойни.
- Кога най-рано може да се очаква построяването на околовръстния път на Кърджали и какво направихте Вие за придвижването на проекта?
- Строителството може да стартира най-рано през средата на 2015г., ако бъде осигурено финансиране. Вече е планирано е да бъде извършено в два етапа. Първо да бъде изградена отсечката от с. Черна скала до пътен възел ІІІ-507 (Кърджали – Мост - Хасково) при ОЦК. Това предложение беше прието от Агенция Пътна инфраструктура и Министерството на регионалното развитие. Изготвихме го през март т.г. след след обсъждане в Областна администрация Кърджали, в което участва кметът на общината, главният архитект на Кърджали, строителни инженери, представители на Областно пътно управление.
Поискахме също максимално бързо да бъде изработен проект за подробен устройствен план – парцеларен план на обекта, който представлява първа стъпка при стартиране на процедурите, свързани с изграждането на пътя. Заповедта за това задание е от юни т.г. Затова смятам, че е възможно стартиране на същинското строителство през 2015г. Изграждането на два етапа ще улесни не само процедурите, но и финансирането на този мащабен проект.
Лично аз смятам, че изграждането на обходния път и разширението на граничния пункт са теми, по които местните политици трябва да постигнат съгласие. Това са въпроси, които трябва да останат извън предизборната суетня. Трябва малко да се смирим и да работим по тях заедно. Никой няма да ни подари разширение на граничния пункта и обходен път. Трябва всички политици от Кърджали да действаме заедно, да бъдем дори агресивни и да проявим местен патриотизъм, за да получим финансиране.
24rodopi.com